Британски политици и журналисти срещу параноята от имиграция

Бившият британски евроминистър Денис Макшейн се намеси в дебата, разгорял се на Острова през последните два месеца относно статута на потенциалните работници от новите страни членки след 2007 г. - България и Румъния. Макшейн зае пробългарска позиция. С нея той не е сам. Със свои статии и коментари британски политици, повечето от които либерали, редица академични и професионални организации,  вестниците “Индипендънт”, “Хералд”, “Файненшъл Таймс” и “Гардиън” направиха последователни опити да насочат дискусията в конструктивна посока.

Денис Макшейн е известен с позициите си срещу руския президент Владимир Путин, когото призова през 2004 г. да отложи плануваното за 2005 г. честване на края на Втората световна война, припомняйки, че за страните от бившия Източен блок последваха 45 години комунистическа диктатура, наложена от „освободителката” СССР. На призива и критиките на Макшейн откликнаха редица държавни глави, които не посетиха Русия и анулираха участието си. Сред политици и общественици в Европа той е известен с безкомпромисното си отношение към европейската история, към диктатурите на националсоциализма и комунизма и като силен проевропеист. Макшейн бе този европейски политик, който поднесе извинения на Полша за „пасивността и в този смисъл предателството” на Варшавското въстание от страна на британските военновъздушни сили, които отказват помощ на поляците при Варшавското въстание.

Той е един от постоянните европейски критици на Путин, когото назова в свой коментар през миналата година сталинист от нов формат, развил се при постмодерни условия. Завземащият все по-силни позиции Газпром, и обвързването на енергийния сектор на ЕС с Русия, според Макшейн, ще доведе до едни от големите икономически и политически проблеми в ЕС след години.

Британският политик стана известен и с реч през 2002 г., в която нарече венецуелеца Уго Чавес „латиноамерикански Мусолини” и демагог, доказал колко минимални са разликите между крайнолевите и крайнодесните идеологии.

Според Макшейн британското правителство трябва да устои на натиска да откаже правото на работа на българи и румънци, след като страните им влязат в ЕС догодина. Този натиск върху Блеър се оказва от политици, които инструментализираха дебата и го насочиха умишлено в неправилна посока.

Бившият британски евроминистър счита, че казусът е доведен до ескалация по безпрецедентен начин и колегите му са позволили обществено настройване срещу две нации с помощта на жълтата преса във Великобритания. Особено политически безотговорното поведение на колегите му - вътрешният министър Джон Рийд, бившият министър на труда Франк Фийлдс и бившият вътрешен министър Джон Денъм - е довело до вълна на сегрегационизъм.

Макшейн и консолидиралите се около него политици и общественици считат, че е нормално за бъдеще да играе роля квотният принцип за определени професии на острова, но е извършена голяма грешка с летните кампании с настройването срещу гражданите на две бъдещи членки на ЕС.

Развилата се чрез жълтата преса параноя е срамна за Великобритания, според британските журналисти от “Хералд” и “Индипендънт”. Да се ограничават трудови договори и взаимоотношения на етнически, национални или други сегрегационни принципи е недопустимо.

Денис Макшейн намира дискусиите по този въпрос във Великобритания повлияни от редица вътрешнополитически фактори, между които локални кампании против присъствието на имигранти от Полша, които работят в редица отрасли на по-ниско заплащане. Може и да има основания да се отложи с една или две години пълното отваряне на британския пазар на труда и да се въведат условия за определени професии.

Ако обаче Великобритания се превърне в протекционистка страна заради развитата от група политически реакционери и булевардната преса параноя, това ще означава, че държавата е капитулирала пред тях, смята Денис Макшейн. Според “Хералд”, министър Джон Рийд и колегите му са инструментализирали темата с имигрантския въпрос, за да компенсират лошия имидж и проблемите във ведомствата им.

Най-сериозният либерален британски орган “Индипендънт” остава - след отразяването на Априлското въстание в Европа чрез кореспондента си Макгахън - тясно свързан с българската история. До края на Втората световна война вестникът е най-важното чуждестранно издание в Европа, информиращо за и от България. В настоящия дебат журналистите му обърнаха внимание на тенденцията, която разви жълтата преса в летния дебат, български граждани и държавата България да се редуцират до асоциации в общественото съзнание с мафиозните структури, проблемите с корупцията и проституцията. Журналисти от вестник “Хералд” обвиниха министър Джон Рийд, че е допуснал умишлено да се създаде подобен имидж на обикновените български граждани.

Служителите, младите академици, квалифицираните работници не са българската мафия, не са проституцията, не са крадци, от които средно статистическият британски гражданин трябва да се страхува. Те са тези, от които европейският пазар има остра нужда.

В дебата Денис Макшейн правилно припомни, че проблемите на двете страни са наследствени от комунистическата диктатура и всъщност шанс за справянето с тях и за двете страни е интегирането им в ЕС. Законите в съюза, мерките за сигурност и сътрудничеството между отделните страни доведе до контрол и добри резултати в борбата с организираната престъпност и социалните проблеми в Италия и други икономически по-слаби страни в началните им години в Европейската общност и Европейския съюз. Този опит трябва да се използва, а България и Румъния да получат същия шанс. Според него двете държави имат своето геополитическо място в Европа и колкото по-сигурни са те, толкова по-сигурен ще е ЕС, тъй като образуват с Гърция най-важната зона в съюза в един критичен регион.

Бизнес среди приветстват възможността да преодолеят недостига на работна ръка в ЕС, наемайки стотици хиляди източноевропейски работници от страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г.

Някои от организациите на работодателите в ЕС обаче сега изразяват безпокойство от потенциалното отражение на претоварените обществени служби и местните власти, ако правителствата на старите страни членки продължат политиката на отворени врати по отношение на работници от бъдещите нови членки, посочи “Файненшъл Таймс”. Вестникът цитира директорката на отдела за човешки ресурси в една от най-големите британски организации на работодателите, според която е необходима пауза в приемането на работници от новите членки. Според нея сегашните системи за наблюдение и контрол на миграцията трябва да бъдат усъвършенствани.

За политиката на отворени врати за българи и румънци се обявяват академични среди, представители на леката промишленост и сектори на здравеопазването.

Бизнес организациите от селскостопанската и хранителната промишленост също се застъпват за свободен достъп на български и румънски работници.

Квотният принцип въпреки това се очаква да бъде въведен на острова, вероятно и в повечето от останалите стари членки на ЕС.

След 2007 г. очаквано ще възникне нов дебат – относно механизмите за рестрикции спрямо нарушители на квотния принцип. На базата на сегашните законови рамки няма регулативен механизъм, който да забрани или изгони наемен работник в съответна страна на ЕС. Юристи поставят под въпрос самото прилагане на квоти за определени професии, предвид законите на ЕС, които постулират свобода на местожителство, работа и движение в рамките на съюза. Понастоящем процедурите са формални: ако се констатира неправомерно наемане на труд на гражданин една страна на ЕС в друга такава без разрешително за работа, сега това води само две последици със себе си  – заплащане на глоба до 500 евро и задължаване на работодателя да се погрижи за издаване разрешително на работа за съответния работник, ако докаже, че този работи по професията си и е интегриран в работния процес на фирмата.