Британските избори – шоу и аритметика

Британците приключиха с изборите. Крайно непопулярният в страната и обичан по света министър председател Тони Блеър доведе подкрепата за партията си до най-ниската точка от Втората световна война насам – само 22 % от всички, които имат право на глас, гласуваха за лейбъристите. От онези 61 процента, които си направиха труда да гласуват, само 36 на сто гласуваха за лейбъристите. Този резултат осигури на Тони Блеър абсолютно мнозинство от 55 процента или 65 депутати повече от всички останали партии, взети заедно.

Едно от печелившите оръжия на лейбъристите е, че те имат значително повече жени в листите – от 355 депутати 98 са жени. Консерваторите имат само 17 жени в парламента. Разбира се, никой не може да се сравнява с българските партии женомразки БСП и СДС, които имат само по две жени водачи на листи за предстоящите избори в България. Тони Блеър обаче знае колко силна карта е феминизацията на кандидатурите, макар че в един район лейбъристките избиратели се разбунтуваха срещу стопроцентовата женска листа и гласуваха масово за независим мъж-кандидат (бивш лейбъристки депутат).

Консерваторите спечелиха само 3 % по-малко гласове, но ще трябва да се задоволят с почти два пъти по-малко места в парламента. В Британския парламент има 646 места и няма процентова бариера. Един процент от гласовете обаче (колкото има Зелената партия) не ти осигурява 6 места. Зелената партия не получи нито едно място. Нито пък 2.3 %, колкото има Независимата партия, която иска да извади Великобритания от Европейския съюз, ти гарантира място – те също останаха вън и загубиха депозита си за 451 места, който възлиза на 225 000 лири стерлинги (или по 500 за всяко място). Шотландската национална партия обаче, която иска Шотландия да стане независима държава, се сдоби с 3 места срещу 1.6 % от избирателите, а с 0.26 % партията Респект получи едно място.

На теория можеш да останеш без нито едно място в парламента дори с 49 % от гласовете или да вземеш всички 643 места с 1286 гласа (ако всяко друга партия има по един глас във всеки избирателен район, а твоята партия има по два гласа). Чак дотам, поне засега, не се стига.

Защитниците на лова на лисици – след войната в Ирак, вероятно най-горещата тема в Англия – твърдят, че с тяхна помощ 29 депутати, които са били против лова, са си загубили местата.

Някои британци наричат избирателната си система абсурдна. Докато лейбъристите губеха избори и те я наричаха абсурдна, но откак са на власт от 1997 г., не повдигат този въпрос.

Системата си има и друга странност, която обаче никой не критикува. Ако не си избран в парламента, не можеш да се сдобиеш с министерски пост, нито можеш да станеш министър-председател, нито дори лидер на партия. Ако всички в страната гласуват за лейбъристите, но в избирателния район на Тони Блеър не гласуват за тях, Тони Блеър ще трябва да се сбогува и с депутатското, и с премиерското, и с лидерското място. Това не се е случвало досега, но през 1997 година много бивши министри от консервативната партия си загубиха местата и трябваше да се задоволят от там нататък с ролята на редови партийни активисти. В четвъртък пък трима лейбъристки министри си загубиха местата, което значи, че от понеделник са безработни.

След като станат министри, депутатите си остават депутати. Тогава те са разкъсани между министерството, където трябва да работят всеки ден, парламента, където трябва да се вестяват често и изборния си район, където трябва да прекарват поне ден-два от седмицата и да разговарят с всяка лелка, чиято операция за смяна на ябълката закъснява и с всеки активист, който иска да сподели възгледите си за Палестина, глобалното затопляне или общинския плувен басейн.

Това обяснява факта, че много депутати се развеждат и се женят за секретарките си или пък назначават жените си за секретарки. Така улесняват объркания си живот и припечелват по някой лев, защото да си депутат в Англия за много хора е сериозно финансово затруднение. Ако имаш 3 деца и ги пратиш в частно училище - а в зависимост от това къде живееш това може да е единствената възможност - заплатата ти ще стигне точно да покриеш училищните такси. Смята се например, че Дъглас Хърд, знаменитият консервативен външен министър, затова си напусна работата през 1995 г. (може би и предусещайки драматичната загуба на консерваторите през 1997).

Сега Тони Блеър самоуверено ще управлява със своите 22 %, или 36 %, или пък 55 %. Той ще трябва да докаже, че войната в Ирак не е била грешка, и ще трябва да демонстрира неизчерпаема енергия и нови идеи, с които да подържа настроението на избирателите. Той успя дори и да си състави и правителство, което вече заработи с пълна пара. Всъщност която и партия да беше спечелила изборите, на другия ден цялото правителство би било сформирано и също би заработило на пълни обороти.

Най-вероятно след две-три години, когато Блеър надмине престоя на Маргарет Тачър на Даунинг Стрийт 10, той ще се оттегли и ще остави лейбъристите да се бият за лидерската позиция. Тогава най-сетне по-левите лейбъристи ще надделеят в партията, а на избирателите съвсем ще им омръзне от лейбъристите.

За да се върнат обаче на власт консерваторите, ще е необходимо още едно условие – да си намерят някой по-вдъхновяващ лидер от застаряващия Майкъл Хаурд, който да има смелостта да каже нещо ново и впечатляващо. Тогава консерваторите може да отнемат 4-5 % от гласовете на лейбъристите, което ще им стигне да получат пълен контрол върху парламента.

По въпроса дали тази система е справедлива или не винаги ще има остри спорове и крайни възгледи. Две неща обаче не могат да се отрекат на британската мажоритарна система. Първо, тя осигурява стабилни мнозинства и стабилни правителства, които могат да прокарват смели решения без неспирни политически пазарлъци. Второ, тя осигурява на всеки 4 години едно безкрайно напрегнато и увлекателно шоу, което трае цяла нощ и в което, вместо на един резултат от изборите, зрителят се наслаждава на 646 резултата от 646 ожесточени изборни битки.

[email protected]