Британците закриват телевизия за 3 години, у нас - за 3 дни

Синдром на слабо развитите демокрации е, че овластените четат законодателството като дявола Евангелието. С решението си да закрие телевизия "ДЕН", СЕМ за пореден път доказа именно такъв прочит на правомощията си да дава и отнема лицензи и да поддържа регистъра на кабелните телевизии.

В повечето европейски страни органът, който предоставя честоти, има правото да отнема правото на излъчване, ако прецени, че медията грубо и последователно нарушава основни обществени и професионални норми. Разликата е, че това не се случва.

Едно изключение е случаят от 1999 г., когато британският регулаторен орган Независима комисия за телевизия (ITC) лиши от лиценз MED-TV - сателитна телевизия, която излъчва от Великобритания за кюрдски зрители в Европа, Турция и Близкия Изток.

Ето хронологията на този уникален за европейската практика медиен казус:

Октомври 1994 - MED-TV получава лиценз

Март 1996 - регулаторният орган прави забележка на MED TV, че е предоставила привилегировано покритие на забранената през 2003 г. партия HADEP през периода на изборите в Турция.

Ноември 1996 - телевизията получава официално предупреждение и втора забележка за пристрастност в нарушение на изискванията на професионалния кодекс.

Януари 1998 - ITC налага на MED-TV глоба в размер на 90 000 паунда за три нарушения на нормите за безпристрастност. Основното обвинение към медията е, че третира преференциално ПКК и военното му крило.

Март 1998 - ITC отправя официално предупреждение към медията, че нарушава изискванията на предоставения ѝ лиценз, като в ефир "подтиква към престъпления".

Ноември 1998 - ITC официално предупреждава MED-TV, че ако през предстоящите 6 месеца не отговори на критериите и изискванията, съпровождащи получаването на лиценз, последният ще бъде анулиран. В решението си регулаторният орган предлага на медията съвет как да отстрани проблема.

Април 1999 г. - ITC анулира лиценза на MED-TV , като отбелязва още четири предавания, които според преценката на регулаторния орган са включвали "подстрекаващи изказвания, насърчаващи актове на насилие в Турция и другаде", и които е възможно да подтикнат към престъпление или да доведат до безредици. "MED TV имаше много възможности да бъде мирният глас на кюрдската общност, да бъде допуснато по-нататъшното излъчване след толкова сериозни нарушения би означавало да се пренебрегне злоупотреба с британската система за лицензиране на телевизионни канали", гласи едно от обясненията за решението.

Пет предупреждения и три-годишни опити крайната мярка да бъде избегната, предшестват решението на регулаторния орган да закрие MED-TV.

Ето хронологията на забраната, наложена от СЕМ върху работата на телевизия ДЕН:

3 ноември 2003 г., понеделник - Телевизионна програма ДЕН, собственост на Юниън Телевижън АД и произвеждана в София, получава писмо от СЕМ, според което в три издания на предаването "От телефон до микрофон" през октомври 2003 г. са в нарушение на лиценза и са подтикнали към нетърпимост. Телевизията получава срок до сряда, 5 ноември 2003 г., да даде обяснение.

5 ноември 2003 г., сряда сутринта - СЕМ връчва на Телевизия ДЕН свое решение за налагане на глоба в размер на 15 000 лв. за предаване на Телевизия ДЕН-Търговище (собственост на Кейбъл България АД и обект на различна регистрация).

5 ноември 2003 г., сряда след обяд - Телевизия ДЕН предава в СЕМ обясненията, изискани два дни по-рано.

6 ноември 2003 г., четвъртък сутринта - На извънредно заседание СЕМ заличава лиценза на Телевизия ДЕН, собственост на Юниън Телевижън АД. Мотивът е разпалване на етническа нетърпимост.

Сравнението между двата случая ясно очертава лекотата, с която българските регулатори посягат на една медия.

Множество разлики делят медийната ситуация в България от тази в развитите демокрации: слаба саморегулация, законодателство, което е недовършено и много далече от съвършено, липса на съдебна тълкувателна практика и на политически грамотно общество. По-важна от всичко това, обаче, е разликата как регулаторите възприемат своята функция. Тяхната основна и всъщност изключителна роля в ЕС и САЩ е подпомагаща, у нас тя се мисли като ограничителна.

Всъщност в страните с развита демокрация смисълът на понятието "контрол на съдържанието" отдавна се е свел до два основни вида намеса в работата на медиите. Единият, практикуван повсеместно, се състои във финансиране на телевизии, отговарящи на високи професионални стандарти, с надеждата това да повлияе благотворно на цялата медийна картина. По-консервативен метод са твърдите квоти. Някои страни налагат количествени ограничения върху дела медии, притежавани от чужденци, Франция пък по този начин промотира френския език и култура. Има и трети вид намеса, непряка - това са все по-често практикуваните "поощрителни" по отношение на определени цели механизми, които най-често представляват облекчения при инвестиции във важни според съответната държава медийни проекти.

Изживяването на СЕМ като трибунал, въпреки смехотворните опити на негови членове да го определят като форум, е в пълно несъответствие с практиката в ЕС и САЩ. Въпреки че във всички страни институцията, предоставяща лицензи, има право да ги отнема при грубо нарушение на основни стандарти, тя никъде не представлява основен елемент на контрола върху съдържанието.

Навсякъде ключов пазител на професионалните стандарти и качеството на предаванията е самият медиен сектор, а евентуалните нарушения са ограничени чрез текстове в наказателното право и се контролират с участието на съдебната система. Един от класическите примери е Великобритания, където Библията на журналистиката от десетилетия е професионалният кодекс на BBC. Там два основни закона, допълнени с подробен Кодекс на стандартите регламентират изискванията към радиото и телевизията, подпомага ги и натрупаната богата съдебна тълкувателна практика. Секторът е постигнал изключително фина настройка на професионалните стандарти, като дори прави разлика между устно изречена и написана клевета.

В Германия правото за отдаване на лицензи и изработване на професионални Кодекси е предоставено на федералните провинции. Основни норми, обаче, са установени чрез Конституцията и Наказателния кодекс.

В САЩ пък не се признават никакви ограничения, освен вписаните в Конституцията и традиционно, нормите се трупат в резултат на съдебната практика.

В допълнение, България и в медийния сектор е принудена да гони движещ се влак. Последни анализи в областта на медийното регулиране сочат две основни световни тенденции, като страната ни е на светлинни години и от двете.

Първата е, че развитите демокрации все повече прибягват към нов стил на контрол - те изоставят постепенно системата от правила и наказания и преминават към нова концепция за контрол чрез структурна намеса.

Втората основна тенденция е, че в този процес все повече се търси съвместна регулация и се увеличава участието на самата медийна индустрия - нещо, в което нито СЕМ, нито медийната комисия в парламента проявяват особено усърдие.