Брюксел - изкушенията на централизма

Дебатът за бъдещето на Европа, който се води от известно време в Италия, съдържа някои трудно разбираеми моменти. Новите институции на ЕС ще имат определящо влияние за демократичните свободи и просперитета на континента, както и за неговото културно и духовно оцеляване. Изграждането и функционирането на тези институции не е само въпрос на ефективност, а и на ценности и политически визии. Очевидно е, че новите институции ще бъдат резултат от компромис между различните ценности и политически визии. Следователно става дума за търсенето на коректна конституционална и демократична логика, за да могат тези ценности и визии да бъдат ясно формулирани и изложени на вниманието на общественото мнение.

Въпреки това, в Италия изглежда се случва точно обратното. Сякаш дебатът за бъдещото устройство на европейските институции се смята за приключил, поне в политически план. Остават да се решат само техническите подробности, предмет на работата на европейския Конвент. На онези, които говорят за общи ценности и обща политика в Европа и за Европа, се гледа с досада. Някои учени изказаха мнение, че е добре, че бъдещото устройство на евросъюза не е поверено на демократично избраните правителства, тъй като техните решения по дефиниция биха били против интересите на Европа. Резултатите от работата на Конвента ще станат явни от следващия месец. Още отсега обаче са ясни някои основни линии, които бяха очертани от председателството на Конвента.

Най-важната от тях е хипотезата, че институциите на ЕС трябва по същество да бъдат подобни на институциите на националната държава. В този смисъл се тълкува и предложението на Конвента, че отношенията между Европейския съвет и Европейската комисия трябва да бъдат същите, както между президента на републиката и конституционното правителство в Петата френска република.

Изглежда парадоксално /макар да има своето обяснение/ и това, че голяма част от предложенията пренебрегват федералния модел. Причината е в това, че федерализмът е модел с ясни принципи, които изискват също толкова категоричен избор, като например принципа, че всяка национална държава се отказва изцяло от суверенитета си. Предлагайки обаче модели, типични за унитарната национална държава, ще се окажем в ситуация, при която съществуват "две Европи", с два съвсем отделни принципа на легитимация на властта. При това положение, централните институции ще бъдат обречени да придобиват все повече власт, както е известно от многобройните примери в историята на централизираните държави. Показателно е, че в досега разгледаните от Конвента проекти, няма нито едно предложение, което да отчита адекватно тази ситуация, независимо, че през последните години станахме свидетели на едно от най-важните политически движения в Европа, а и в САЩ - т.нар процес на връщане на правомощията от Вашингтон към отделните щати.

Предпочетено беше да не се обръща внимание на предложенията с либерална ориентация, като това на Юропиън Конститюшънъл груп, представено още през 1993 година. Основният риск за онези, които виждат нещата в либерална перспектива, е превръщането на съюза във федерация без правила и без гаранциите, които предлага една автентична либерална система. Ако европейският Конвент разгледа сериозно предложенията за налагане на централизиран модел, последиците за съюза изобщо няма да са положителни.

Европа и сега е континент, където авторитетът на държавата има голяма тежест: дотолкова, че понякога оказва негативно влияние върху културното и икономическото развитие на континента. Една нова институционална структура, която би довела до увеличаването на централната власт, съвсем няма да е в интерес на гражданите на Европа.

По БТА