Брюксел формулира грешни приоритети

Очакваният сценарий на историческата среща в Копенхаген буди тревога и хвърля светлина върху един основен проблем на Европа. Ако бюджетът отразява политическите приоритети на една общност, значи ЕС определено поставя напълно погрешни акценти.

Докато светът води борба срещу международния тероризъм и подготвя евентуална война срещу Ирак, докато отделните страни са в разгорещена надпревара за подялба на пазарите за авангардни технологии и инвестират в подготовката на елитни специалисти, ЕС отделя пред тази година над 44 милиарда евро или половината от целия си бюджет за субсидиране на селското стопанство. Второто най-голямо перо в размер на 32 милиарда евро представляват субсидиите за по-бедните райони в рамките на ЕС.

"Разходите на ЕС съответстват на приоритетите на Европа от 50-те години", е мнението на Хедър Грабе от лондонския мозъчен тръст Център за европейски реформи. "Ако ЕС иска да остане значима политическа организация и след разширяването, неизбежно ще трябва да инвестира в задачите на бъдещето."

На експерти като Доминик Моаси, заместник-директор на Френския институт за международни отношения в Париж, е повече от ясно къде трябва да се насочат парите. В бъдещия си разширен състав Съюзът ще се нуждае от милиарди евро за единна външна политика и политика на сигурност, за борба срещу организираната престъпност и гарантиране сигурността по външните си граници в Източна Европа. Освен това ще са необходими средства за изпълнението на т.нар. План от Лисабон, чиято цел е ЕС да се превърне до 2010 г. в най-конкурентоспособната в света икономическа зона. Това предполага инвестиции в размер на милиарди за образование, наука и технологии.

На срещата на върха на ЕС в Брюксел през октомври германският канцлер Герхард Шрьодер и френският президент Жак Ширак се споразумяха да се запази свръхголемият обем на аграрните разходи като перо в бюджета на Съюза и през финансовия период 2006-2013 г.

Освен това ЕС на 25-те ще трябва да реши въпроса за трансфера на милиарди евро за структурно слабите райони в ЕС през идния финансов период. В това отношение предстои жестока борба за преразпределение на средствата между досегашни членки като Испания и повечето бъдещи членки.

До няколко години ще трябва да се направят големи разходи за България и Румъния, които се очаква да бъдат приети през 2007 г. Двете сравнително бедни и подчертано аграрни страни ще обременят в голяма степен аграрните и регионалните фондове на Съюза. Евентуално членство на Турция - в Копенхаген Анкара ще определи периода между 2010 и 2015 г. като евентуален срок за приемане - би могло да обремени бюджета на ЕС най-малкото в същата степен, в която ще го обременят десетте нови членки, взети заедно.

Така в средносрочен план почти не остават възможности за финансирането на други разходи с пари от бюджета на Съюза, смята Кристиян Вайзе от Германския инститет за икономически проучвания в Берлин. Според член 33 на Договора за създаването на Европейската общност целта на аграрната политика е да се гарантира "подобаващо жизнено равнище на селяните чрез повишаване на доходите на човек от населението".

Освен това с решение на Съюза е определен таван на бюджета на ЕС, за което особено настоява Германия в качеството си на нетен платец. Съгласно това решение бюджетът в никакъв случай не бива да превишава 1,27 процента от БВП на Съюза.

Правителството в Берлин се надява, че партньорите от ЕС един ден ще стигнат до убеждението, че се налага да се съкратят анахроничните аграрни разходи в полза на по-неотложни проекти.

По БТА, със съкращения