Брюксел може да ни атакува за завишени министерски правомощия спрямо съдебната власт

София може да бъда атакувана от Европейската комисия заради конституционната поправка, която прехвърля на министъра на правосъдието отговорността за бюджета и имуществото на съдебната власт, които досега бяха в правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това стана ясно в четвъртък при второто четене на промените в основния закон, които мнозинството гласува основно поради натиска от Брюксел за създаване на по-ефективно, бързо и прозрачно правораздаване.

Разпоредбата бе приета с гласовете на 193 депутати, 21 бяха против, а четирима се въздържаха. От ОДС текста подкрепиха 15 депутати, от БНС – 9. ДСБ гласува против.

Според неофициална информация още сутринта министърът по европейските въпроси Меглена Кунева е поискала разглеждането на промените на второ четене да се отложи за 15 март поради получено писмо от еврокомисаря Бриджит Чернота, която реагирала на готвените правомощия на министъра на правосъдието да изготвя бюджета на съдебната система. Според Чернота този текст допуска нарушаване на разделението на властите.

Заради искането на Кунева заседанието на парламента закъсня с близо час. Реакцията на еврокомисаря става по сигнал на Демократи за силна България (ДСБ) за готвената промяна, твърдят депутати.

При обсъждането на спорния текст Татяна Дончева от БСП го защити с тезата, че не чиновниците в правосъдното министерство ще правят бюджета на съдебната власт, а министърът ще служи за проводник на общата бюджетна политика на правителството и възможностите в нея да се вместят парите на съдебната система. Така щяло да се избегне залитането на магистратите за необмислени разходи, каквито били направени покрай ремонта на Съдебната палата, например.

Според депутати текстът може да бъде атакуван в Конституционния съд (КС) и е възможно да бъде отхвърлен.   

На второ четене бе приет и предложеният от мнозинството текст, според който при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, накърняващи престижа на съдебната власт, председателите на Върховния касационен съд (ВКС), на Върховния административен съд (ВАС) и главният прокурор да могат да се освобождават от президента по предложение и на една четвърт от депутатите, прието с мнозинство две трети от тях.

Разпоредбата подкрепиха 183 депутати, а 38 гласуваха "против".

Гласуваният текст предвижда президентът да не може да откаже освобождаването на тримата висши магистрати при повторно предложение.

Сега тримата висши магистрати се назначават и освобождават от президента по предложение на ВСС.

Отхвърлено бе предложението на ДСБ главният прокурор да се освобождава от Народното събрание, а ръководителите на двете висши съдилища – от КС по предложение на парламента.

Георги Близнашки от БСП поиска и тримата висши магистрати да се освобождават предсрочно от КС, което също не бе прието. Не минаха идеята на Младен Червеняков преди освобождаването висшият магистрат да бъде изслушван в пленарната зала, както и на Марио Тагарински освобождаването да става с мнозинство от три четвърти от всички депутати.

Бурни дебати предизвика поправката, според която НС ще изслушва и приема годишните доклади на шефовете на ВКС, ВАС и главния прокурор. Против прилагането на тази процедура спрямо ръководителите на двете върховни съдилища гласуваха ДСБ и ОДС.

Лидерът на ДСБ Иван Костов обяви, че задължението за изслушване и приемане на докладите на шефовете на ВАС и ВКС е инструмент за репресия спрямо независимата съдебна власт.

Зам.-председателят на ДСБ Екатерина Михайлова изтъкна, че текстът  противоречи на основния закон и парламентът може да прилага процедурата само спрямо главния прокурор. Да се приема доклад от съда за прилагането на закона е недопустимо, тъй като в конституцията е казано, че съдебната власт е независима и може да се подчинява само на закона, допълни Михайлова. Според нея да се отчита съдебната власт за прилагането на закона пред политически орган като НС е вмешателство.

Иван Костов попита може ли законодателният орган да се произнесе за това правилно ли е отсъдил ВАС за автомагистрала "Тракия". По думите му законодателят не е компетентен да коментира конкретно приложение на закона от съда. Костов призова най-вече БНС и НДСВ да разберат "колко порочен и вреден е този текст".

Любен Дилов –син и Иван Сотиров от ОДС акцентираха на това колко безсмислена е поправката, защото така само ще се имитира някакъв контрол.

Лидерът на ОДС Петър Стоянов изтъкна, че няма как парламентът да следи как магистратите спазват закона и запита какво следва от изслушването и приемането на докладите на тримата висши магистрати, след като НС няма възможност да ги санкционира.

Ако парламентът не приеме докладите, нищо юридически няма да произтече, но ще бъде сигнал към гражданското общество, че нещо куца и така ще се подобри функционирането на системата, защити конституционната поправка зам.-председателят на ДПС Лютфи Местан. Той обясни, че сега се прави първото усилие за намиране на някакъв баланс във взаимодействието между властите и за преодоляване на един от съществените пороци във връзка с борбата с престъпността и корупцията.

Минчо Спасов от НДСВ изтъкна, че бюджетът на съдебната власт расте с високи темпове и чрез изслушването на тримата висши магистрати в НС българският народ ще разбира къде отиват тези пари и дали системата работи ефективно.

Председателят на ПГ на левицата Михаил Миков защити текста с тезата, че това иска от България Европейската комисия. Колегата му Янаки Стоилов отбеляза, че предлаганата промяна се смята за една от положителните стъпки, които България прави.