Брюксел отлага балансираните бюджетни за 2006 г.

Еврокомисията, променяйки дълбоко виждането си за пакта за стабилност, който регулира държавните бюджети в еврозоната, изненада правителствата на европейските страни. Отстъпвайки от символите, Комисията се отказа от срока 2004 г., който 15-те си бяха бяха наложили, за да постигнат бюджетно равновесие. За сметка на това Брюксел иска да наприви пакта по-твърд, така че през 2006 г. да се постигнат структурно напълно балансирани бюджети.

Някои правителства обвиняват пакта в липса на гъвкавост, както и за това, че не отчита ефекта на конюнктурата. Еврокомисарят по икономическите и бюджетните въпроси Педро Солбес в съгласие с председателя Романо Проди реши да погледне буквално на тези критики. Отчитайки последствията от забавянето на ръста на икономиката, те изоставят целта за балансирани бюджети през 2004 г. Тази цел, заявена от 15-те на срещата на върха в Барселона и в Сивилия, беше основана на хипотезата, днес напълно нереалистична, за 3-процентен ръст в еврозоната от 2003 г. нататък.

Да се предотврати сблъсъкът
Комисията ще преразгледа предвижданията си за за ръста на БВП през 2003г., който вече се оценява на малко над 2 процента, докато ръстът тази година едва ли ще мине и 1 процент. "Поетите ангажименти вече не изглеждат достъпни", заяви Солебс пред еврокомисарите. Маневрата на Комисията предотваратява непосредствения сблъсък с френското правителство, което заяви по време на представянето на бюджета си за 2003 г., че равновесието във финансите ще бъде постигнато едва през 2007 г.

В замяна на тази "отстъпка", която е по-скоро връщане към реалностите, господата Солбес и Проди искат да подсилят пакта, като му помогнат да премине през колебанията на конюнктурата. Пактът за стабилност се подчинява на две правила. Бюджетният дефицит не бива да превишава 3 процента от БВП, което, за да е възможно и в по-лоши години, трябва да бъде подкрепено в дългосрочна перспектива с напълно балансирани финанси.

Това беше постигнато от 8 страни от еврозоната, които подобриха финансовите си показатели в силните години между 1998 и 2000 г. и сега благодарение на това могат да оставят нещата на действието на автоматичните регулатори без да задълбочават кризата с увеличаване на разходите при спадащи приходи и съответно покачвене на дефицита. Не е такъв случай обаче с 4 страни - Франция, Германия, Италия и Португалия, чиито леви правителства не се възползваха от добрите години, за да оздравят финасите си. В резултат ситемата е заплашена от взривяване: Португалия премина границата на 3-процентния дефицит през 2001 г. и отчета 4.1 процента. Според Сорбес "германският дефицит за тази година би могъл да премине 3-те процента", поради намалените данъчни приходи и заради наводненията. Франция не е в много по-добра ситуация с очакван дефицит от 2.6 процента.

Така, според Сорбес, "маржът на безопасност, в рамките на който могат да се посрещнат лошите изненади без да се минава границата от 3 процента, става опасно тънък". Италия би трябвало да отчете тази година дефицит от 1.8 процета при планирани 0.8 процента. Освен това Рим престана да намалява дълговете си, които са близо 110 процента от БВП, докато официалният таван, определен на срещата в Маастрихт, е 60 процента.

Заплахи за санкции
За да излезе от тази задънена улица комисарят Сорбес уточни правилата на играта, които смята да прилага. Комисията ще открива процедура за свръхдефицит, водеща до глоба, срещу всяка страна, която мине 3-те процента, както вече беше направено спрямо Португалия. Освен това данъчните свръх-приходи, които се дължат на ръст над предвидения, трябва да се използват за покриване на дефицита. Не може и дума да става, да се повтаря ситуацията от 2000 г., когато Франция и Германия решиха да да свалят данъците или да увеличат разходите, вместо да погасяват дълговете си. Третото правило, вероятно най-важното, е че Комисията ще контролира структурните дефицити на страните, т.е. ще коригира движенията на конюнктурата. Комисарят Солбес иска правителствата да поемат ангажимента да намаляват дефицитите си с поне 0.5 процента годишно, тако че да постигнат структурно равновесие най-късно до 2006 г.

Идеята е да се избегне, някои страни, които, криейки се зад конюктурата, да провеждат хлабава бюджетна политика и да нарушават структурната си политика. В този смисъл Комисията има по-скоро доверие в Португалия, която взе нужните мерки, както и към Германия, която води съвсем ортодоксална политика. За сметка на това Комисията се безспокои силно за Италия и най-вече за Франция.

Париж увиличава разходите за полиция, правосъдие и отбрана, без да показва голяма решителност за реформи или пък да намалява други разходи. Дори преди мерките на Рафарен, Комисията даваше оценка, че структурният бюджетен дефицит на Франция ще се увеличи от 1.6 процента през 2001 г. на 1.9 процента през 2002 г, докато за Германия очакванията бяха за намаляване от 2.5 процента на 2.1 процента. Сега нещата вероятно ще са по лоши, смятат в Брюксел.

Ходът на Комисията, дни след германските избори и в навечерието на приемането на френския бюджет, изненада всички в Брюксел.

От друга страна множество въпроси остават неясни. Трябва да се намери начин, за да се принудят държавите-членки на ЕС да координират икономическата си политика, да се избегне всеки да се измъква, както го правеха през последните две години френския и германския министър на финансите. Съществено е да могат да се управлявате проблемите в цялост. Иначе Петнайсетте ще бъдат в смешната ситуация да се чудят дали да глобяват Португалия за дефицити с едногодишна давност, след като правителството е друго и вече прилага драстични мерки в икономиката.

Със съкращения