Брюксел пита защо България не променя конституцията си за следствието

Какви са пречките за поправки в българската конституция, свързани с досъдебното производство, и кога ще бъдат приети поправките в Наказателно-процесуалния кодекс. Специално внимание по тези въпроси е проявил еврокомисарят Гюнгер Ферхойген в разговора си с министъра по европейските въпроси Меглена Кунева в Брюксел преди последните консултации по доклада за напредъка ни към Европейския съюз.

Поредната проверка на евроексперти в България потвърди негативните оценки за резултатите от досъдебното разследване - в следствието и на дознателите в МВР. В критичните си доклади самите евроексперти описаха как се прехвърля топката между МВР и следствие с обвинения кой води бавно и некачествено разследване.

Посланието, което сега Брюксел изпраща към София, е съвсем еднозначно: "развитието на общата европейска политика в областта на правосъдието и вътрешните работи ще бъде и занапред абсолютен приоритет на Eвропейската комисия.

Това означава, че Брюксел няма да се откаже и ще настоява да синхронизираме институциите си по доказалия ефективността си европейски модел, при който следствието е към изпълнителната власт, заедно с оперативните служби, а не в рамките на независимата съдебна власт. Явно опитите на София да изтъква уникалността и доказаната ефективност на българския модел, не се приемат. В резултат на "българския модел" службите в МВР събират доказателства, които не могат да се представят директно в съда без да минат през следствието, и правосъдието се точи с години. Така се губи ценно време за представяне на достатъчно факти пред съда, свидетели се отказват или биват убивани, в резултат на което престъпниците отървават присъдите.

"В Брюксел на България се гледа вече като на част от Европейския съюз и е напълно нормално ЕК да следи внимателно за прилагането у нас на европейските изисквания в областта на правосъдието и вътрешните работи", обясни след срещата министър Кунева.

Специално внимание в разговора с Ферхойген е било отделено и на борбата с организираната престъпност и необходимостта от ефективна и единна работа на органите на досъдебното производство и МВР.

Кунева призна, че еврокомисарят е следил отблизо дебата в българското общество, предизвикан от доклада на европейските експерти, и е заявил, че провеждането на този дебат е "положителен факт".

Критиките на евроекспертите, че България не бърза да изпълни ангажиментите по глава "Правосъдие и вътрешни работи", свързани с осигуряването на ефективно разследване и правни инструменти за борба с мафията, както и че в резултат на това мутрите се разхождат на свобода, бяха посрещнати доста остро от ръководството на МВР.

Кунева очаква по-добър доклад, ако бъде променен НПК

Европейската комисия ще постави редица въпроси в областта на правосъдието и вътрешните работи по време на консултациите в четвъртък, които са последните, преди да бъде публикуван на 6 октомври т.г. редовният доклад за напредъка в подготовката на България за членство в ЕС.

За консултациите Кунева е в Брюксел заедно с министъра на вътрешните работи Георги Петканов, на правосъдието Антон Станков и на финансите Милен Велчев. Представителите на ЕК ще бъдат ръководени от генералния директор на Генерална дирекция "Разширяване" Фабрицио Барбасо.

Ферхойген, който е номиниран за един от заместник-председателите на следващата Европейска комисия, е проявил специален интерес и кога Народното събрание ще приеме поправките в Наказателно процесуалния кодекс (НПК).

"Моето мнение е, че имаме всички шансове посветената на сектора "Правосъдие и вътрешни работи част в доклада за България да бъде подобрена значително, ако до края на септември НС приеме поправките в НПК", коментира министър Кунева.

Правителството смята чрез промени в НПК да прехвърли 95 процента от разследванията по наказателни дела от следствието към дознателите в МВР, за да отчете пред Брюксел, че прехвърля следствието към МВР и без промени в конституцията, за каквито не бе постигнат консенсус.

Следователите обаче протестираха, че по този начин се погазва конституцията, чрез която правомощията да води разследване са дадени на следствието, което е в рамките независимата съдебна власт.

В момента отново предстои обсъждане дали се налага промяна в Конституцията, която ще позволи на дознателите да се заемат с всички разследвания.

Проблемът със следствието, според част от управляващите, БСП, президента и болшинството от магистратите, не е пряко свързан с бъдещето ни членство в ЕС и такива промени не са готвени. Затова и този въпрос въобще не бе включен в питането на Георги Първанов дали това обикновено народно събрание може да приеме спешни промени в основния закон заради ЕС.

Още в началото на годината СДС лансира идеята сегашният парламент да се разпусне предсрочно в края на 2004 г. и да се свика Велико народно събрание, което да си свърши за няколко месеца работата по промени на конституцията, включително и за следствието, и през лятото на 2005 година да се проведат редовни парламентарни избори. Социалистите и НДСВ реагираха, че едно Велико Народно събрание сериозно може да забави темпа на реформите за ЕС. От ОДС обаче посочиха, че няма проблем да се свика ВНС дори само за няколко дни, ако партиите предварително постигнат консенсус какви да са поправките и след това ги гласуват.

Консенсус не бе постигнат обаче и въпросът остана висящ.

България настоява да подпише договора за ЕС в началото на 2005 г.

Очаква се по време на консултациите в Брюксел евроекспертите да повдигнат също и въпроси, свързани с политиката на България в областта на конкуренцията и с хода на уеднаквяването на българското законодателство с европейското.

Гюнтер Ферхойген акцентира и върху договореностите по глава Конкуренция, свързани с практиката на Комисията по защита на конкуренцията и стриктното прилагане на законодателството, отнасящо се до държавните помощи.

Кунева и Ферхойген са били единодушни за напредъка на България във всички сфери, свързани с евроинтеграцията на страната ни.

Министър Кунева е информирала еврокомисаря за настояването на българската страна договорът за присъединяване да бъде подписан колкото може по-скоро в началото на 2005 година. Това ще изисква ритмичност на политическата работа с Европейската комисия и Европейския съвет, за да получи България до края на календарната година яснота за датата на подписване на договора.

Според предварителна информация промените в конституцията трябва да станат факт през март, за да може България да подпише още през април договора за присъединяване към ЕС.