Брюксел призова Албания да признае българското малцинство

Брюксел призова Албания да признае българското малцинство

Комисията по външни работи на Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка призовава Албания да признае българското малцинство в страната. Това стана по предложение на евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки.

Предстои докладът да бъде гласуван от Европарламента през февруари.

"Това е голям успех за България, за нашите исторически български общности, защото по времето на комунизма бяха подложени на сериозна асимилация от югославската политика по отношение на българите в Македония, разбира се - и на българите в Албания, които трябваше да се представят като етнически македонци. Надявам се през февруари тази поправка да бъде потвърдена и в пленарна зала и да стане официален документ на Европейския парламент", коментира Андрей Ковачев от ГЕРБ/ЕНП.

В доклада на комисията по външни работи на ЕП за Албания за 2016, бяха приети поправки, свързани с правата на историческото българско малцинство в Албания и изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII.

Официалният текст на приетата поправки гласи: "Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство; препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика".

Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство.

Андрей Ковачев уточнява, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания."

Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.

Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на хората от български етнически произход.

В Албания официално са признати три национални малцинства - гръцко, "македонско" и сърбо-черногорско, както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/румънско.

Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за "македонския характер" на населението от български произход в Албания, посочва Андрей Ковачев.

Според него зачитането на правата на малцинствените общности е един от най-важните критерии, които кандидат-членките трябва да изпълнят, за да могат да се присъединят към Европейския съюз.

"В тази връзка в Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското, единственото непризнато историческо малцинство, което от десетилетия чака да бъде признато", посочва Ковачев.

Другата поправка, която беше приета в доклада, гласи: "Препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор VІІІ; това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор VІІІ, който трябва да свърже Албания, Македония и България от град Дуръс до Бургас".

Докладът предстои да бъде гласуван по време на пленарната сесия на Европейския парламент през февруари в Страсбург.

Още по темата
Още от Европа

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?