БСК: Сивата икономика надхвърля 30%, най-висока е на пазара на труда

Сивата икономика в България надхвърля 30%, а по отношение на пазара на труда е още по-висока. Това казва зам.-председателят на Българска стопанска камара (БСК) Камен Колев пред "Фокус".

Сивият сектор на пазара на труда се изразява в практики в работа без договор или на договор със скрити клаузи, осигуряване на минималния осигурителен праг и допълнително даване на пари "под масата”, както и осигуровки за половин работен ден, а служителите работят по цял ден, обяснява Камен Колев.

Според него предприетите мерки като свързването на касовите апарати с Националната агенция по приходите (НАП), касовите плащания, както и достъпът до кредитите и досиета на ревизираните фирми, откъдето се вижда как фирми или физически лица изплащат кредитите си, при положение че не декларират достатъчно доходи за това, спомагат за намаляването на неформалната икономика в страната.

Усилията за допълнително редуциране на сивата икономика през 2013 година трябва да се насочат към ограничаване на административните и финансови тежести върху бизнеса, което ще доведе до изсветляване на сивите потоци, отбелязва зам.-председателят на БСК.

Като други необходими действия Колев посочва предложението на БСК плащането на фирмите към държавните институции за социални и данъчни цели да става с платежно нареждане, което ще икономиса голям финансов ресурс в бизнеса от порядъка на 50–60 млн. лева.

Според експерта плащанията към държавата трябва да стават с всички възможни платежни документи, а не само с платежно нареждане в банката, както е в момента. Камен Колев препоръчва и да се направи пълна електронизация на всички публични услуги и на взаимоотношенията на гражданите и бизнеса с държавната администрация.

Това означава електронизация на обществени поръчки, на регулативни режими, лицензи, разрешителни, плащания към държавата, като по този начин ще се елиминира сериозният проблем с бюрокрацията и корупцията, обяснява зам.-председателят на БСК, като нарежда сред приоритетните въпроси и електронните разплащания.

Банковите електронни разплащания оставят следа за оборотите и за продажбите, но за да се осъществи тази идея, трябва да се стимулират търговците да инсталират пост терминали и самите граждани да искат да ползват тези разплащания, посочва Камен Колев.

Той предлага като стимул за тази услуга в края на годината да се възстановява част от ДДС, един процент, например, за да може хората да ползват електроните разплащания или банковите карти.