БСП губи позиции заради недоброто си представяне във властта

Тази кампания беше предприета по две причини. Едната е ясна и очевидна – взимането на политическите решения от "Катарино" по повод управленските политики. Другата, според мен, е че конгресът на БСП отново беше отложен. В някакъв смисъл, вероятно, идеята е да се компенсира, защото година преди изборите е нормално да се "преслуша" твърдия избирател, най-активните хора в БСП как мислят, какви са техните критики или изисквания към собствената им партия. Затова трябва да преценяваме резултата по-скоро от тази гледна точка.

Логично е повечето хора на тези срещи ще бъдат от въпросната партия. Няма лошо дори форматите на срещите да са партийни. Това БСП и нейните представители във властта не го направиха през изтеклите 3 години и сега след многото скандали, които се натрупаха от миналото лято и след тежките обвинения и действия от страна на ЕС, съвсем логично е хората да са доста изнервени. И в едни такъв момент по-скоро да искат да видят как работят във властта тези политици, а не какво ще им обясняват и говорят. Времето за говорене и приказки е изчерпано отдавна.

От друга гледна точка, БСП тръгна да подготвя конгреса си, започнаха дискусии, но процесът беше стопиран. Това на мен ми говори, че състоянието на тази партия по места явно не е особено добро. Явно не би могъл да се подготви един конгрес, който да въведе БСП в една добра подготовка за изборите. Вървяха и предложения за промени на устава, но се вижда, че не могат да бъдат защитени и дискусиите на самия конгрес може би щяха да бъдат доста нелицеприятни.

Всяка партия може да си отложи конгреса преди избори. Например, когато не може да управлява своите структури и не е сигурна какво ще е делегираното представителство на конгреса. Да не забравяме, че това е форум, който трябва да избира и да сменя ръководни органи, т. е. може да да се получи така, че година преди изборите промяната е да е толкова тотална, че да не могат да се познаят.

Вторият вариант е, когато не можеш чисто дискусионно да овладееш този конгрес и по този начин сигналите към цялото общество от него биха показали повече разправии, раздори и скандали, отколкото е необходимо преди избори. И двата варианта - не знам кой е бил в основата на решението за отлагането на конгреса - са довели до забавянето му. Което обаче говори, че кондицията на БСП не е особено добра. И това е така заради неособено доброто представяне в изпълнителната власт.

Имам чувството, че твърде дълго БСП се беше вторачила в идеята да не се провали за пореден път във властта, което на практика я отдалечи от сериозното мислене и действие как да направят своето управление достатъчно добро, за да нямат след това проблеми.

Какъв е полезният ход сега на БСП?

Доколкото мога да съдя от данните на социолозите, БСП в момента е с доста свити периферии. Тя затова има и такива резултати, защото това е твърдото ѝ ядро избиратели. Това е ядрото, което беше и 2005 г. и 2001 г.. Не говоря, че са същите хора, защото има някаква динамика, но като процентно изражение това е ядрото на БСП. То на практика много лесно би могло да бъде привлечено отново, тъй като не е загубило убедеността си, че така или иначе ще гласува за тази партия, дори когато не я харесва толкова много.

За БСП проблемът е периферията, т.е. хората по-свободни финансово и професионално, които имат и по-критично мислене. За тези хора подобен тип обиколки и партийни срещи, на които няма да отидат, са излишни ходове. Единственото, което би могло да привлече подобен тип избиратели, е да видят необратими действия. Нещо, за което БСП има 2-3 месеца, за да може да го затвърди. Защото каквото и да направи, трябва да мине известно време, за да могат да си кажат хората: "Да, политиките в тази област, са необратими" и да разберат, че не просто ги има тези действия, а така ще се върви оттук нататък и ходът не е само предизборен.

Що се отнася и до друг проблем – негативният вот, хората могат да бъдат мотивирани и от него. Те могат да видят, че на хоризонта идва нещо по-лошо, защото българинът е започнал да планира, да тегли кредити и занапред ще бъде по-внимателен за бъдещето си. За българите със средни и по-високи доходи вече не е без значение дали ще бъде стабилно управлението, дали няма да се получи някакъв срив, който ще доведе до връщане пак на изходна позиция. Хората тъкмо са започнали да планират бъдещото си.

Виждаме, че дори и да сме член на ЕС, може да се получи катаклизъм и от лоши действия може да се загубят пари и да се получи "зацикляне" и забавяне и стоене на една и съща позиция.

Забелязва се през последните седмици как силно се изостря една риторика, едни разправии, едни "детинско-хулигански" закачки между политиците и лидери на партиите, което говори, че по-скоро се върви към втория тип мотивация. На мен като избирател това не ми харесва особено. Много е забавно да четем кой как нарекъл другия, но това не вселява сигурност в душите на хората, че има по-сериозни политици и те ще ни управляват по-добре.

БСП се ангажира като основна политическа сила в управляващата коалиция с най-болезнените ресори- реформа в МВР, пътния фонд, който отиде към премиера Станишев, излъчването на вицепремиер по еврофондовете. Кое би било отчетено като добър ход или провал?

Това зависи от самите политици. Твърдя, че и най-добрите неща, които се направят в политиката, ако хората не ги възприемат като такива, винаги могат да бъдат оценени като зловредни. Загубено е много доверие от страна на политиците и то все повече се губи с годините. Затова им е трудно да обяснят полезността или зловредността, дори. Защото и фактът, че критикуват или хвалят, на българина не му влияят много, защото той смята, че нещата не се случват достатъчно добре и бързо.

А, от страна на ЕС, как ще бъдат оценени тези стъпки от страна на левицата?

От страна на ЕС всеки един от тези ходове се преценява позитивно. Защото първото нещо, което искат от нас, е политическа воля и действие в определена посока. Резултатът, който ще се получи от това действие, е второто нещо. Моето впечатление и опитът ми при работата с европейски структури и политики е намирането на точното ниво, на определена матрица. В ЕС много добре знаят, че отделните общества са различни и че на практика тези общи матрици не пораждат едни и същи резултати в различните държави, но във всеки случай минимизират загубите и дават възможност да се постигнат добри резултати. Но доколко твърди и категорични ще са резултатите, няма много да ни се сърдят, въпросът е да се предприемат действията от страна на институциите и властта.

В ЕС сега обаче не могат да разберат какво точно се случва в България, защото за първи път по някакъв начин установяват, че не можем да разберем колко са задължителни някакви ходове и знаци, включително и фактът, че трябва да работим общо за някои неща. Много се говореше, че "някой плюел България в ЕС", но истината е, че най-зловредното нещо е нашето показване, че не можем да бъдем обединени около някакви политики.

Как виждате баланса в тройната коалиция – НДСВ иска от премиера и БСП предизборна реабилитация за "царската реституция" в момент, когато опозицията повдига публично въпроса за имоти на ДПС и Ахмед Доган?

Струва ми се, че позициите на БСП, НДСВ и ДПС ще са от типа - всеки си носи своята отговорност. Това започна с БСП и с всичките скандали – и миналата година около Румен Овчаров, и тази около Румен Петков. С други думи – всеки си гони собствения избирател и се опитва да направи ходове, които да го приобщят към него.

В най-неизгодна позиция е НДСВ, защото не мога да си представя, че някой ще започне да работи за неговото реабилитиране във властта. Възможен е такъв вариант, ако направят предизборна коалиция с ДПС. И за това се говореше. Но тогава ДПС трябва да поеме отговорността за реанимацията на НДСВ. Нещо, което обаче ДПС не е показало, че прави. Възможно е част от различните обединения и ходове да вървят и по тази линия – ако мислим в рамките на някакви сценарии, би могло атаките срещу ДПС да се разглеждат през призмата – "вижте, атакуват и едната, и другата партия, защото ние заедно можем да направим неща, които плашат някои хора".

Истината е, че балансът ще се запазва само и дотолкова, доколкото ще се запазва самото правителство. Вътре в правителството и в действията на отделните партии по сектори, все повече ще излиза на преден план онова, което съществуваше от първия ден на това управление - ако мога да използвам военната терминология - на отделни окопи в правителството и министерствата и траншеи между тях просто няма. Всеки си копае в своята дупка, в своя ресор. Това е проблемът на държавата.

Бавенето, туткането, разпиляването, липсата на ясни приоритети, на концентрация в тях, също играе негативна роля. Не може на третата година да се окаже, че сме до никъде и не можем да построим тези 100 км от "Тракия". Като не сме свършили нищо на тази автомагистрала, защо не свършихме на някоя друга?! Тези факти за отделния човек са политическа диагноза, а за държавата забавят хода на движението.

Какво мислите за бизнес-лобитата и връзката им с управляващите партии – тема, която продължава да е на дневен ред, включително и по повод критиките от западни партньори?

Няма веднага да се отървем от този тип мафиотски връзки. Защото неясно регламентирани връзки между бизнеса и политиката няма друго наименование. Независимо какво твърди министърът на вътрешните работи. Държавата и обществото не функционират изцяло по правилата и схемите на ЕС, които са тотално ограничени и са извън ежедневието на нормалния човек. Там, ако има такъв тип връзка, то е нещо много грандиозно, става въпрос за милиарди и за страшни скандали, след които си отиват всички замесени в тях. Демокрацията означава политика, която се прави с много пари. Някой ги дава тези пари – независимо дали са кеш, или по друг начин, след това ти трябва да връщаш жеста, да се разплащаш.

На хората с много пари вече им е ясно, че им е останало силно ограничено време или да си легализират парите и бизнеса, и след това да си легализират връзките с политиците. Силно ограничено е времето, защото колкото повече напредваме в европейското си членство, толкова повече се скъсява това време. Това са последните сравнително мътни години, в които можеш да направиш нещо и да пренаредиш системата. И да се поставиш в основата на онези среди, които ще управляват. Тези последни напъни и гърчове са много сериозни и сериозно разтрисат обществото.

Всяко пренасочване и преструктуриране на един бизнес води до силни трусове. Този тип пренареждане едновременно на партийна и политическа система и на връзките на тази система с икономическите лобита, е неприятно и като че ли ни връща към страни от Третия свят.

Тези неща все повече ще отиват в една друга сфера и ще съществуват все по-малко легално.