БСП не е успяла да вземе и половината от вота за Румен Радев

Социалистите наваксват електоралния срив от ерата "Орешарски", националистите и ДПС се свличат надолу

Снимка: БГНЕС

Малко под 75 хиляди нови гласа е привлякла партия ГЕРБ на предизвиканите от самата нея предсрочни парламентарни избори, състояли се в неделя. БСП е големият печеливш с удвояване на резултата си спрямо предходния вот през 2014 г., но в същото време социалистите са успели да "осребрят" едва наполовина постигнатото на президентските избори, когато техният кандидат Румен Радев получи гласовете на над 2 млн. българи.

ГЕРБ е получила подкрепата на 1 147 245 избиратели, при 1 072 491 на предсрочните избори през 2014 г., сочат данните на Централната избирателна комисия (ЦИК). Разликата не е кой знае колко голяма, но все пак партията регистрира ръст.

На сегашните избори БСП е спечелила доверието на 959 214 избиратели и това е сериозно постижение за партията, която през 2014 г. (след коалиционния кабинет с ДПС, издигнал Пеевски за шеф на ДАНС) се беше сринала до едва 505 527 души, докато на предсрочния вот през 2013 г. постигна малко по-слаб от сегашния си резултат.

Убедеността на Корнелия Нинова в победа на сегашните избори след убедителния резултат на Румен Радев през ноември, обаче не се оправда.

Само 48% от подкрепилите сегашният държавен глава са гласували за БСП

Анализ на "Галъп Интернешънъл" показва, че 87% от посочилите, че на изборите през 2014 г. са гласували за БСП, сега също са подкрепили левицата. При ГЕРБ този дял е около 76%. Партията на Бойко Борисов може да се похвали и с по-лоялни привърженици, тъй като 75 от гласувалите за Цецка Цачева на президентския вот са дали гласа си за ГЕРБ сега. Така БСП остава формацията с по-предвидим електорат, а ГЕРБ – с повече периферия. В същото време обаче 5% от гласувалите твърдят, че са минали от ГЕРБ към БСП на тези избори. Това са около 150 хиляди гласа, допълва социологическата агенция.

Разпадът на Реформаторския блок и стартът на "Да, България"

Големият губещ са бившите десни формации в Реформаторския блок от предишния му вид. На практика вотът на симпатизантите на РБ-1, който през 2014 г. е даден от 291 806 души, се е разбил на три. Макар сумарно РБ-2 да е получил най-много от трите коалиции – 107 397 гласа, това се дължи изцяло на осигурения от "Глас народен" на музиканта Светослав Витков вот, който на предходните парламентарни избори получи 37 355 бюлетини. Реално най-младата партия – на бившия правосъден министър Христо Иванов - "Да, България", влиза в политиката с летящ старт и подкрепата на 101 217 души и тактиката ѝ да се разграничи от старото дясно вероятно е допринесла за разпознаването ѝ като носител на промяна.

"Нова република" също не е успяла да се възползва максимално от резултата на Трайчо Трайков на президентските избори миналия ноември. Сега движението, ръководено от лидера на ДСБ Радан Кънев, Трайчо Трайков и Мартин Димитров, получи едва 86 983 гласа, докато Трайков като кандидат-президент на Реформаторския блок взе 224 734 гласа. Отделно ДСБ на Радан Кънев не е постигнала и половината от резултата си на изборите за НС през 2013 г., когато се яви с БДФ и взе 103 638 гласа.

Другият провалил се участник е коалицията между АБВ и Движение 21, които на сегашните избори събират едва 2.88 процента подкрепа, докато поотделно двете партии на предишния парламентарен вот получиха на два пъти пъти по-голяма подкрепа. АБВ беше част от парламента с гласовете на 136 222 избиратели, а Движение 21 получи 39 221 бюлетини. Двете партии сега взеха заедно едва 54 407 гласа, което е чисто доказателство, че в политиката често 1+1 не е равно на две.

"Обединените патриоти" падат надолу

Макар и да влизат в парламента, "Обединените патриоти" на НФСД, ВМРО и "Атака", има защо националистическите партии да са разочаровани, защото не успяха да консолидират отново получения за Красимир Каракачанов на президентските избори вот от 573 016 гласа. Сега Патриотите вземат 318 512 бюлетини, което е по-малко и от сумарния резултат от изборите през 2014 г. на "Патриотичния фронт" и "Атака". Тогава коалицията на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов получи подкрепата на 239 101 души, а за "Атака" гласуваха 148 262 избиратели.

ДПС също губи подкрепа и то не само заради ДОСТ

ДПС също инкасира изтляване на подкрепата си, основно заради партията на бившия лидер на Движението Лютви Местан. ДОСТ откъсва значителна част от избирателите на партията на Ахмед Доган, но данните сочат, че част от турския вот се е разпилял и в други посоки освен ДОСТ. На този вот за ДПС бюлетини са пуснали 315 786 души, докато две години и половина по-рано гласоподавателите на Движението са били 487 134. Резултатът на ДОСТ, която за пръв път участва парламентарни избори, е 100 278 гласа. Според социолози това е основно пренасочването на гласовете от Турция, но факт е че Движението губи повече гласове, които са отишли към ГЕРБ и БСП.

Живеещите в България етнически турци са гласували 3:1 за ДПС

Разрез на сега гласувалите избиратели, направен от "Галъп", сочи, че отишли до урните в България турци твърдят, че са гласували в съотношение близо 3 към 1 в полза на ДПС в сравнение с ДОСТ. Сред ромите пък побеждава ГЕРБ.

Партията на Борисов побеждава и сред младите хора в България. В групата на 18-30-годишните ГЕРБ има една трета от гласовете, а БСП – само петнайсетина процента. Десетина процента има ДПС.

По традиция, вотът за ГЕРБ напомня генералната структура на вота, а вотът за БСП е изнесен към по-възрастните. Това и една от причините електоратът на БСП да изглежда по-"женски“ (традиционно за по-възрастни електорати). Другата причина може би е самата Корнелия Нинова, която заложи на този специфичен акцент по оста мъже-жени, отбелязва "Галъп".

Вотът за "Да, България“ прави тази формация да изглежда трета сила в София. "Най-образованият“ вот е именно този за "Да, България“ – 77% от гласувалите за тази партия са висшисти при средно гласували 41% висшисти. Сред групата на висшистите "Да, България“ е четвърта сила – след двете големи и "Обединените патриоти“. "Да, България“ е и трета политическа сила в София. Близо след нея е "Нова република“.

С "Не подкрепям никого“ са гласували по-скоро млади избиратели, сочи още разрезът на социологическата агенция.

Споделяне
Още от Избори 2017