БСП "";забрави"", че според КС съюзническите войски не са чужди

Спекулирайки с конституцията и пропускайки решение на КС от преди година, БСП се опита неуспешно да осуети облекчаването на процедурата за допускане на съюзнически военни кораби в български териториални води. Любен Корнезов от левицата атакува възможността без решение на Народното събрание у нас да влизат съюзнически кораби, независимо, че самият той в началото на годината смяташе, че по този пункт не се налага промяна в конституцията. Преди това Конституционният съд, по повод питане на президента Георги Първанов, постанови, че съюзническите войски не са "чужди", за да е необходимо Народното събрание да им позволява влизане у нас.

"Съюзнически военен или подводен кораб да може да влезе в българските вътрешни морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на министъра на външните работи, когато това се извършва с цел учение, обучение, посещение на добра воля, както и в изпълнение на други съюзнически задължения", предвиждат приетите от парламента на първо четене промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на България.

Законът предвижда разрешението да се поиска най-малко 12 дни преди посещението. Министерството на външните работи да съгласува постъпилото искане с министъра на отбраната, с министъра на вътрешните работи и с министъра на транспорта и съобщенията, предвиждат промените. Законопроектът предлага също съюзнически военен кораб на дунавска страна да може да премине по вътрешните водни пътища и да посети откритите пристанища и рейдове по река Дунав с разрешение на външния министър, когато това се извършва с цел учение, обучение, посещение на добра воля, както и в изпълнение на други съюзнически задължения.

В промените се посочва, че "съюзнически кораб" е кораб, плаващ под знамето на държава, с която има ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор от военен или политически характер, от който произтичат съюзнически задължения за България.

Мотивът за измененията е, че България има международноправни задължения, които се съдържат в системата от международни договори, действащи между държавите - членки на НАТО. Заради това е необходимо страната ни да създаде облекчена процедура по даване на разрешение за пребиваване или преминаване на съюзнически сили на територията на България, а също и по-ефективен механизъм за изпълнение на съюзническите ни задължения, посочиха от Министерски съвет.

Промените бяха приети със 146 гласа "за", 20 "против" и 13 "въздържали се". По време на дебатите единствено депутати от Коалиция за България възразиха срещу предлагания законопроект.

Зам. председателят на парламента от БСП Любен Корнезов обяви, че чрез този законопроект се заобикаля Конституцията. Той посочи, че според основния закон парламентът единствено може да дава разрешение за преминаване на чужди войски на територията на България.

Това е удар срещу парламентаризма, срещу Конституцията, срещу правовия ред, възмути се социалистът Корнезов.

Той обаче пропусна факта, че според решение №1 на Конституционния съд от 2003 г. "войските на политическите сили на военен съюз, по договор, ратифициран от Народното събрание не се считат за чужди войски" и решение на парламента не се изисква. КС се произнесе след питане на президента Георги Първанов още преди реалното ни членство в НАТО. Според държавния глава, когато България е в политически и военен съюз с друга държава или държави на основата на международен договор, чуждите войски не могат да имат враждебни цели и намерения, а точно обратното - те са още една гаранция за националната ни сигурност и за защита на националните ни интереси.

Първанов посочи тогава, че с решение на КС в този смисъл ще се избегне промяна в конституцията. В такъв случай няма да е необходимо и Народното събрание да дава разрешение за разполагането на бази на НАТО у нас.

След решението на КС, временната комисия за промени в конституцията реши, че то допълва конституционната норма и пред България няма конституционни пречки за изпълнение на междусъюзническите ангажименти, произтичащи от членството в НАТО.

Нещо повече, самият Любен Корнезов обяви пред комисията на 27 януари т.г., че във връзка с пълноправното членство на България в НАТО не е необходимо конституционна промяна. "Сегашният текст на Конституцията - чл. 84, т. 11, допълнен от Решението на КС, не поставят практически проблеми за нашето членство в НАТО, нито създават препятствия от юридическа гледна точка във връзка с нашите взаимоотношения като пълноправни членове", става ясно от стенограма на изказването на Корнезов, който дори изразява надежда, че болшинството членове на комисията ще подкрепят това становище.

По време на дебата в четвъртък, и Ангел Найденов от левицата поиска вносителите да представят тълкуванието на "и други съюзнически задължения" и да се дадат примери. Зам. министърът на външните работи Катя Тодорова обясни, че другите съюзнически задължения са тези, които са с мирен характер. Става дума за случаи, които се пораждат от практиката - съвместни научни изследвания, изпитания на кораби, но които нямат отношение към въпросите на мира и войната, посочи тя.

Любомир Пантелеев намери друг аргумент срещу измененията - процедурата няма да се облекчи, а ще се затрудни, защото министърът на външните работи бил най-отсъстващият от страната и ще трябвало да делегира правомощията си. "Напълно абсурдно е - България не е паркинг и не може дежурният по бариера да решава кой кога да влиза на територията на страната", добави той.

Благой Димитров от ОДС заяви, че с подобни изказвания левицата подлага на риск страната и ангажиментите към НАТО. Законът е чисто технологичен и не трябва да се политизира, това е лош сигнал от страна на парламента към нашите съюзници, добави той.