БСП ще внесе закон, с който да бъде създаден фонд за държавни инвестиции в Северозападна България. В него трябва да са разписани цели, мерки и финансиране за съживяване н икономиката на региона, разкриване на работни места и повишаване на доходите, съобщиха от пресцентъра на партията.
От години се говори за специални мерки за съживяване на Северозападния регион, който е най-бедният не само в страната, но и на опашката в Европейския съюз.
"Кохезионната политика и частични единични мерки на различни правителства не дадоха резултат и Северозападният регион продължава чувствително да изостава в своето развитие", обясни лидерът на левицата Корнелия Нинова във Враца, където е представила законопроекта. Тя е обяснила, че икономическите и социални последици от кризата ще засегнат най-силно по-слабите региони и ще доведат до още по-големи неравенства.
Идеята на БСП е фондът за устойчиво развитие на Северозападна България да разполага ежегодно със 100 млн. лв., като те се инвестират в дружества и недвижимо имущество на територията на общините от областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен.
БСП предлага също фондът да подпомага финансово общините и стопанските субекти с дейност в Северозапада за изграждането на индустриални паркове, техническа инфраструктура и предприятия за изкупуване и преработка на земеделска продукция срещу 10-годишен ангажимент за изкупуване на земеделска продукция от земеделски производители от региона.
За да се подобри образованието в Северозапада, както и да се спре демографският срив, мерките на левицата са субсидиране на проекти в областта на висшето и средно образование, насочени към регионалните потребности. Също така осигуряването на жилищни програми за млади квалифицирани кадри и отпускането на студентски стипендии срещу ангажимент за завръщане и работа в региона.
БСП предлага още да се правят общински денонощни аптеки в общинските центрове.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ 2....
"Общо взето, във Видинско сме на първо място във всичко негативно и сме на последно място във всичко положително." Видин е пред закриване. В разцвета си град Видин през 1986-1988 година е бил около 63 000-70 000, но по-възрастните хора казват, че е стигал до 85 000-88 000.
Градовете и селата в област Видин са били в своя апогей, като са имали всички предпоставки за развитие като заводи, предприятия, фабрики и т.н. Химкомбинат, химическите заводи „Видахим“ и ТЕЦ. Включва завод …
за изкуствени влакна, за пластмасови изделия и др. И завод за автомобилни гуми. Комбинатът дава хляб на 10хил жители на областта, приватизиране. Дружеството е включено в списъка на държавните компании, на които се забранява да теглят нови заеми, което го обрича на фалит ; Завод за металорежещи инструменти (Завод за режещи инструменти – ЗРИ)През 1998 г. Министерството на промишлеността по време на управлението на Иван Костов продаде завода на американската фирма „Карбис“. Платени бяха 820 000 долара. В същото време само готовата продукция в складовете на завода бе за 2 500 000. Цигарена фабрика “Дунав” (Видин-БТ) Фабриката е с над 120-годишна история. През 2004 година е обявена ликвидация. Държавно индустриално предприятие “Вида“ (ДИП „Вида“)До промените през 1989 г. е най-голямото предприятие в страната за лека конфекция, с основна производствена гама мъжки и детски ризи и дамски блузи, водещо в отрасъла “Шивашка промишленост” и на територията на Югоизточна Европа. През 1995 година фирмата е приватизирана и леко по-леко отиде в небитието. „Випом“ – помпи. Заводът за помпи във Видин е заработил в началото на 50-те години. През 80-те години произвеждаше годишно 100 000 помпи, включително за големите дунавски помпени станции. Експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми, в т. ч. и “Сигма”. В областта са закрити повече от 200 заводи, предприятия и цехове.
...."Две трети от произвежданата в бившия Ловешки окръг продукция отиваше за износ. След 1989 г. пазарите се срутиха, структуроопределящите предприятия рухнаха, кадрите се разпиляха, а земеделието бе подложено на незапомнена умишлена ликвидация.“ Това не са думи на бивш първи секретар, а на отишлия си преди време доайен на местната промишленост Иван Радев. Бившите машиностроителни гиганти на областта „Балкан“ АД, „Машстрой“ - Троян и „Звезда“ - Луковит даваха препитание на над 8000 души. Техните поточни линии са отишли за скрап, а цеховете се рушат. Миналата година дойде крахът и на производителя на асинхронни двигатели „Елма“. Все още 400 негови служители си търсят заплати и обезщетения от собственика на „АКБ Форес“ Николай Банев. Преди 1986 г. от Ловешко са изнасяни по 4700 т малини и 2000 т ягоди годишно, общото количества на набраните сливи е било 45 000 тона. Оглеждани са 180 000 овце и 16 000 крави. Така е бил осигурен поминък на 4000 души в земеделските стопанства и преработвателните предприятия. Сега работещите фирми са по-малко от пръстите на двете ръце. Последните мохикани са циментовият завод „Златна Панега“, „Спарки Елтос“, завод „Никром Тръбна мебел“, ловешкият месокомбинат („Бони оборот“), „Технокороза“ в село Дойренци, както и винпромите. Повечето големи заводи в Монтана, строени в близкото минало, не работят, в сградите им се помещават други фирми. Такава е съдбата на „Прециз“, „Аналитик“, „Пима“ и „Електроакустика“. Едно от изключенията е заводът за производство на акумулатори „Монбат“. Некадърната политика на няколко поредни правителства срина индустрията на Плевенска област. Сега областният център се е превърнал в една огромна шивачница, която бълва дрехи на ишлеме. Няколкото оцелели цеха на „Вапцаров“ АД напомнят, че Плевен бе един от центровете на машиностроенето. Не е останало нищо и от старата слава на военния завод „Бета“. Преди 25 г. в цеховете му в Червен бряг работеха 7600 души, а в поделенията му из селата и малките градчета в района - още близо 2000 души. Част от производствената база бе купена от австрийската фирма „Палфингер“, която осигурява работа на около 400 души. Останалите халета стоят празни и неизползвани.
Рафинерията „Плама“ също е пример как едно добре работещо предприятие може да бъде източено и съсипано чрез приватизация. До 1995 г. в него работеха над 2000 нефтохимици. Рафинерията пълнеше една четвърт от бюджета на община Плевен.
Бизнесменът Красимир Дачев: Проблемите навсякъде са едни и същи. Проблемите в Северозападна България, където нашата група има няколко предприятия от тежката промишленост, са същите като в останалите райони на страната. Народът масово е демотивиран, защото управляващите не ги интересува нищо - ни тежка индустрия, нито лека. Предприемачите също са обезкуражени. Останали са няколко малоумници, които продължават да инвестират, и единственото, което ги крепи, е износът. Но държавата в нищо не ги подкрепя.
За мене най-важното е да накараме хората да работят, защото те се отучиха. Пълно е с лентяи, които искат да живеят на социални помощи.
КАК ЩЕ ГИ СТИГНЕМ...
На територията на сегашната област Враца /това и тогава, и сега е половината от Северозапада /се изграждат малки язовири и помпени станции. До началото на шестдесетте години са построени 75 малки язовира, 131 помпени станции, от които само 8 държавни. Поливните площи от 15,000 дка през 1952 г. стават 392,873 дка през 1961 г.
Изгражда се съвременни напоителни системи - "Шишманов вал" с плаваща помпена станция на р. Дунав и Чомаковска за използване вода от р. Искър. През 1975 …
г. поливните площи са над 700,000 дка. Засаждат се 11,000 дка палметни градини с ябълки, увеличават се декарите със сини сливи, 40 000 дка са лозята, осигуряващи десертно грозде за прясна консумация и износ. Започва отглеждането на едролистни тютюни /по проект, разработен от Булгартабак/, изгражда се сушилна за 7,000 т. сух тютюн. Изграждат се пет консервни фабрики за преработка на произведената продукция, основно отиваща за износ. Започва строителството на първите заводи - Захарен завод Лом, Циментовия завод Б. Извор , Целулозно хартиения комбинат - Мизия, Химическият комбинат Враца, ДТК "Вратица", модернизираният завод "Ст. Димитров" - Мездра, ДИП "Пионер" - Б. Слатина, КЦХ "Мизия", ДЦК "В. Пик" в Б. Извор, АЕЦ "Козлодуй". Общо в окръжната икономика работят 24,800 души с висше и средно специално образование. При тези резултати дори Методи Андреев или специалистът от "инкубатора" на Сорос Мартин Димитров не биха могли да кажат, че това е най-бедният район в България, какъвто на практика е сега. 40 години след демократичните промени, когато ентусиазирано строим капитализъм с марка "БГ", когато сме членове на НАТО и ЕС, положението в областа е толкова лошо, че този район от България е обявен за най-бедният в страната и в Европа. В областта няма земеделски кооперации - единствената социално ориентирана стопанска структура, но имаме богати арендатори, които рядко някой от собствениците на земя познава. Свинекомплексът в Рогозен за 80,000 свине е сринат, все още стърчи водонапорната кула, телеугоителните стопанства в Б. Слатина и Г. Бешовица за отглеждане на по 10,000 телета са ликвидирани, същата е съдбата на птицекомбината в с. Мраморен, достигнал в най-добрите си години производството на 5,000 хил. пилета. Построеният нов месокомбинат, най-модерният в страната и влязъл в редовна експлоатация през 1990 г., е ликвидиран. Съществуват няколко малки месопреработвателни предприятия, които правят български луканки с месо от испански и баварски прасета, а единствената построена след промените лицензирана кланица от предприемача Ив. Гусев е закрита, поради липса на животни. От промишлените предприятия и енергетиката
работи АЕЦ "Козлодуй", но вместо с 6 блока е с 2, четири са спрени, харчим милиони за тяхната физическа ликвидация. В ДЦК Б. Извор от седем линии работи една, в ТК "Вратица" /трети по големина в страната/ се препитават 150 човека от 3,000 тогава. В ЕКЗ "Г. Генов" /УНИКА/ уникалните машини са продадени, а халетата са сринати до основи, същата е съдбата и на най-старата фабрика "Атлаз" за копринени платове и трико. "Химко" - емблемата на Враца, е ликвидиран и разграбен, а високо квалифицираният колектив е разпилян, в Оряхово модерният комбинат "Изгрев" за изковки и свързочни елементи е ликвидиран, в КЦХ "Мизия" целулоза не се произвежда, в Мездра заводът за зъбни колела за селскостопански машини и транспорт "Искър" е ликвидиран, в ЧЛК "Веслец" и трите завода са ликвидирани, стоят /все още/ празните халета, а в административната сграда има шивашки цех.
Хахаха, е по-скопена "опозиция" не мога да си представя. Що зад махленски теми криете скритата си подкрепа за ГЕРБ? Ниско качество , мизерно изпълнение - би казал Остап Бендер. Нито дума за Геешф, ДПК, 75 млн от ББР. Ма вие верно сте в поза 69
Спасиха цялата страна на 9 септември 1944-а, спасиха Пиринския край през 1946-48 чрез родолюбивите решения на Августовския пленум на ЦК на БРП (комунисти), спасиха Странджанско-Сакарския регион през 1982-а с 22-ро тодор-живковско постановление... Сега очакваме да извадят от киреча и Северозападна България. Затова трябва да гласуваме за тях и те да дойдат на власт. Из-бо-ри, из-бо-ри, из-бо-ри !