БСП склони на компенсации за 3 и 4 блок в АЕЦ

В рамките само на 4 дни БСП подаде два сигнала за промяна в позицията си на яростен защитник на ядрените реактори в АЕЦ "Козлодуй".

При завръщането си от Лондон в четвъртък зам.председателят на партията Румен Овчаров определи като "добър знак за България" възможността за увеличаване на компенсациите, които ЕС обещава на България за предсрочното затваряне на двата блока. В понеделник, след среща с европосланиците лидерът на социалистите Сергей Станишев пък призова за деликатност правителството по темата АЕЦ, за да не се стига до конфронтация с ЕС.

Европейският съюз може да отпусне на България допълнителни компенсации от 200 - 250 млн.евро за предсрочното спиране на 3 и 4 блок, каза при завръщането си от Лондон Румен Овчаров.

По време на визитата си в британската столица, на среща във финансовото министерство той бил информиран от представител на Великобритания в преговарящия екип на ЕС, че най-вероятно ще има допълнителни компенсации от 200 - 250 млн.евро за спирането на двата блока през 2006 година.

"Това е въпрос, който тепърва ще бъде финализиран, но все пак е един добър знак за България", заяви Овчаров, който бе сред най-яростните противници на решението на кабинета да се съгласи със затварянето на двата реактора, обявявайки го за предателство на националните интереси на България.

Сравнително по-мека формулировка днес бе използвана и от президента Георги Първанов, който непосредствено след решението на правителството за АЕЦ през 2002 г. се опита да го обезсили с писма до държавните ръководители на страните членки на ЕС.

Българското правителство трябва да отложи максимално във времето затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", заяви в Белене Първанов, цитиран от Дарик радио. В същото време той посочи, че АЕЦ "Белене" не трябва да се възприема като алтернатива на 3 и 4 блок в Козлодуй, както се представя от правителството.

На площадката на замразената втора атомна централа Първанов изрази увереност, че правителството ще възобнови в най-кратки срокове строежът. Аргументът на президента бе, че е държавническо престъпление вложените 1 млрд.долара в площадката да бъдат "пренебрегнати" с лека ръка.

Първанов очаква в кратки срокове правителството да вземе решение и да започне търсене на чуждестранен инвеститор, който да се включи в строежа на централата.

Още преди две години премиерът Сакскобургготски обяви размразяването на проекта АЕЦ "Белене", стопиран в началото на 90-те години. Енергийното министерство вече проведе предварителни разговори с евентуални чужди инвеститори, след които обяви два варианта за новата атомна централа - използване на наличния в Белене ресурс и строеж на руски реактор със западно оборудване, или изграждане на съвсем нов тип централа по канадски проект. Досега обаче не е представяна публично ясна икономическа обосновка за средствата, които държавата трябва да вложи, както и дали произвежданата в Белене електроенергия ще е конкурентна при либерализацията на енергийния пазар.

Държавата може да участва в АЕЦ "Белене" с площадката и с високо квалифицирания си персонал, посочи президентът, цитиран от БТА. Според държавния глава може да се очаква, че не всички европейски партньори на България ще приветстват това намерение, след като има страни, противници на ядрената енергетика. Президентът изрази мнение, че строителството на АЕЦ "Белене" е държавен интерес и България трябва да убеди противниците в максималната безопасност на бъдещата си атомна централа.