България 2010 - Пазарна икономика със силна държавна намеса

Преразпределителната роля на държавата да не пада под 38 - 40 процента от Брутния вътрешен продукт; допустимо е още малко намаление на преките данъци, но в никакъв случай не и въвеждането на плоска ставка; не може и да се мисли за понижаване на осигурителната тежест.

Това са част от стъпките, предложени от група експерти за ускорено и конкурентно развитие на българската икономика поне до 2010 г. Те са изготвили 150-страничен доклад по искане на президента Георги Първанов, който ще бъде представен на 23 януари на конференция в НДК.

Точно преди година държавният глава обяви, че е необходимо да се разработи общоконсенсусна национална програма за развитието на България. Според идеята на президента, програмата трябва да включва националните цели на страната и да ги съчетава с тези на ЕС, като "жалоните" в нея се следват от всяко българско правителство.

Публикуваният на сайта на президентството документ е разделен на няколко основни теми, свързани с макроикономическото развитие, изграждането на конкурентоспособна икономика, социалните аспекти на икономическото развитие. Специално място е отделено и на ролята на България на Балканите в контекста на предизвикателствата на целия регион.

България трябва да развива пазарна икономика със силна държавна намеса

Открития: "Националната производителност зависи пряко от производителността на компаниите. Националната икономика не може да бъде конкурентна, без да са конкурентни фирмите, които работят в нея. Това предполага по-квалифицирани човешки ресурси, по-добра информираност, по-модерна инфраструктура, по-интензивна конкуренция". "Създаването на повече възможности за предприемачите и откриването на нови работни места имат много по-голямо значение, отколкото засилването на държавната намеса и опитите да се компенсира ролята на частната инициатива".

Ключов пасаж в обемния материал е съветът България да се придържа към европейския пазарен модел със сравнително силна държавна намеса. Описанието на този модел е: сравнително високи данъци, поддържане на всеобщо достъпни услуги - главно здравеопазване и образование, високи стойности на социалните осигуровки, сравнително влиятелни профсъюзи, поддържане на държавни предприятия и макроикономическа стабилност чрез предпазлива фискална и парична политика.

Авторите на доклада признават, че под конкурентния световен натиск европейският модел се променя към повече пазар и ограничаване ролята на държавата, но това става много бавно. Затова те препоръчват българският модел да е малко по-либерален, но в никакъв случай да не се изпада в крайности, защото това ще затрудни интеграцията на страната ни в ЕС.

В същото време в доклада се акцентира на няколко пъти, че България трябва да се развива с много по-ускорени темпове от средните в ЕС, за да преодолее в разумен период сегашното си голямо изоставане.

Като пример за крайност в доклада се сочи плоският данък, придружен с определението "съмнителен като икономическа обоснованост".

Вместо идеята за 10% данък общ доход и 10% данък върху печалбата, авторите на мащабния като обем труд предлагат още малко - но неуточнено - намаление на корпоративния данък спрямо сегашните 15%, както и понижение на най-високата ставка на ДОД - в момента 24 % - но паралелно с увеличаване на облагаемия доход. Допуска се евентуално и намаляване на ДДС. И при този данък няма конкретно предложение, единственият репер е, че не трябва да пада под минималната ставка за ЕС от 15 процента.

Не се допуска евентуално по-осезаемо намаление на пенсионните и здравните вноски, въпреки че бизнесът в страната сочи като проблем именно осигурителната тежест. Аргументът е, че по-ниските ставки ще нарушат финансовата автономия на НОИ и на здравната каса. Липсват идеи за алтернативни механизми на финансиране или опериране със средствата в тези фондове.

Предлаганият модел за макроравновесие на българската икономика е насърчаване на нарастването на вътрешните спестявания, инвестиции и доходи. Това изисква както нарастване на доходите на населението, така и благоприятни условия за инвестиране на вътрешния капиталов пазар. Следователно един оптимистичен вариант за развитие на българската икономика предполага не ограничаване, а стимулиране засилването на кредитирането от банковия сектор, както и насърчаване нарастването на доходите, е изводът в доклада.

Данъчните-осигурителните предложения в доклада изхождат от тезата, че е необходимо държавният бюджет да продължи да мобилизира достатъчно ресурси. Записано е, че делът на публичния сектор в Брутния вътрешен продукт не трябва да намалява значително под установилите се в последните години 38-40 процента.

Сивата икономика компенсира недостатъците на пазара на труда

Интересни са и изводите за пазара на труда в доклада, сред авторите на който са както близките до лявата икономическа мисъл Ганчо Ганчев, Ивайло Калфин и проф. Димитър Иванов, така и зам.финансовият министър при ОДС Пламен Орешарски.

Като цяло пазарът на труда е оценен като задоволително гъвкав, въпреки че сравнението с ЕС-стандарта показва значително изоставане на България. В текста обаче е посочено, че недостатъците на официалния пазар се компенсират от изключителната гъвкавост на сивия сектор, който остава висок в България: "Трябва да се отбележи, че официалните измерители за гъвкавост на пазара на труда имат значително по-ниски стойности от тези в ЕС. Тук обаче е нужно да се има предвид и съществуването на неофициалния сектор в България, който е изключително гъвкав и може да служи като буфер при относително силната ригидност на официалния сектор".

Затова изводът в доклада е, че гъвкавостта на пазара на труда в България е задоволителна. В условията на паричен съвет тя е основен фактор за компенсиране на евентуални негативни шокове върху БВП, на чийто риск България като малка и отворена икономика е изложена.

Въвеждането на еврото няма да доведе до скок на цените

Авторите на доклада определят като преувеличени опасенията, че въвеждането на еврото като официална валута в България през 2009-2010 г. ще доведе до рязък еднократен скок на цените. Аргументите им в противоположната посока са, че към този момент българската икономика ще е с двегодишен стаж като част от общото европейско стопанство и ще се е приспособила към изискванията му. Според доклада общите пазарни сили ще доведат до бързо уравновесяване на цените дори и при лек първоначален натиск.

Тъй като България има отворена икономика, това я прави уязвима за шоковете, идващи по линия на Европейския съюз. Затова докладът препоръчва да се поддържа равновесен или близък до равновесието бюджет, с дефицит по-нисък от максимално разрешените 3% в еврозоната.

Държавата трябва да подпомогне фирмите да повишат своята конкурентоспособност, се казва още в доклада и се препоръчва да се създаде Стратегия за повишаване конкурентоспособността на икономиката, както и специализирана институция за нейното прилагане.

Цитират се данните, че България има 26 % от БВП на ЕС, измерен на човек от населението, малко над 30 процента от европроизводителността, 9.5 пъти по-висок разход на енергия за единица произведен продукт, 40 % от равнището на цените в ЕС.

В съревнованието по привличане на чуждестранни инвестиции, в сравнение с най-близките ни конкуренти на Балканите, въпреки по-доброто си законодателство, България засега губи съревнованието с Румъния. В класации на чуждестранни инвеститори и инвестиционни банки за това коя страна в региона предлага най-атрактивен инвестиционен климат, Румъния е на първо място, България и Турция се конкурират за втора и трета позиция, а Гърция е на четвърто място.