България е готова да приеме военни бази, заявил Паси пред вицепрезидента на САЩ

На срещата си с вицепрезидента на САЩ Дик Чейни, както и с държавния секретар на САЩ Колин Пауъл, министърът на външните работи Соломон Паси отново е изразил готовността на България да приеме на своя територия американски военни бази.

След пристигането си от Вашингтон, пред Би Ти Ви министър Паси уточни, че не става въпрос за големи и многочислени военни съоръжения, а за по-компактни бази,които гарантират не само ефективна борба с тероризма, но и сигурността на държавата, в която се намират, тоест на България.

Паси отново заяви, че по време на посещението си в Москва, предхождащо това в САЩ, не е получил от колегата си Игор Иванов сигнали за несъгласие на Кремъл за разполагане на американски военни бази в България.

По време на срещата си с вицепрезидента Чейни, определена от Паси като жест на САЩ към България, е станало дума и за развитието на българския военнопромишлен комплекс, както и за иракския дълг.

По думите на външния министър, той отново поставил пред САЩ българската позиция, че едно искане към София да опрости част от иракския дълг ще бъде много болезнено и затрудняващо страната ни. До този момент САЩ са се обърнали към по-богати страни за опрощаване на иракския дълг, към нас все още не е отправяно, каза Паси и напомни, че Багдад дължи на София около 1.7 млрд.долара.

Соломон Паси отново определи като впечатляваща подкрепата, която България получи от САЩ по отношение на делото срещу българските медици в Либия.

Той припомни, че е бил информиран лично от държавния секретар Колин Пауъл и вицепрезидента Ричард Чейни за това, че САЩ ясно са заявили пред Триполи, че делото представлява загриженост и се интересуват от неговото скорошно и справедливо разрешаване.

След подкрепата, която получихме от ЕС преди няколко седмици, идва и подкрепата на САЩ. Всичко това стана възможно благодарение на новия климат в отношенията на Либия със Запада, започнал през декември 2003 г., посочи министър Паси.

По думите на Паси, още преди две години българското правителство е разбрало, че има перспектива в диалога с Триполи. Непосредствено след 11 септември 2001 г. имаше такива, които бяха склонни да идентифицират либийското с иракското ръководство, но много ясното разграничение, което нашето правителство направи тогава беше, че има коренна разлика на тези два режима. Докато иракският режим докара всички тези беди на своя народ, обратното - либийският ръководител прие нова и адаптирана към новите обстоятелства политика, коментира външният министър.