България е втора в света по смъртност заради мръсен въздух

Със 118 смъртни случая на 100 000 души България е на второ място в света по смъртност на глава от населението заради мръсния въздух, който дишаме. Това показва най-новото изследване на Световната здравна организация (СЗО) по проблема със замърсяването с фини прахови частици. Организацията публикува тези данни по години, но за първи път прави класация по държави.

Преди нас е единствено Украйна със 120 починали на 100 000 души вследствие на замърсяването с фини прахови частици. Топ три се затваря от Беларус, четвърта е Русия.

Общо 8634 смъртни случая от мръсен въздух са регистрирани в България през 2012 г., сочат данните на СЗО.

Тежката индустрия е основната причина за замърсяването на въздуха в Украйна, България, Беларус и Русия, пише британският вестник "Гардиън".

България от години е със завишени нива на наличието на фини прахови частици във въздуха, а екоминистерството посочва като виновник за това увеличения трафик на автомобилите в градовете и отоплението с дърва и въглища през зимата.

Най-мръсният въздух у нас дишат в Димитровград и Монтана, както и около Пловдив, който през последните години привлече индустрията в зоната "Тракия". Това показва публикуваната интерактивна карта от СЗО, която очертава опасни региони и посочва градовете, където са надвишени определените от организацията допустими нива на замърсяване на въздуха. Данните за България са от 2013 г.

Над 3 милиона души в света умират годишно от мръсен въздух

Над 3 милиона души всяка година умират от замърсен с фини прахови частици въздух.

В световен мащаб 92% от населението живее в държави с мръсен въздух, замърсен над допустимите, зададени от СЗО, нива и стандарти с фини прахови частици.

Най-лошо е положението в трите най-населени страни от общо 184 проучвани държави. В Китай през 2012 г. над 1 милион души са починали от мръсен въздух. На 100 000 души смъртността е 76, което отрежда на най-многолюдната страна 10-та позиция по този показател.

През 2012 г. в Индия жертви на мръсния въздух са станали около 600 000 души, а в Русия - над 140 000.

Сериозно е положението и в индустриалната част на Германия, където са регистрирани 26 160 смъртни случая през 2012 г. Великобритания е на 25-о място с 16 355 смъртни случая, сред държавите, предоставили данни.

В САЩ жертвите на мръсния въздух са 38 043 през 2012 г.

Близо 90% от всички смъртни случаи заради мръсен въздух са в страни с ниски и средни доходи, предимно в райони от Югоизточна Азия и западната част на Тихия океан, показва проучването на СЗО.

Мръсният въздух може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, удар, белодробно заболяване и рак на белия дроб. Освен това той увеличава и рисковете от остри респираторни инфекции.

Най-чист въздух дишат в Исландия, Финландия и Канада, където е отчетена и най-ниска смъртност, сочат данните на СЗО.

Причините за високата смъртност

Основният проблем за високата смъртност са малките фини прахови частици от 2.5 микрона, известни като PM2.5, които проникват в белите дробове.

Замърсяването на въздуха идва основно от автомобилите, от работещи на въглища заводи и от изгаряне на отпадъци, сочат данните на СЗО.

Не винаги човешката дейност е причината за мръсния въздух. Прашните бури в близост до пустини също допринасят за замърсяването и обясняват отчасти защо Иран е на 16-а позиция по общ брой смъртни случаи с 26 000 души годишно.

Канада и скандинавските страни са ограничили планово замърсяването на въздуха. Подобен пример следва в момента и Франция.

Мария Нерия, оглавяваща "Обществено здраве" в СЗО и отдел за околна среда, коментира пред "Гардиън", че управляващите вече са изправени пред фактите с наличието на точна информация.

"Сега разполагаме с данни колко граждани умират от замърсяването на въздуха. И това, което установяваме, е много лошо. Сега няма никакви оправдания за бездействието", казва Нерия.

"Замърсяването на въздуха на глобално ниво е основен риск за общественото здраве. Значителен брой човешки животи могат да бъдат спасени, ако нивото на замърсяване на въздуха се намали", коментира резултатите Гейвин Шадик, ръководител на международния екип, работил по обработването на данните.

Шестнадесет учени от осем международни институции са работили със СЗО по анализа, който обединява данните от 3000 места, които измерват нивата на замърсяване чрез мониторинг, моделиране и сателит.