България и ЕС затвориха глава "Правосъдие и вътрешни работи"",N

България и Европейският съюз затвориха преговорната глава "Правосъдие и вътрешни работи", по време на заседанието в Брюксел на междуправителствената комисия по присъединяването на страната ни към ЕС.

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева заяви, че с приключването на преговорите по тази глава България вече е на финалната права в присъединителния процес и ѝ остават само преговорите по финансовите теми.

Затварянето на глава "Правосъдие и вътрешни работи" стана възможно след промяната на българската конституция в частта ѝ за съдебната власт, което стана с помощта и на външен натиск. В края на юни т.г. еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген пристигна в София и в прав текст предупреди българския парламент, че ако продължат да протакат необходимите промени в конституцията, България може да изпусне шанса си да завърши преговорите с ЕС през 2004 г. и да се присъедини към съюза през 2007-ма. В резултат депутатите, които три месеца преди това протакаха обсъждането на промените, свързани с мандатността, несменяемостта и имунитета на съдии, прокурори и следователи, за един месец ги уточниха, а след лятната ваканция ги гласуваха. Промените дават възможност да се започне по-съществена реформа в съдебната сфера, определяна от Брюксел постоянно като слабо място на страната ни. Опитът на правителството на НДСВ съдебната реформа да стартира през 2002 г. с промени в Закона за съдебната власт, бе пресечен от Конституционния съд, който обяви поправките за антиконституционни.

Правителството веднага излезе с официална позиция, с която определи затварянето на преговорната глава като "ясен израз на доверие на държавите-членки на ЕС към нашата страна". Според кабинета, днешният акт е и признание, че в отношенията си със страните от ЕС и НАТО българското правителство е водело последователна политика на фактически съюзник във всички области, включително и сигурността.

Като шанс за българската съдебна система да завърши успешно реформирането си определи затварянето на глава "Правосъдие и вътрешни работи" НДСВ-депутатът Константин Пенчев, цитиран от БТА. Парламентът допринесе много за затварянето на тази глава с промените в Конституцията, каза Пенчев и напомни забележителния консенсус, с който депутатите от всички парламентарни партии приеха поправките.

Пенчев напомни още, че за да се постигне ефективно правосъдие в страната, трябва да продължи интензивната работа по изменение на устройствените и материалните закони в съдебната сфера.

Според председателя на парламентарната комисия по евроинтеграция Даниел Вълчев затварянето на глава 24 е оценка, че България може да се справи със задачата да бъде външна граница на ЕС, когато влезе в съюза. По думите му това е оценка и за консенсуса между всички политически сили да започнат промените в конституцията, за да се реформира съдебната система. Затварянето на глава "Правосъдие и вътрешен ред" Вълчев определи и като сигнал към западноевропейските общества, че България не е източник на корупционни практики, неконтролирана емиграция и престъпност.

Депутатът от ОДС Асен Агов определи днешния акт като решителна крачка към членството на България в ЕС. Вече няма спънки преговорите с Евросъюза да завършат през май 2004 г., каза Агов пред БТА и допълни, че е свършена добра работа, затова и резултатът е добър.

Депутатът от дясната опозиция обаче прибави, че в самата България също трябва да се затвори глава правосъдие и вътрешни работи, защото престъпността в страната продължава да се шири, а правосъдието не се справя с нея. Той нарече крайно недостатъчни направените вече поправки в конституцията.

София с амбиции за напредък и по финансовите преговорни глави до края на 2003-та

Междувременно, в София днес се проведе заседание на Смесения комитет България - ЕС. По време на заседанието външният министър Соломон Паси заяви очакването си за положителен за България редовен годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни, който ще бъде обявен на 5 ноември. Надявам се и това да е последният доклад на Брюксел за България, преди окончателното приключване на преговорите през 2004 г., заяви Паси.

Външният министър подчерта, че България е готова да приключи преговорите и изрази надежда, че всички страни ще бъдат оценявани по собствения им напредък.

На същото заседание вицепремиерът Пламен Панайотов изрази надежда, че до края на годината ще бъде затворена и глава "Конкуренция" и ще останат само преговорите по финансовите глави, които по принцип се приключват последни. Панайотов обаче подчерта, че българското правителство си е поставило за цел в оставащите два месеца до края на 2003-та да постигне напредък по нефинансовите аспекти на глава "Регионална политика", както и да започне преговори по същество по финансовите клаузи на главите "Селско стопанство", "Регионална политика" и "Бюджет".

Винаги сме заявявали, че очакваме България да приключи техническите глави до края на 2003 г. и да получи пътна карта и финансова рамка до края на същата година, за да може до май 2004 г. да приключи преговорите с ЕС, а през 2007 г. да стане пълноправен член на съюза. Това обяви посланикът на Италия Джан Батиста Компаньола. Италианското председателство на ЕС изтича в края на годината.

В отговор на репликата на външния министър, че очаква страната ни да бъде оценявана по собствения ѝ напредък, Компаньола декларира, че България ще бъде преценявана по нейните собствени постижения. Преди по-малко от месец, пред външната комисия на Европейския парламент комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген даде поредния знак, че ЕС третира в пакет кандидатките България и Румъния и няма политически причини да разделя тяхното приемане в съюза, макар че страната ни е много по-напреднала в преговорите в стравнение със северната ни съседка.

За времето от предишния годишен доклад на ЕК България постигна значителен напредък, каза ръководителят на Делегацията на Европейската комисия в България Димитрис Куркулас. По думите му въпреки постигнатото, страната ни трябва да положи още усилия в областта на съдебната реформа, държавната администрация, борбата с корупцията, състоянието на ромското малцинство.