България кандидатства с 4 свои и два съвместни проекта по Плана "Юнкер"

Стартиране на хидровъздушен транспорт на Балканите чрез изграждане на регионална транспортна мрежа за целта предлага гръцката фирма "Хеленик Сийплейнс Ес Ей" (Hellenic Seaplanes SA) по Плана "Юнкер".

Това сочи справка в Европейския портал за инвестиционни проекти, които кандидатстват за финансиране по плана или вече са одобрени. Порталът стартира в сряда, година след старта на самия фонд по Плана "Юнкер", като целта е да се даде видимост на проектите и да се намерят още инвеститори.

До момента България фигурира с 6 проекта в инвестиционния портал, но нито един от тях не е одобрен по Плана "Юнкер", става ясно пък от справка на сайта на Европейската инвестиционна банка.

В два от проектите участието е с организации от партниращи държави.

Проектът "Интегрирана регионална хидровъздушна мрежа" (Advanced Integrated Regional Seaplane Network) e съвместен между Гърция, България, Италия и Турция. Той е частен, движен от гръцката компания "Хеленик Сийплейнс" и е в секторите туризъм и транспорт. Стойността му е 50 млн. евро, а планираната стартова дата 1 април 2017 г.

Компанията се наема да изгради необходимата инфраструктура със създаване на мрежа от 100 хидровъздушни пристанища в Гърция и съседните страни към края на 2017 г., така че да се постави началото на сигурен и работещ хидровъздушен транспорт към Гърция, който да свързва островите и основните крайбрежни градове.

"Приносът на хидропланите за развитието на туризма ще е значително предвид чуждестранния опит. На Малдивите например те се ползват от години с огромен успех. Пътниците, които ще използват хидропланите, за да посетят гръцките острови, ще са над 2-3 милиона при залагане на 500 000 полета годишно, без включването на тези от съседните страни. Бизнесът с хидроплани може да достигне 600 млн. евро и ще генерира значителни приходи за държавата и над 2000 нови работни места", посочват авторите на проекта.

От справката е видно, че гръцките проекти, кандидатстващи по Плана "Юнкер", са несъразмерно повече в сравнение с тези на всички останали държави (37 от общо 83).

Друг съвместен проект с участието на България е газопроводът "Източен кръг", иницииран от Словакия и включващ също Румъния и Унгария.

"Основната цел на проекта е да транспортира газ от Западна Европа към Балканите и да предоставя алтернативни доставки на газ от Русия, ТАНАП, Каспийско море, от Иран, Ирак, Египет, Израел и Кипър към Централна, Южна и Западна Европа", се посочва в представянето на проекта. Той бе лансиран м.г. от словашкия премиер Роберт Фицо след като бе спрян проектът "Южен поток".

Прогнозираната стойност на "Източен кръг" е 2.06 млрд. евро. Проектът е частен и водеща в него е словашката газопреносна компания "Июстрийм" (Eustream).

"Според достъпната информация стойността от 2.06 млрд. евро е приблизително 1/12 от цената на "Южен поток". Това се дължи на идеята в "Източен кръг" да се ползва в значителна степен съществуващата газопреносна инфраструктура", посочват авторите на проекта. Те допълват, че той е получил статус на "проект от общ интерес", което му гарантира висока политическа подкрепа и го прави подходящ за европейско финансиране.

Ако бъде одобрен, "Източен кръг" трябва да стартира на 31 декември 2019 г.

Четири проекта са изцяло български. Два от тях са на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Единият е за изграждане на високоволтово трасе между Добруджа и Бургас с дължина 110 км на стойност близо 57 млн. евро. Според ЕСО проектът ще гарантира сигурността на трансграничния обмен на електроенергия между България и Румъния.

Второто предложение е за изграждане на преносна високоволтова линия между "Марица Изток", от една страна, с Пловдив и Бургас, а също и с "Марица Изток 3". Стойността на проекта е 114 млн. евро.

"Интермодален терминал Варна" също кандидатства по Плана "Юнкер", като стойността му е 432 млн. евро.

Най-малкият проект е за изграждане на "Международна зона за бързо икономическо развитие" край Хасково от компанията "Димтеос" ("Dimteos") на стойност 20 млн. евро.

"Центърът ще служи като "копринен път" от Азия към Европа, и обратно, и ще бъде вход към пазарите на три континента", посочват от компанията. Тя вече е закупила парцели от над 100 души и е получила необходимите разрешения за строителство, като реалната стойност на земята е 2,5 млн. евро. Проектът се подкрепя от областната и общинската управа в Хасково.