България не би трябвало да е безразлична към членството на Турция в ЕС

Турция се превръща в една от водещите новини преди срещата в Копенхаген. Продължават протоворечивите сигнали - дали на Анкара трябва да бъде дадена дата за начало на преговори.
Президентът на Европейската комиися Романо Проди заяви в интервю пред датското радио, че "европейците трябва да спрат и да помислят, не да затворят вратите завинаги пред Анкара, но да решат къде са границите на Европа."

Как дебатът за Турция ще се отрази на България и важен ли е той за страната?

Самото понятие Европа е доста неясно и ако започнем от географските граници на Европа - те са чисто условни - особено на изток - дали е Урал, дали е нещо друго. И това не е ново, така е от векове. В изказвания за това къде трябва да спре разширяването на Европейския съюз, се примесват много други мотиви и даже бих казал - вековни предразсъдъци.

Важен ли е този дебат за България?

Този дебат е много важен за България, защото чрез участие в един такъв дебат българският елит, българските интелектуалци, цялата българска общественост могат по-ясно да си изяснят мястото на България в европейските и евроатлантическите процеси.

Още повече като се има предвид, че България почти не е участвала в такъв дебат, по ред исторически причини, България не е била особено активна. Като се изключат голи декларации от типа на - ние сме в Европа от 13 века - просто сериозен дебат в България в това отношение няма.

Ако сравним за момент много сериозния дебат за средна Европа през 80-те и 90-те години на миналия век - просто в България няма нищо подобно.

България е страна, която не само граничи с Турция, тя има и свое турско малцинство. България тоест не само граничи с исляма, но тя живее с него вътре в собствената си страна. Как може европейският дебат за Турция, в който доста често се чува, че влизането на ислямска страна ще е краят на Европейския съюз, да повлияе на българския дебат за Европа? Какво отражение може да има това върху България?

Българската ситуация, екзистенциална и историческа, е такава, че тя много трудно може да вземе някаква печеливша страна в един такъв дебат. Това е така особено поради една по-обща причина- че ЕС или ако можем да говорим за европейска общественост в страните от ЕС, говорят с няколко гласа, доста противоречиво по подобни въпроси. От една страна - модната доктрина за мултикултурализма не е оставила възможност Европа да се дефинира по някакъв цивилизационен начин и още по-малко - чрез религиозен начин, или чрез религиозна традиция. Тоест - може да се каже, че ако се изходи от някаква мултикултурална позиция - Европа не би трябвало да изключва априорно ислям, Турция, България или която и да било друга страна.

От друга страна - поради стремежа за самосъхранение на достигнатото в Европейския съюз, а както и поради определени традиции в страни, които са ключови в Европейския съюз, такива гласове също ще се чуват. Така че това пак опира до въпроса -доколко дебатът за Европа може да се активизира в самата България и бих казал, че именно по този начин България би могла да допринесе нещо. Засега България и българското участие в един такъв дебат е било доста маргинално.

Що се отнася до членството на Турция , моето усещане е, че някак си в съзнанието на мнозинството български интелектуалци, ислямските страни някак си не фигурират в тяхното разбиране за Европа, така че в България има една инстинктивно про-жискарова позиция сред вероятно мнозинството интелектуалци. От друга страна, такава позиция е доста трудна за България. Защото от една страна Турция е съсед и ще остане съсед на България, а турската общественост много желае включване на България в ЕС. От друга страна в самата България съществува и турско малцинство, доста значително, и също - ислямско население.

Позицията на България е доста трудна по определение. Ако погледнем дебата около членството на България в НАТО , преди Прага, се промъкна едно любопитно твърдение по време на дебатите, че една от слабостите на България в сравнение с Румъния, е че тя има едно значително мюсюлманско население. Така че това за пореден път показва колко противоречиво е мисленето на самите западни страни относно мястото на исляма, мястото на мюсюлманското население и традиции в едни европейски, евроатлантически структури.

Каква е българската ниша в дебата за европейската идентичност, това, което България може да даде в този европейски дебат за границите, който вероятно тепърва ще се разгаря?

Аз виждам тази ниша в един по-различен аспект. Ако погледнем новите банкноти на еврото в момента, там евро е изписано с две азбуки - гръцката и латинската. Когато България стане страна-членка на Европейския съюз, тя ще е първата страна, която ще въведе друга азбука в ЕС. Всъщност наред с латиницата, кирилицата е втората голяма азбука в Европа, която обслужва доста народи - руснаци, украинци, българи, сърби, белоруси, да не ги изброявам.

Така че в това място България действително прави един пробив, защото въвежда едно различно измерение, една нова азбука, една култура, която е част от славянско-православната културна традиция, каквато досега фактически не присъства в ЕС. И тука, разбира се, веднага изниква въпросът за мястото на Русия и Украйна, Беларус също. Така че България е не само мост към исляма и Турция, в известен смисъл, но в още по-голяма степен, от гледна точка на културата и традициите на мнозинството българско население, тя е един мост към източно-православната християнска традиция.