България не е ощетена с нищо от Европейската комисия

Г-жо Приматарова, вчера Европейската комисия оповести годишните доклади за напредъка на страните кандидатки и Стратегическия си доклад за разширяването. Въпреки определено положителния доклад за напредъка на България обаче, обществената реакция бе по-скоро отрицателна, във връзка с окончателното пакетиране на България и Румъния за едновременното им приемане в ЕС. Какъв е вашият коментар за това пакетиране?

Мисля, че цялата почти истерична обстановка на коментари беше породена до голяма степен от непознаване на практиката на ЕС за изготвяне на присъединителни договори след приключването на преговорите.

Изготвянето на общ доклад за няколко страни за присъединяването им към една и съща дата не е нещо, което се въвежда специално за България и Румъния. Това е практиката в ЕС. При досегашните четири разширявания, само в едно от тях има разширяване само с една страна и един договор и това е случаят с Гърция. Договорът за присъединяването на Испания и Португалия е общ, договорът за присъединяването на Обединеното кралство, Дания и Ирландия е общ, договорът за присъединяването на Швеция, Австрия и Финландия е общ. Общ е и договорът за присъединяването на десетте страни - Полша, Чехия, Унгария, Словения, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Кипър и Малта.

Така че общият договор всъщност може би бе приет с неразбиране от обществеността и от неспециалистите, мислейки, че това е нещо уникално, което се въвежда за България и Румъния.

Изключение ли е ситуацията с България и Румъния, при която едната страна - в случая ние, е по-напреднала в подготовката си за членство в сравнение с другата?

Не бих се върнала много назад и пак бих взела за пример предстоящото през май 2004 г. разширяване с десетте страни. Който и от показателите да погледнем и да се опитаме да сравним - да кажем Унгария и Литва, ще видим, че разликата в икономическото развитие, конкурентноспособността, подготовката между двете страни е всъщност много по-голяма, отколкото е разликата в подготовката между България и Румъния. В регионален мащаб също може да се каже, че до голяма степен имаше пакетиране на трите балтийски републики. Никой не оспорва, че Естония в много отношения е по-напред, много по-подготвена от Латвия и Литва. Но независимо от това, поради геополитически съображения, поради съображения за регионална кохерентност, в крайна сметка на по-изоставащите страни бяха дадени по-големи политически аванси.

Бих казала, че вчерашното предложение на Европейската комисия безспорно е един политически подарък и по отношение на Румъния. Но от друга страна, правейки този подарък на Румъния към днешна дата, Европейската комисия не е наказала с нищо България, не е отнела на България възможността да се движи по своя график.

За мен тревожното би било, ако имаше индикация, че ако Румъния се забави, ще се постави под съмнение датата 2007-ма и за България. Но такава индикация в докладите на Европейската комисия няма.

Много е интересна и политическата формулировка по отношение на функциониращата пазарна икономика на Румъния. До последния момент имаше спекулации ще се каже ли, че Румъния има функционираща пазарна икономика или не. Изречението в доклада на Европейската комисия е формулирано по начин, който го прави почти граматически неправилно. От една страна се казва, че Румъния може да бъде разглеждана като функционираща пазарна икономика, към което обаче се добавя условното изречение "ако", свързано с решителното продължаване на вече постигнатите успехи.

Ясно е, че или страната може да бъде разглеждана като функционираща пазарна икономика, или не може да бъде разглеждана. За мен вчерашната формулировка е потвърждение на разбирането на политическото измерение на процеса на разширяване. Че за България и Румъния той върви по същия начин, както при първите десет страни. И при тях се казваше - да, Полша има много проблеми, но това разширяване е невъзможно без Полша. Многократно е имало и коментари, че Полша е една голяма страна и поради това има големи проблеми, и се е проявявало по-голямо разбиране към тях от страна на ЕС. При положение, че се запази същото разбиране към Румъния - голяма страна, големи проблеми, но независимо от това трябва да направим възможно разширяването 2007-ма с България и Румъния - мисля, че нямаме основание да се притесняваме.

Но при положение, че България е по-напреднала в подготовката си и ако Румъния продължи да изостава, пакетирането няма ли да ни попречи да изпълним своята цел за членство в ЕС през 2007 година?

Пакетирането идва от общата дата за присъединяване към ЕС. И България, и Румъния са си поставили за цел да се присъединят към ЕС през 2007 г. Въз основата на тази обща и за двете страни цел, Европейската комисия всъщност приема дата 2007-ма като реалистична и за България, и за Румъния.

Друг въпрос е, че в известен смисъл на този етап от много хора и в България, включително и в ЕС, има съмнения доколко реалистична е датата 2007-ма за Румъния. И може би оттам идват негативните коментари.

Но нека не забравяме, че в началния етап на процеса преди няколко години България беше по-изостаналата от двете държави.