България не може да си позволи пасивна позиция за Македония

Г-н Абаджиев, какво провокира декларацията на СДС по повод българската позиция за Македония?

Тя е продиктувана от зачестилите в последно време изявления и действия на управляващото мнозинство - в него включвам и БСП - които постепенно ревизират досегашната политика на България по отношение на Македония. Тук имам предвид политика и като позиция, и като действия; политика, която беше изключително активна и беше свързана с много инициативи и идеи. Бяха приети няколко декларации на парламента, включително и последният консултативен съвет потвърди тази политика на България.

И без да е воден дебат, като че ли се променя и подходът, и позицията като цяло. В изявлението на г-н Георги Първанов най-много ни смути това, че на практика се признават позициите и оценките на антибългарските политически среди в Македония, което е нещо изключително опасно. Очевидно той се опитва да компенсира изключително пасивната позиция на БСП през последните 4 години. А когато позицията на БСП беше активна, тя беше в подкрепа на Слободан Милошевич . Всичко това ни кара да се замислим дали има тенденция за промяна на регионалната външна политика и аз, като заместник -председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, веднага след започване на сесията на Народното събрание ще поискам дебат в комисията, на който ясно да се отговори има ли промяна в политиката на България, и ако няма, от какво са продиктувани тези изявления.

Как би могла да бъде дефинирана политиката на ОДС и предишното парламентарно мнозинство и тази на сегашното правителство?

Регионалната външна политика на предишното мнозинство беше оценена изключително високо от НАТО, ЕС и международните наблюдатели. Това беше политика на активност, политика, която генерира идеи, които ставаха основа на решения на НАТО и ЕС, а те, от своя страна, водеха до стабилизиране на ситуацията в бивша Югославия като цяло. Това не беше политика на изчакване на действията на международните институции. Сегашната външна политика е "регистрационна" - регистрира нещо, което вече се е случило в международните организации; политика на изчакване без идея и инициатива, която даже е дистанцирана, от това, което се случва. Това е опасно, България не трябва да изчаква, защото това не е добре за националната ни сигурност.

Каква е оценката на СДС за сегашната ситуация в Македония, първият ден от операцията "Необходима жътва"?

Ситуацията продължава да бъде напрегната. Има противоречиви тенденции. Още е рано да се дават оценки доколко операцията ще бъде успешна, но се забелязва, че тези среди, които генерират антинатовска кампания в Македония са същите, които генерират антибългарска кампания.

Според някои оценки на западни наблюдатели премиерът Георгиевски, неговият вътрешен министър и среди, свързани с ВМРО- ДПНЕ са в основата на националистическо и антинатовско поведение.

Така е, имаше редица изявления, които бяха много антинатовски от страна на премиера. Оценките за ролята на НАТО трябва да бъдат много по-спокойни, защото иначе няма да има стабилност в перспектива. Така или иначе е факт, че политическите сили, включително и ВМРО, са притиснати от нарастващата изолация между тях и общественото мнение. Затова активността от наша страна трябва да бъде много по-голяма, а не само да се наблюдава отстрани.

На какво отдавате промяната в поведението на управляващото мнозинство - дали е съзнателно търсен подход на дистанциране и изчакване, или е просто липса на достатъчен опит и самочувствие?

Силно се надявам, че това не е промяна на външнополитическата ориентация. По-скоро се дължи на все по-налагащия се стил да не се предприемат активни действия в която и да е сфера, за да не се допуснат грешки - знаем, че активната политика носи повече рискове. Може би и страх от отговорност.

Запознавал ли сте г-н Илчев с идеята си за дебати в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност?

Все още не . Тази идея се породи може би през последните два дни - особено след изявлението на Георги Първанов, но ще запозная г-н Илчев веднага след откриване на парламентарната сесия.