България не може да си позволи по-голям бюджет за отбрана

Българските контингенти, които ще участват в задгранични мисии, може да се финансират с отделно перо в бюджета, но средствата трябва да са част от общите разходи за отбрана, смята министърът на финансите Милен Велчев.

"Тези целеви разходи трябва да бъдат записани на отделен ред в бюджета и този подход ще го приложим още през 2005 г.", каза Велчев, цитиран от БТА. По думите му обаче това финансиране трябва да е част от разходите за отбрана, тъй като поетият ангажимент от 2.6 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) за военни разходи е достатъчно голяма тежест за българския данъкоплатец.

"Ако се има предвид допълнително финансиране, извън заложените в бюджета средства, моята лична позиция е, че на този етап това не е реално и няма да се отрази добре на бюджетния баланс", каза министър Велчев.

В словото си пред парламента в деня на ратифицирането на Северноатлантическия договор президентът Георги Първанов призова да бъде осигурено целево финансиране за военните ни мисии в рамките на НАТО и в международни мироопазващи операции. Заради недостига на средства за подготовката на третия ни батальон за Ирак, шефът на Генералния щаб ген. Никола Колев обясни, че ако не се заделят средства, ще трябва да се вземат пари от заделените за членството ни в НАТО.

По думите на финансовия министър правителството е поело много сериозен ангажимент за поддържане на военния бюджет на ниво от 2.6 на сто от БВП през следващите няколко години.

"Към нито един друг бюджет няма такъв ангажимент. За сравнение повечето от европейските страни отделят между 1 на сто и 2 на сто от БВП разходи за отбрана", каза Велчев.

На въпрос възможно ли е с част от фискалния резерв или с друг вид извънбюджетно финансиране да се финансират проекти за модернизация на Българската армия Милен Велчев каза, че е възможно, но това също трябва да бъде в рамките на бюджета за отбрана. "Откъде ще бъдат финансирани определен вид разходи, има значение само за Министерство на финансите", допълни той.

През 2004 г. вноската на бъдещите страни-членки на НАТО ще бъде за осем календарни месеца, като размерът ѝ за България е 2 220 000 евро. От тях 410 000 евро ще бъдат вноска в гражданския бюджет, 1 340 000 евро - във военния бюджет и 470 000 евро - в Програма за инвестиции в сигурността (NSIP) на НАТО.

Средствата за изплащането на дължимата вноска в гражданския бюджет са предвидени в бюджета на Министерството на външните работи, а във военния бюджет и NSIP - в бюджета на Министерството на отбраната за тази година, поясни Велчев.

Компонентите на всяка годишна вноска за членство в НАТО са граждански бюджет, военен бюджет и Програма за инвестиции в сигурността на НАТО. Параметрите на участието на България в различните бюджети на НАТО са 0.35 на сто от гражданския бюджет и 0.4063 от военния бюджет и NSIP.

Прогнозните размери на вноската ни за следващите две години са около 3 380 000 евро за 2005 г. и 3 820 000 евро - за 2006 г., като размерът на вноската за 2007 г. не е уточнен към момента.

Очакванията са през следващите години гражданският бюджет и военният бюджет да останат сравнително постоянна величина, посочи министърът. По отношение на Програмата за инвестиции в сигурността трябва да се отбележи, че поканените страни ще се включат само в новите проекти, утвърдени след приемането им в НАТО. Това означава, че таванът на вноските по този бюджет ще бъде достигнат след около 10 години, допълни той.