България няма да има евродепутати през 2004

България и Румъния няма да провеждат избори за Европарламент през 2004 г. и губят местата си, предвидени от договора от Ница. Това произтича от днешното решение на външните министри на държавите - членки на ЕС, които се споразумяха в Люксембург как да адаптират договора от Ница за разширяване на съюза с 12 нови членки към разширяване с 10 нови членки, съобщи датското председателство на съюза.

Информацията, тиражирана от АФП, дойде само час, след като представители на НДСВ и ДПС поискаха от посланиците на ЕС подкрепа страната ни да получи статут на наблюдател в различните европейски институции, сред които Европейския парламент и Европейската комисия. Председателят на комисията по евроинтеграция Даниел Вълчев дори поясни, че няма юридическа пречка България да участва в изборите за Европейски парламент през 2004 г., макар че дотогава няма да е член на съюза. Излъчените от България представители могат да бъдат със статут на наблюдатели, без право на глас, заяви Вълчев.

Според информацията на АФП, днешното решение на външните министри ще бъде прието без обсъждане от Европейския съвет на срещата на държавните глави в Брюксел в края на тази седмица.

Според договора от Ница от 2000-та година, депутатските квоти на всички 12 страни-кандидатки в Европарламента се определяха по броя на населението на всяка страна. България получаваше 17 места, а Румъния - 33. Сега тези две депутатски квоти ще бъдат разпределени между 10-те страни от първата вълна. Договорът от Ница, който бе окончателно одобрен след ирландския референдум в събота, беше приет на базата на разширяването на ЕС с 12 нови членки през 2004 г. България и Румъния обаче отпаднаха от първата вълна на разширяването.

Външно министерство не е изненадано

Какво ще предприемем, ще видим от утре нататък, коментира решението в Люксембург шефът на парламентарната комисия по външна политика Станимир Илчев. Той бе сред българските участници на срещата с европосланици в парламента. На заседанието на Европейския съвет в петък ще се опитаме да изясним тази картина и, ако има възможност, да интервенираме в положителна насока, допълни Илчев.

Няма нищо смущаващо в решението, бе коментарът на говорителя на МВнР Любомир Тодоров, който призна, че Външно е имало предварителни индикации за това.

Той обясни, че според принципите на договора от Ница, в изборите през 2004 г. могат да участват само страни - членки на съюза. Тъй като се очаква дотогава България да не е влязла в ЕС, нормално било тя да не участва в законодателния орган на общността. Определените в Ница 17 депутатски места за България не се губели, когато стане член на ЕС, тя автоматично ще си ги получи, уточни Тодоров.

Помолен за коментар на твърдението на Даниел Вълчев, че няма юридическа пречка и като страна-кандидатка България да участва в изборите, Тодоров заяви: "Би било добър жест, ако ни предоставят тази възможност, но не го смятаме за реалистичен. Това излиза от нормалната логика".

Това е лош знак за датата за членство, казва Димитър Абаджиев

Ако Съветът на министрите на външните работи е предложил местата да се преразпределят след следващите европейски избори, това показва, че ЕК и съответно ЕС няма никакво намерение на срещата на върха в Копенхаген да посочва дата за присъединяването на България към ЕС, коментира зам.-председателят на СДС Димитър Абаджиев. Вярно е, че в изборите участват само страните -членки, но от друга страна, в Ница бяха определени ясно местата на всички кандидатки. След като тези места се преразпределят, очевидно е, че ЕС за сега няма визия за това кога България може да стане член на ЕС. За мое огромно съжаление, се препотвърждават опасенията, че правителството е некомпетентно да води преговорите за членство в ЕС, защото то е некомпетентно да управлява.

Отново искаме от ЕС ангажимент за 2007-ма като дата за членство

Индивидуална пътна карта, с ангажимент не само от страна на България, но и от ЕС да приключим преговорите до края на 2003 година, както и подкрепа за 1 януари 2007-ма като дата за присъединяване поискаха на днешната среща с европосланиците шефът на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов, зам.шефът на парламента Юнал Лютфи, Станимир Илчев и Даниел Вълчев. Те са ги информирали и че страната ни ще положи всички усилия до края на 2002-ра да приключи преговорите по още 3 глави - "Енергетика", "Транспорт" и "Правосъдие и вътрешни работи".

"Приключвайки тези глави, България се надява да премине ключовия праг от 25 временно затворени глави и така ще излезе на финалната права от преговорите. При преминаването на предишния ключов праг от 15, от преговаряща страната получи статут на присъединяваща се", поясни Пламен Панайотов.

На въпрос какво е било отношението на дипломатите към поискания ангажимент за 2007 г. Панайотов посочи, че са получили уверението на няколко от тях, че страната ни може да разчита на активно съдействие от техните правителства и по трите посочени от депутатите цели. "Имам предвид само тези, които изрично взеха становище, но всички останали го подкрепят, така че това е обща позиция и за нас е окуражителен знак", заяви той.

Преговорите с Румъния и България да продължат по същите условия, както и с първите 10 кандидатки, без поставянето на допълнителни, настояли още депутатите. Те са информирали евродипломатите и че страната ни очаква разширена предприсъединителна помощ с облекчени механизми за получаването ѝ. "Процедурите и по трите фонда, средства от които страната ни получава, са сложни. Ние бихме желали механизмите, по които кандидатстваме и получаваме средствата, максимално да се доближат до тези на държавите - членки", обясниха депутатите.

По време на разговора не било обсъждано затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", въпреки заявеното желание от страна на България да приключи до края на годината преговорите по глава "Енергетика". Станимир Илчев обясни, че процедурата по получаване на съгласие от страните - членки на ЕС и назначаване на инспекция от групата по ядрени въпроси ще отнеме време, но това не пречело преговорите по глава "Енергетика" да продължат и да бъдат финализирани. "За нас по тази глава съществуват две отворени врати - едната с преходните периоди и другата - с особените условия. Може да се впише формула, която да се разбира като изчакване на резултатите от инспекцията и това да се квалифицира като особено условие или като преходен период", обясни той.

"Генералната идея се свежда до това евентуалното извеждане от експлоатация на реакторите да започне като действие към датата на приемането ни в ЕС. Затова и спорът за мнимите различия между решенията на парламента и правителството е изкуствен - би имало колизия, ако решението на парламента изисква от МС и главния преговарящ действия в противоречие със стратегията за ускоряване на преговорите", заяви Илчев.