Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

България – общество на безогледно печалбарство и потресаваща бедност

126 коментара

Митологичният Орфей като олицетворение на актуалния стремеж за себеизява - под това заглавие реномираният  в. "Зюддойче Цайтунг" публикува обширна статия за проведен в Пловдив българо-германски писателски форум.
 

Думата "демократизация" в България се изписва в кавички. Който говори по тази тема, произнася думите с неприкрит подигравателен тон. “Демокрацията се е развихрила”, се казва често в България, сякаш става дума за война или епидемия. Така е написано и в романа на Владимир Зарев "Разруха", появил се наскоро и на германския книжен пазар - роман за безкрайния преходен период в България.

Думата “демократизация” е описание не толкова за обществената система, колкото за лабилното състояние, в което се намира България. Тази представа придобива съвсем бързо и всеки чуждестранен гост в страната. Скептицизмът и апатията сред българите са обясними по две прости причини - безпаричие и безперспективност. Тази унилост обаче, както смята поетесата Мирела Иванова - съпруга на Зарев, има нещо общо и с наивно-възторжената представа, че свободата е синоним на справедливост, тоест преди всичко една морална категория.

Представителството на Гьоте-институт в София покани няколко авторитетни германски, български и румънски писатели да обменят опит и впечатления на организиран в Пловдив писателски форум. Докато българските участници са все още в търсене на положителната си идентичност, гостите от Германия изпитват известно облекчение от факта, че се намират в Европа и същевременно отвъд границите на националната си принадлежност.

За българските участници във форума е важно преди всичко да бъдат разбрани, възприети, регистрирани. Те се позовават повече на историята на страната си, отколкото на нейното настояще. Модерните сгради в центъра на Пловдив, седалище на чуждестранни финансови и застрахователни концерни, не могат да отклонят вниманието от факта, че става дума за общество, намиращо се все още в началния стадий на безогледно печелбарство и потресаваща бедност. Понятието "разруха на ценностите", което в Германия се възприема сега по-скоро като архаичен стереотип на обществена критика, има в България актуално значение.

Ходенето на работа в България е загубило смисъла си, тъй като заплатите не стигат дори за покриване на сметките, камо ли за какъвто и да било лукс, като почивка, нова кола или холна гарнитура. Подобно на пенсиите, които възлизат на средно 75 евро на месец, трудовите възнаграждения не са достатъчни дори за подсигуряване на екзистенц-минимума. По този начин общественият живот излиза  извън релси. "В България можеш да живееш добре, само ако лъжеш, крадеш, убиваш или пък навлезеш в политиката", казва писателката Теодора Димова. Нейният роман "Майките", който ще излезе на германския книжен пазар през май, донесе на Димова популярност в България.

Как да възпитаваме децата си, пита авторката, като констатира същевременно, че да ги учим на морални ценности, би означавало да ги превърнем в аутсайдери. Трябва да ги учим на лъжи, за да имат шанс да оживеят в едно такова общество, казва Димова. Действието на романа ѝ "Майките" описва убийството на една учителка, извършено от седем непълнолетни ученици, деца, родени през 1990-та година, една година след политическите промени в България, след установяването на т. нар. свобода. Децата се чувстват изоставени от родителите си, които са прекалено заети с решаването на безкрайните  проблеми от всекидневието - търсене на работа, неплатени сметки и прочие.

Много българи напускат родината си в годините след промените, защото не виждат перспектива. "Ние изоставихме родината си", казва Димова, а изоставените деца в романа ѝ се явяват като метафора за едно общество, в което отдавна вече нищо не функционира.

"В България никой не цени езика. Неговият курс спадна драстично, подобно на курса на лева", пише Владимир Зарев в романа си "Разруха". Зарев разказва колко трудно е в България да се намери издателство, което се осмелява да издава българска литература. Малцина са тези, които плащат хонорари, които така или иначе са смешно малки. Зарев дава романа си на двама свои приятели, на които плаща, за да го отпечатат. Междувременно той получава някой друг лев за него, но само защото се продава изненадващо добре. Данъкът добавена стойност за книги и хранителни стоки в България е 20 процента, същевременно хазартът се облага само с 8 процента данъци. "Кой прави тези закони?", пита Зарев, макар и да знае отговора.

В България няма перспектива за бъдещето, която да се намира отвъд личното обогатяване. Затова надеждите, свързани с европейското членство на страната, са толкова големи, че все по-голям става и страхът от евентуални разочарования. Тъкмо бюрокрацията, от която на Запад им се приплаква, дава на българите повод за надежда - установяване на надеждни структури на управление, въвеждане на закони, подпомагащи стабилността и растежа. Мнозина българи се надяват също, че попътният вятър, навяващ от ЕС, ще съживи отново дискусиите за вина и отговорност по времето на социалистическата диктатура на Тодор Живков, за миналото на водещи български политици. "Цялата държава беше един голям затвор", казва в тази връзка Мирела Иванова и пита: Как да се научим при това положение какво всъщност е свобода? 

По радио Дойче веле

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

126 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Bai Ivan
    #131

    Ivno otdavna niamash predstava kakvo stava v BG.

  2. Васил Величков
    #130

    ОК, Skype.

  3. Sibelius
    #129

    В такъв случай да обменим мисли в споменатата насока. Бях Ви изпратил начин за директен контакт. Ако предпочитате друг, с удоволствие - назовете го.

  4. Васил Величков
    #128

    Съгласен ;-)Това и се опитвам да правя - сливания / изкупувания, нови компании, нови партньорства. Нон-стоп...Просто искам да вметна, че понякога четенето на форуми и писането са нужни за сверяване на часовника. Хоби или навик...Честно казано четенето и коментарите по нароилите се Блогове са дори по-интересни...

  5. Sibelius
    #127

    България се развива по свой начин, г-н "Величков", както всяка от останалите източно-европейски нации, но това развитие е значително под медианата на региона. Сам Вие посочвате много от симптомите на този анемичен прогрес.Западния (или по-точно американския) индивидуализъм, който изповядвате е логично решение. Но масите и демократичните правителства не са логични. Условна логика съществува само в бизнеса (и военните) операции. Например: кой може да прозре "логиката" на американската външна политика

  6. Васил Величков
    #126

    Не, освен че LLP са също в IT бранша ;-)

  7. Васил Величков
    #125

    Пълно е с "бизнесмени", които не уважават партньорите и клиентите си. Има всякакви лустросани измамници, които дават вид на преуспяващи бизнесмени, а всъщност крадат (от държавата, от подизпълнители, от инвеститори, от където могат), а не вършат работа за 1 лев. Да, това е реалност, но пък пазарната икономика си има своите предимства. Постепенно пазарът се саморегулира и псевдо-бизнесмените закъсват. Колко фирми изгряха и залязоха за последните 17 години? Колко конюктурни величия блеснаха и загаснаха?

  8. Васил Величков
    #124

    I DA SE OBOSNOVAVAT S TZENATA NA ZHIVOTA V SOFIA. TI SI KRETEN NA N-TA STEPEN.Извинете ме. Не съм кретен на N-та степен, но явно съм обикновен кретен...Мда, чудя се, дали пък не трябва да взимам на работа всеки, който се кандидатира? Сигурно нещо не ми е наред, че съм толкова претенциозен? Може би защото искам фирмата ми да е успешна? Или може би защото би ме било срам, ако някой от хората ми не може да напише едно писмо на компютър? Или защото имам погрешни очаквания, че завършилите "висше" образование

  9. Васил Величков
    #123

    Копирам мнението ти, за да не стават грешки...Vqpreki glupostite ti..na koito ne iskam da se spiram...Дали, това което съм написал са глупости или не, ще го преценят хората, които четат форума. Като начало не е зле да пишеш на кирилица....iskam da te popitam sled rabota tezi 32 kqde hodqt..po tavana li?Това не го разбрах. Явно не съм на твоето ментално ниво. Хората си ходят в къщи след работа или ходят по заведения - млади хора са, все пак....devata v tvojta decka gradina li im u4at...?Ами повечето

  10. Васил Величков
    #122

    Ще Ви отговоря любезно, макар и да си запазвам правото да не пестя ирония.TI SI OLITZETVORENIE NA VSICHKO PROTIVNO V ZHIVOTA I V BULGARIA SRESHTU KOETO SAM SE BORIL...Само не разбрах - Вие анти-комунист ли сте или анти-капиталист? Не разбрах срещу какво точно сте се борил? Срещу развитието на България или...?S OGROMNA GNUSOTA RESHIH DA TI PISHA 2-3 REDA... Благодаря за оказаната чест! Оценявам тежката саможертва, която сте направил!NAPRAVI MI VPECHATLENIE KAK GOVORISH ZA MLADI HORA, KOITO IDVAT PRI

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.