България първа макроикономически, последна по социално развитие

За 10 години в ЕС имаме по-модерна държава, с по-неграмотно, намаляващо и ниско платено население

България се представя изключително успешно в макроикономически план и тотално се сгромолясва по показателите на социалното развитие.

Това става ясно от разспространен от Българската стопанска камара (БСК) доклад със статистически данни "10 години България в ЕС".

По отношение на макро критериите страната заема най-високата оценка (1 от общо 6), а в сферата на социалното развитие е на предпоследната 5-та позиция.

В общата класация по-добре от България се представят Унгария, Словакия и Македония. Румъния е в положение, подобно на българското, а само Сърбия се представя по-лошо, става ясно от данните на БСК, които сравняват постиженията в шестте държави за последните 10 години.

Износът расте двойно, повишават се инвестициите

В макроикономически план България се представя най-добре сред изследваните държави, сочи докладът на БСК, който ползва данни най-вече от Евростат и Световната банка.

За десетилетие страната се е изкачила от 79-а на 50-а позиция в класацията по конкурентоспособност на Световния икономически форум. За 10 години след присъединяването към ЕС българският износ е нараснал над 2 пъти при средногодишен ръст от 8%. Като дял от БВП експортът се е увеличил от 41.8% през 2007 г. на 51.3% през 2015 г. През същия период вносът расте средногодишно с 4.6%

"Структурните промени в българския износ са в полза на продукти с вложени повече знание и капитал. Като цяло, България следва тренда на сходни по параметри държави и в пакет с тях се доближава до средните за ЕС показатели. Въпреки това може да се заяви, че положителните промени са недостатъчно бързи. С това темпо не може да се говори за догонване на държави, с които бихме желали да се сравняваме, в обозримо бъдеще", изтъкват от БСК.

Инвестициите в България, изразени в бруто капиталообразуване, нарастват с 4% през 2015 г. спрямо 2007 г., докато в ЕС28 те намаляват с 2%, става ясно от данните.

Като дял от БВП инвестициите намаляват във всички страни от ЕС, като общият спад е с 3%. Той е най-сериозен в Румъния – 11.7%, следван от България – 7.3%.

Увеличението за периода на държавния дълг в ЕС28 е с 67%, като най-голям е ръстът на задлъжнялостта на Румъния (4 пъти). Дългът на България нараства 2.2 пъти от 5 млрд. евро през 2007 г. до 12 млрд. евро през 2015 г., но въпреки това страната има едно от най-ниските нива на задлъжнялост в ЕС.

Данъците върху потреблението като процент от БВП са най-високи в Унгария и в България, а върху труда са най-ниски в България.

За програмния период 2014 г. - 2020 г. най-малко средства от кохезионния фонд са предвидени за България – 2.2% от всички средства (5.1 млрд. евро).

"Независимо от сравнително по-малкия дял от общите средства през програмния период 2007 – 2013 г., постигнатите резултати в България са значителни: създадени са 6018 нови работни места, реконструирани са 1040 км. пътища”, се посочва в доклада на БСК. Най-добри обаче са резултатите в Унгария, Румъния и Словакия.

Регрес в демографията и здравеопазването

В същото време България е в много тежко положение по отношение на социалните показатели.

Населението на България намалява с 5%, докато това на ЕС28 нараства с 2%, сочат данните. Прогнозата е до 2080 г. българските граждани да намалеят с 31% спрямо 2016 г., при очаквания населението на ЕС28 да нарасне с 2%.

Почти 10 пъти е нараснала нетната емиграция у нас (от 2 958 души през 2007 г. на 28 727 души през 2014 г.), докато в Румъния е намаляла наполовина (от 303 800 през 2007 г. на 172 871 през 2014 г.). И като процент от населението броят на емигрантите от България е нараснал десет пъти – от 0.04% през 2007 г. на 0.4% през 2014 г.

Детската смъртност у нас намалява с 25% при средно 21% намаление за ЕС28. Раждаемостта пък спада с 12% при средно 4% за ЕС.

От изследваните държави най-висок ръст на БВП (по паритет на покупателната способност) на глава от населението отчита Румъния (52% - от 10.7 на 16.3 хил. евро), следвана от Словакия (28% - от 17.4 на 22.3 хил. евро), България (27% - от 10.7 на 13.6 хил. евро), Унгария (25% - от 15.7 на 19.7 хил. евро) и Сърбия (24% - от 8.5 на 10.5 хил. евро). Номинално най-висок БВП на глава от населението има Словакия (22.2 хил. евро), а България с 13.6 хил. евро БВП на глава от населението е в по-добра позиция само от Сърбия и Македония.

Номиналната производителност на труда у нас е 44.4% спрямо тази в ЕС и е най-ниска спрямо останалите държави, включени в проучването.

Цената на труда в България е най-ниска спрямо останалите изследвани държави, но нараства най-бързо. Спрямо 2007 г. тя е нараснала със 158%, докато в Словакия ръстът е 137%, в Румъния – 119%, а в Унгария - 96%. Средно за ЕС28 цената на труда е нараснала със 116% спрямо 2007 г.

7% по-малко са работните места в България спрямо 2007 г. В Румъния намалението е с 4%, а в Словакия – 3%.

По отношение на разходите (евро на един жител) най-голям ръст бележат тези за здравеопазване (75%), следвани от разходите за ресторанти и хотели (54%) и за битово обзавеждане, оборудване и поддръжка (50%). С 34% са се увеличили разходите за хранителни продукти и безалкохолни напитки, с 33% - комунални разходи, вода, електроенергия, газ и други горива, 31% - за образование, 25% - за дрехи и обувки, 21% - за транспорт.

В България с 80% нарастват разходите за здравеопазване на един жител по паритет на покупателна способност, докато в Румъния е налице ръст от 50%, а в Унгария и Словакия - по около 20%.

Сред изследваните държави България е единствената, в която броят на професионално активните лекари на 100 000 жители намалява (-2%), докато в Румъния се отчита ръст от 23%, в Македония 18%, в Словакия 9%, а в Сърбия 6%.

В ЕС28 броят на болничните легла на 100 000 жители намалява с 8%, а в България се отчита ръст от 12%.

Мрачни перспективи в образованието

Публичните разходи за образование в България продължават да са сред най-ниските в ЕС. През 2014 г. те съставляват 4.1% от БВП (под средната стойност за ЕС от 4.9%) и 9.7% от общите разходи на сектор "Държавно управление". Конвергентната програма на България за 2016-2019 г. предвижда разходите за образованието да намалеят до 3.2 % от БВП през 2019 г. и до 8.7 % от общите публични разходи, пише в доклада.

Обхванатите в ранно детско образование (4-7 г.) в България са 89.3%, в Унгария – 94.5%, а средно за ЕС28 – 94.3%. Целевият показател за ЕС-2020 е 95%.

Международното проучване PISA предоставя изключително тревожни резултати за качеството на средното образование и функционалната неграмотност на българските ученици, напомня още БСК.

Всеки трети от българските ученици е показал резултати под критичния праг на постижения по природни науки. Процентът на демонстрираната природонаучна неграмотност от нашите ученици е 35.2% и е почти два пъти по-голям от средната за учениците от държавите, участвали в изследването PISA.

Почти всеки втори български ученик (41.5%) е показал ниски резултати, под критичните, на теста PISA по четивна грамотност, което е два пъти по-ниско постижение от средното (20.1%).

42% от българските ученици са дали незадоволителни резултати, под критичния праг, на теста PISA по математическа грамотност – почти два пъти по-ниско от средното (22.5%).

България има най-висок относителен дял на ученици с ниски постижения едновременно в трите изследвани области – 29.6%.

На този фон показателят на ЕС 2020, изискващ делът на 15-годишните лица с недостатъчни умения по природни науки, четене и математика да е под 15%, изглежда почти непостижим за България.

За девет години броят на учителите в България е намалял с 21%. Над 52% от персонала в предучилищната система е на възраст над 50 г., като 77.2% от тях са между 60 и 70 години.

Твърде далеч сме от изпълнението на стратегическия показател на ЕС-2020 "40% дял на завършилите над средно образование от населението на възраст 30-44 години". Към момента, общо 26.9% от населението в България на възраст от 30 до 34 години имат завършено висше образование.

Негативно въздействие върху качеството на обучение е ограниченото финансиране на научните изследвания в системата на висшето образование. Със символичните 0.07% от БВП за наука в сектор "висше образование” България е на последно място в ЕС, посочва БСК.

Напредък в инфраструктурата

По отношение на секторните политики България се представя най-слабо в категориите "администрация" и "правосъдие и вътрешен ред", а най-добре – в "туризъм", "инфраструктура" и "селско стопанство".

След приемането на България за член на ЕС разходите за държавно управление намаляват от 41 на 29% от БВП. Сходни показатели има и Румъния (29.4% от БВП през 2015 г.). В ЕС28 тенденцията е обратна – публичните разходи се увеличават от 32 на 40% от БВП.

Разходите за администрация (по паритет на покупателната способност на жител) в България се увеличават с 51% при среден ръст за ЕС28 от 12%. Въпреки това България остава държавата с най-ниски разходи за администрация на глава от населението (1096 евро/год.), с изключение на Сърбия, където годишно на глава от населението се падат по 1095 евро за издръжка на администрацията.

Делът на заетите в публичната администрация у нас остава сравнително постоянен (около 7-7.5% от всички заети) и е съпоставим със средноевропейското ниво от около 7%.

По-малко убийства, повече кражби на коли

Умишлените убийства в България намаляват с 31%, в Румъния - с 28%, в Словакия - с 35%, в Сърбия - с 38%, а в Унгария - само с 6% през последното десетилетие, се посочва още в доклада на БСК.

Регистрираните отвличания в България намаляват с 25%, в Унгария - със 73%, в Македония - с 43%, в Сърбия - с 31%, а в Словакия - с 233%. Като нетен брой, обаче, България е лидер в негативната гласация с 95 отвличания през 2014 г., докато в останалите държави броят варира между 3 и 11 броя.

България е единствената държава сред включените в изследването, в която е налице ръст в регистрираните сексуални престъпления (от 448 бр. през 2007 г. на 610 бр. през 2014 г.).

Броят на регистрираните обири в България намалява с 22%, в Унгария - с 37%, в Македония - с 41%, в Словакия - с 52%, в Сърбия - с 87%, а в Румъния - със 157%.

Броят на регистрираните кражби на частни жилищни помещения намалява само в България (-21%) и в Словакия (-28%). Останалите държави, включени в изследването, отчитат ръст по този показател, като най-голямо е нарастването в Румъния (149%), следвана от Македония (114%) и Унгария (25%).

Най-много кражби на МПС на 100 000 жители през 2014 г. са регистрирани в България (51 бр.), следвана от Унгария (49 бр.), Словакия (42 бр.), Румъния и Сърбия (по 27 бр.) и Македония (26 бр.).

Най-много полицаи на 100 000 жители има в Сърбия (625 д.), следвана от Македония (522 д.), Словакия (415 д.), България (389 д.) и Румъния (265 д.).

България отчита най-малък брой заподозрени в престъпления лица на 100 000 жители (570 души). В Унгария те са 1210 души, в Румъния - 1048 д., в Словакия - 943 д., в Македония - 832 д., а в Сърбия - 686 д.

Най-много осъдени на 100 000 жители отчита Унгария (788 д.), следвана от Словакия (621 д.), Македония (588 д.), Сърбия (523 д.), България (440 д.) и Румъния (205 д.).

Делът на висящите (чакащи) дела на 100 000 жители в България е най-малък (21%). Унгария той е 39%, в Словакия - 40%, в Румъния - 42%, а в Сърбия - 47%.

Още от Бизнес

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?