България посочена като възможен рисков клиент от "Газпром"

България е поставена сред потенциалните рискови клиенти на руския монополист "Газпром" заедно със Сърбия, Македония и Гърция, пише руското издание "Ведомости" във вторник. Това става ясно от проспекта за еврооблигации, които газовият холдинг смята да пусне.

В раздела на документа за възможните рискове пред компанията се посочва, че повечето европейски клиенти на "Газпром" имат високи кредитни рейтинги, но в Южна Европа има страни, които може да забавят плащанията за газ, нефт и петролни продукти или да не се издължават в пълен обем. Посочени са България, Сърбия, Македония и Гърция, чиито кредитни рейтинги бяха снижени, пише изданието. То припомня, че в проспекта за пуснатите през 2013 г. евробондове такива рискове не са били описани. Според анализатора Яков Яковлев обаче е практика всяка компания да запознава потенциалните си инвеститори с максимален брой потенциални рискове.

През 2015 г. "Газпром" е доставила в Европа 158.56 млрд. куб. м газа, от които за Гърция, България, Сърбия и Македония са били предназначени 5.8 млрд. куб. м. При средна цена на руския газ за Европа от 252.10 долара за 1000 куб. м. приходите за руската компания от тези четири държави е около 1.5 млрд. долара, изчислява изданието.

Досега от "Газпром" не са съобщавали за забавяне на плащанията от България или Гърция, допълва то.

От българската "Булгаргаз" неведнъж са обяснявали, че договорът ѝ с "Газпром" предвижда авансово плащане на направените месечни поръчки и дори в моментите на влошено финансово състояние на държавното ни дружество е намирало пари да си предплати газовите доставки.

"Ведомости" посочва, че гръцката ДЕПА иска да промени формулата на цената на руския газ, като я върже със спотовите цени на европейските газови Хъбове, а не към цената на петрола, както е в момента и каквато е практиката на "Газпром". Министърът на околната среда на Гърция Панагиотис Скурлетис поиска от Русия част от предвидените доставки за 2015-2016 г. да се прехвърлят за 2017-2018 г. заради рецесията в страната. Също така той настоява задълженията на ДЕПА по клаузата "вземи или плащай" за заявени, но неползвани през 2014 г. обеми природен газ, да бъдат намалени от 84 млн. долара на 36 млн. долара.

Според анализатора Мария Белова именно споровете за санкцията "вземи или плащай", но която "Газпром" в последните години е принудена да прави отстъпки и да опрощава суми, може да са в основата на доводите за слагане на четирите държави сред рисковите платци.

Освен това в тези страни се провежда антимонополно разследване на Европейската комисия срещу "Газпром" за злоепотреба с господстващо положение при определяне на цените на руския газ .

В проспекта за еврооблигациите като риск е посочен и искът, заведен от италианската инженерингова компания "Сайпем" срещу "Газпром", за прекратяването на договора ѝ за полагането на тръбите по морския участък от прекратения проект за газопровода "Южен поток". Претенцията на дружеството, което е част от ЕНИ, един от партньорите на "Газпром" за строежа на подводното трасе, е за 759 млн. евро.