България през 2002 - обща астро - прогноза

С приемането на Закона за радио и телевизия през 1998 година БНТ се отърва от един разбойнически модел рекламна политика, който обаче може да бъде възроден. Опасността от ново проявление на този модел прозира през публично заявените намерения на и.д. генерален директор на БНТ Кирил Гоцев да продава "целево" пакети рекламно време.

Какво представляваше разбойничеството с рекламното време, познато и изстрадано през годините от националната телевизия?

Красноречив пример е прословутото предаване "Как ще ги стигнем..." от декември 1996 година, което в рамките на повече от час национален ефир излъчи на живо рождения ден на скулптора Вежди Рашидов. Да оставим настрана цинизма на това, да показваш на гладни зрители как шепа хора лапат печени прасета по коледни пости. По-важно е обстоятелството, че самото предаване "Как ще ги стигнем..." беше външна продукция за БНТ и следователно, според договор с ръководството на медията, проценти от рекламните постъпления тогава влизаха директно в джоба на външния продуцент.

Ако днес някой се заеме да изчисли минутите реклама в точно това издание на рубриката, ще установи със сигурност, че рекламата е в по-голямо количество минути, отколкото сега националната телевизия разполага по закон за едно денонощие. Освен това, ще установи, че в съдържателно отношение показаното носи скрита реклама на частната корпорация Мултигруп, чиито представители в неограничено време при поднасянето на приветствия към рожденика Рашидов недвусмислено използват възможността да произнесат името на компанията.

Размиването на границата между телевизионно послание и рекламно е недопустимо като професионална практика, но е често практикувано от частните електронни медии. В обществените обаче, или по-скоро държавни медии, подобна скрита реклама, както и непрозрачното договориране с външния продуцент за рекламните постъпления, се нарича корупция.

Забраната в Закона за радио и телевизия да се осъществява от обществените БНТ и БНР подобни разплащания с рекламно време, имаше за цел да прекрати подобна практика.

Но кой ще гарантира, че утре, при приемането на изцяло нов закон за радио и телевизия, няма така да се променят условията за продажбата на рекламно време в БНТ, че някой от играчите на рекламния пазар отново да се появи в привилегировано положение? Както се казва, знае се името на монополиста - вездесъщият Красимир Гергов и агенция "Крес".

Да си представим - БНТ вече е осъществила акцията по продажбата на пакет рекламно време при конкретни условия и изведнъж народните представители (нека за миг забравим, че те няма да бъдат изкушени от нечии икономически интереси - нещо изключително трудно), та при идеална ситуация, какво би се случило ако вече има трети национален ефир например? Кой ще гарантира, че тази трета национална телевизия няма да се възползва от шанса и да подложи предварително динена кора с този акт - продажба рекламен пакет от БНТ, и след това да събира само дивиденти? Къде е застраховката, че идеята на временния директор не е повлияна от корпоративни интереси на бъдещи явни играчи на телевизионния пазар, особено като са известни големите имена на рекламната сцена?

Целенасочената продажбата на пакети рекламно време обаче, както и евентуалната промяна на правилата за външни продуценти, установени през последните 3 години ( в момента външните продуценти не могат да взимат директно част от приходите от реклама), представляват по същността си връщане назад към познати практики на рекламна политика на БНТ, които не са друго освен корупция.

Източването на ресурс от БНТ беше възможно преди 1998 г., защото на контрол не подлежаха условията, при които външните продуценти договорираха с телевизията и често получаваха преференции при неясни ползи за институцията БНТ.

Брилянтен пример за източване на пари от БНТ чрез продажба на пакет рекламно време в полза на "Крес" реализира бившият генерален директор на телевизията Хачо Бояджиев през 1993 - 94 г. Негов технически директор тогава беше сегашният и.д. Кирил Гоцев. След осъществяването на продажбата на рекламно време и оборудването на Студио 3 на БНТ Гоцев беше повишен в изпълнителен директор.

И днес необясним за зрителите остава въпросът, защо например кадри, репортажи и цели предавания, които са били създавани с пари и от БНТ и от някой външен продуцент, се появяват на екран по частни телевизии и дали са отчетени интересите на БНТ? Притежава ли БНТ права над марки като "Наблюдател" или "Всяка неделя", при положение, че първите публикации т.е. излъчвания, са ставали с пари от данъкоплатеца (един стар и позабравен спор)? Защо и днес без последствия остава повторното излъчване на материали, които са продуцирани съвместно първо от БНТ и от даден външен продуцент, като например някои излъчени материали на предаването "Наблюдател" по Нова телевизия, което показва стара продукция, заплатена някога по договор с БНТ?

Тук идва мястото и за въпросите около мистерията как са изхарчени посочените от временния шеф на БНТ Кирил Гоцев 10 милиона лева, заделени и вложени не по предназначение за техническо и технологично обновление на БНТ под ръководството на Лиляна Попова. Кой ги е заделил, те по специално направление от държавния бюджет ли са дошли в касата на телевизията; ако съществуват неправомерни действия, защо е спала например Сметната палата и защо няма заведени дела в съда срещу незаконните действия на вече бившата управа на БНТ?

Тук по - големият въпрос като че ли е кой и защо провали конкурса за промяна на техниката в БНТ. Съществувал ли корупционен натиск от страна на определени фирми над телевизионното ръководство, и обратно, притискани ли са били за подкуп определени фирми - участнички в конкурса за закупуване на телевизионна техника, от самите вземащи решения?

Защото, ако е имало опити за корупция, провалът на конкурса е станал удобен изход за всички.

Силната централизация на финансовите потоци през последните 3 години в БНТ беше оправдано точно заради предотвратяване на корупционните практики, които са си чисто и просто разбойничество на гърба на зрителите. Истина е, че рекламната политика на националната телевизия отдавна плаче за по-голяма гъвкавост, но при стриктно зачитане на интересите на БНТ, а не в полза на познати лица и монополи.