България ратифицира Договора от Лисабон

България стана шестата страна от 27-членния Европейски съюз, която ратифицира Договора от Лисабон – основният документ, регламентиращ устройството и функционирането на съюза. Това стана в петък на специално заседание на Народното събрание в присъствието на почти цялото правителство, на президента Георги Първанов, на лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски и при традиционното отсъствие на лидера на ДПС Ахмед Доган.

Договорът бе гласуван и на първо, и на второ четене и приет със 195 гласа “за” и 15 “против” (депутатите от групата на “Атака”, четирима независими и един от левицата) и нито един въздържал се.

Актът на ратифицирането на документа бе незабавно приветстван от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. “Бих искал да поздравя България с днешното успешно одобрение на Лисабонския договор от парламента на страната. Оценявам ангажираността за бързото одобрение на договора, поето както от българското правителство, така и от парламента на България”, отбеляза Барозу в специална декларация.

Договорът от Лисабон – завършек на реформата в ЕС

Договорът от Лисабон, който беше подписан от държавите членки през декември 2007 г., поставя успешен край на започналия през 2000 г. процес на институционална реформа на Европейския съюз. Целта на този процес бе да направи Европейския съюз по-демократичен и по-ефективен в променящите се условия на съвременния свят. България беше част от този процес в периода преди присъединяването си към ЕС и като пълноправен член на Съюза през 2007 г., когато беше изготвен текстът на Договора от Лисабон.

Документът изменя сега действащите учредителни договори на ЕС и насочен към институционалното укрепване на съюза и приближаването му към гражданите. Той реформира основните европейски институции, подобрява системата за гласуване, въз основа на която ще се вземат решения в ЕС, предоставя повече права на пряко избирания Европейски парламент.

Институциите на ЕС според Лисабонския договор са Европейският парламент, Европейският съвет, Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка и Сметната палата.

Предвижда се ЕС да избира свой председател с мандат от две и половина години с еднократно удължаване. Той ще ръководи Съвета. Разширява се обхватът на дейностите на Съвета, в който актовете ще се приемат с квалифицирано мнозинство, вместо с единодушие.

Въвежда се постът на Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, който едновременно ще е и заместник-председател на комисията по външни отношения.

Намалява се съставът на Европейската комисия. Нови правомощия ще бъдат дадени на Съда на ЕС, предимно в сферата на полицейското сътрудничество и наказателно-правните въпроси.

Гарантира се правото на националните парламенти да се намесват пряко в европейския законодателен процес.

Договорът от Лисабон ще влезе в сила на 1 януари 2009 г., след като бъде ратифициран от всички страни членки на ЕС.

Досега документът е ратифицира от шест страни членки – Франция, Унгария, Малта, Румъния и Словения.

Станишев: Принципите на ЕС са демокрация, пазарна икономика и мир в Европа

ЕС е съюз на независими страни, всяка със своите интереси, но и с един общ интерес, каза премиерът Сергей Станишев по време на петчасовите дебати по ратификацията. Само заедно - чрез търсене на общия интерес, може да вървим напред и Европа да стане икономически по-силна и по-стабилна, за да отговори на очакванията на всички европейски граждани, посочи премиерът. Той изрази задоволство от живите дебати по Договора, които са “част от демокрацията в България и в българския парламент”. .

По време на преговорите за Лисабонския договор България отстоя своите национални интереси, заяви вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. Той посочи, че България е показала, че е пълноценен член на Европейския съюз и е съумяла да съчетае националния си интерес с общия европейски интерес.

Депутатите от всички парламентарни групи с изключение на “Атака” заявиха намерението да одобрят ратификацията. От “Атака” развиха тезата за “действие под натиск, за прибързаност и отстъпление от националните интереси”. Павел Шопов се опита да приложи процедурни хватки, като поиска поименно гласуване или отлагане на гласуването на второ четене, но опитите му бяха отхвърлени.