Евроатлантическа България се държи като дълбоко провинциална страна, застане ли ребром въпросът доколко е част е от съюзите НАТО и ЕС, в които членува. Разбира се, провинциализмът не е спорадичен изблик, а константно състояние на житието-битието на всяка отделно взета провинциална страна. Но при международни кризи кантовете на парадния ни анцуг лъсват.
Хем да сме в НАТО, хем да сме с Русия: това очевидно иска мнозинството в България. Затова ще отговорим единствено с български батальон. Пък нека балтийци, поляци и румънци да се пънат да искат съюзници на своя територия.
Защо е това снишаване?
Политическият провинциалист винаги играе двоен агент. Пред чужденците се прави на безропотно верен - синдромът "16-а съветска република". Пред своите е големият хитрец, прекарал чужди премиери "с 200" - синдромът "Ганьо Борисов".
Но и далеч по-възпитани политици влизат в същата игра. По украинската криза президентът и военният министър каканижат адажиото на деескалацията, дипломатическия изход и ограниченото военно участие със само един батальон. А премиерът и десните партии в коалицията му препускат в престото на верността ни към НАТО и отхвърлянето на старата подялба на света в сфери на влияние. Накрая ролите неизбежно се смесват, защото при тежка световна криза никой не иска да слуша хорово пеене, поради което премиерът се нагърби да музицира на два гласа.
В интервю за БиБиСи Кирил Петков хем се кълнеше колко предвидим член на Алианса е България, хем убеждаваше света в чудатата сила на този батальон под българско командване, към който можело да се присъединят неясно още колко съюзнически взводчета или ротички, за да образуват една "напълно ефективна сухоземна батальонна бойна група".
Не че ако батальонът беше бригада или цял корпус, щяхме да вържем гащите на отбраната. Във военно отношение България е миниатюрна сила с антикварно въоръжение, особено спрямо Русия. Но нали тъкмо затова сме част от най-мощния военен съюз. В който можем поне да застанем достойно равнис в последната редица, а не да развиваме читалищна автономия с черешово топче край строя.
Достойнството обаче не е красота по рождение, а разумно и отговорно поведение. Което изисква поне да можеш да се грижиш за себе си, да бъдеш пълнолетен, сам да планираш и преследваш развитието си. Но когато все искаш да минеш "по тънката лайсна", дори късметът ти изневерява. И хитрият Бай Ганьо се оказва Марко Тотев.
Много правителства отлагаха закупуването на нови самолети за изтребителната ни авиация и когато най-сетне се решихме да купим такива, вече не бяхме най-довереният купувач. След като предплатихме за F-16, се оказа, че можем да ги получим цели две години по-късно - заради Ковид пандемията, прекъснала веригата на доставки на производителя. По същия начин си купихме атомен реактор, който не използваме. Десетилетия не си диверсифицирахме доставките на газ и сега при военен конфликт сме заплашени да изядем още 100 тояги на голо и торба със сол.
Ако Европа е зависима на 40% от руския газ, България е двойно повече. И ще пострада двойно - независимо дали Русия ще врътне кранчето, или Брюксел сам ще го спре. Защото нито можем веднага да разчитаме на терминал за втечнен газ от другаде, нито е готова тръбата с Гърция.
Цялото това снишаване "между атовете" българските политически елити го правят уж заради русофилските настроения в страната. Както през Втората световна война - участваме само формално, но после ни бомбардират англо-американците, а Червената армия ни окупира. Сега, избрали съвсем доброволно други съюзници, играем пак проформа и пак ще си платим скъпо. При това превръщайки се в още по-големи русофили. Защото нали американците ни взеха над 2 милиарда лева, а не ни дават самолетите. Защото нали заради Вашингтон и Брюксел утре ще ни спре газът за тецовете и ще останем на студено. А колко още ще скочи инфлацията...
Игра на жмичка в НАТО
Не са виновни руснаците и Кремъл не е Русия. Но в Кремъл винаги са били империалисти - и по царско, и по Сталинско, и по Брежневско, и по Путинско време. Кремъл управлява велика сила, с имперски интереси за експанзия и за ограждане с буферни държави - чак такива с размерите на Украйна.
Путин може да си позволи както да блъфира със 130-хилядна армия на украинската врата, за да спечели дипломатическа победа, така и наистина да нахлуе, защото представлението не може да е безкрайно и пушката трябва да гръмне в някое действие. САЩ могат да си позволят да играят докрай в тази игра на нерви, като Байдън дори публично обявява датата на нахлуването, за да го предотврати като един съвременен Зорге, на когото не могат да не повярват.
Останалите натовски държави обаче не могат да си позволят да играят на жмичка - и не го правят, въпреки различните си интереси и зависимости от Русия. Защото сега е най-голямото изпитание дали наистина са отбор.
Най-безперспективно е България да се окаже детето, което много иска, но все не може да се скрие добре, поради което всеки път трябва да жуми и да се лута да открие едно по едно другите деца.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
17 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
цензурирахте ли ме сладури? не изглеждате като свободна медия
Много правилно забелязвате. Русия ни смята за враг а ние им даваме да ни ремонтират бойните самолети, след като съюзниците, поляци можеха да го направят, по–качествено и на по–ниска цена(без взятки)!?! Знаем как руснаците ремонтираха полския правителствен самолет който се разби край Смоленск. Спи ли Гешев?
България се превърна в Джурасик парк на кадесарската мафия,която продължава да руши страната ни,чрез многобройните си метастази.
България е много, много жалка картинка. Откъдето и да я погледне човек,затънала в мизерия, корупция и продажност. Има желание за елиминиране на мафията от страна на хората. Искрено ли е обаче това желание от страна на властоимащите? Аз виждам две магарета (ББ и РР), които си раздават къчове от омраза, въвлякли в свадата парламент, правителство и народ. А отстрани един катър, Проклятието на България, доносникът на мАсква, се подхилква от сараите си НЕОБЕЗПОКОЯВАН. Точно вдъхновителят и олицетворение …
на мафията. Да сте чули някое от магаретата конкретно да споменава името на доган? Изобщо някой смее ли да спомене името на доган? Колкото до "любовта" към мАсква, Левски го е казал: Който ни освободи, той ще ни пороби. И ни пороби. Парадоксалното е, че най големите русороби, които предават интересите на българия, лицемерно си го закачат в кабинетите като големи патриотЕ. Не съм ли права???:):)
Хубаво е да ни обясняват от Дойче веле защо сме провинциални, но не е ли Германия членката на НАТО, която изпрати на Украйна само каски? Не беше ли германският канцлер, който при посещението си в САЩ направи уклончиви изказвания за Северен поток 2? Не е ли бивш германски канцлер на ръководни постове в руските енергийни гиганти? Не е ли Германия държавата, изнесла за Русия стоки с възможна военна употреба за 366 милиона долара и не е ли тя най-големият противник на изключването на Русия от СВИФТ?
Ние обявихме Русия за противник, а не Русия - нас. Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак.
Такова тъпанарско заглавие може да сложи само някой журналист от Дойче веле, който сам е от дълбоката провинция
Дойче веле се държи като дълбоко безмозъчна и зависима медия! Господарите искат дърво без корен, държава и народ в безтегловност! Полушни и без мнение. И вЕраващи на всяка глупост, изказана от "правилните" медии.
Голямото разочарование
след състоялия се вчера КСНС
Александър Тацов2022-02-16
Както е известно, Консултативният съвет беше свикан от Президента, във връзка с напрежението между Русия и НАТО и действията, които следва да предприеме България, за да гарантира националната си сигурност.
Разочарование предизвика преди всичко, поведението на опозицията и най-вече на ГЕРБ…
Единственото, което отбелязаха те, като резултат след приключването на Съвета, беше смешката, пусната в медиите от Десислава Атанасова, …
в смисъл, че нямало спор „чий е Крим“ (голям смях, няма що!).
Да оставим настрана факта, че настоящият Консултативен съвет е безнадеждно закъснял, а и до голяма степен безполезен, предвид взетото вече решение от правителството как да гарантира националната сигурност…
По-важно беше, че не се постави основният въпрос, свързан с военното напрежение, непосредствено до нашите граници. А именно, да потвърдим нашата лоялност към съюзниците от НАТО и готовността да приемем техни военни части, предвид недостатъчната мощ на собствената ни армия. Състояние, следствие на систематичната политика, провеждана в последните 30 години от генералитета, управляващ МО.
Докато ГЕРБ, със своето мълчание, на практика легализираха проруската отбранителна политика на новото правителство, начертана от президента Радев и неговия подопечен министър Янев. Същевременно, по този начин фактически одобриха безумния и антибългарски проект за т. нар. „Батальон“.
Вместо това, на Съвета се предъвкваше баналният вече въпрос, как да се справим с тази военна немощ, чертаеха се планове и стратегии, изговориха все в общи и празни приказки (в които едва ли вече някой вярва).
В резултат, на днешния КСНС беше затвърдено впечатлението, че България се явява слабо звено във военната структура на НАТО и се намира под силно руско влияние.
Не беше поставен и друг важен въпрос, имащ пряко отношение към националната сигурност. А именно, защо съгласно новия бюджет, е необходимо старите съветски самолети да се ремонтират пак в Русия, която официално смята България, като член на НАТО, за противник. И това при положение, че в съюзническа Полша, същите ремонти се извършват повече от 40 години, при най-високо качество, както отбелязват специалистите. Защото Полша поддържа значително по-големи ВВС от нашите, комплектовани също от самолети МиГ-29. Подобни възможности притежават и украинските авиоремонтни заводи.
И какво излиза?
Военният министър, с одобрение на правителството (!), изпраща за ремонт наши бойни самолети в страна, която официално ни е обявила за противник, при това много добре знаейки, че тези ремонти, със същия успех могат да се извършат в съюзна страна (още повече, че вече има такъв прецедент).
Аналогичен е случаят с дешифрирането, пак в Русия, на прословутата „Черна кутия“ от падналия миналата година МиГ-29. При това съдържаща информация, която би трябвало да бъде засекретена и да не се споделя с потенциалния противник (!). Напротив, пак наскоро разбрахме, че за сметка на това се засекретява информацията за инциденти с ремонтирани в Русия самолети.
Цитираните случаи несъмнено представляват par excellence, пробив в националната сигурност! Няма никакво съмнение за това! В случая е интересно бездействието на Прокуратурата, та нали тя можела да се самосезира от материали, добивани дори през чичо Гугъл, както стана ясно тези дни (да не говорим за сериозни, документално установени факти).
А що се отнася до другата опозиционна партия, ДПС, то нейното мълчание по въпроса едва ли би учудило някого. За тях, националната сигурност е категория относителна, в зависимост от тясно партийните им интереси (а защо не и в зависимост от интересите на външни сили). В случая, въпросът за националната сигурност ги вълнува толкова, колкото и проблемът с времето на Марс…
За третата опозиционна партия няма и смисъл да се говори. Тяхното мнение по въпроса напълно съвпада с това на министър Янев и на ментора му, президента Радев.
Излиза, че с такива управляващи, България няма нужда от врагове.
Нормални отношения може да има само с нормални държави. А Русия никога не е била такава!!!