България ще е проблем на НАТО заради армията и спецслужбите

България и Румъния установиха своята "трансатлантическа принадлежност", но въоръжените им сили са недостатъчно реформирани, конфигурирани и екипирани, за да бъдат военно съвместими с НАТО. Освен това има въпросителни и по отношение на специалните служби. Нещо повече, с поканването на България и Румъния, членовете на алианса ще станат 26, което може да направи вземането на решения недостатъчно ефективно.

Анализ: Желанието на Румъния да се присъедини към НАТО никога не е било поставяно под съмнение. Социологическите проучвания показват най-високо ниво на обществена подкрепа в сравнение с която и да е европейска страна. Причините за тази подкрепа да предимно исторически. Макар географски Румъния да е на Балканите, въпросите на нейната сигурност са типично Центарлноевропейски: границата с Молдова и Украйна, отношенията с Русия и исторически трудното съжителство с Унгария. Оставена извън НАТО, Румъния е лишена от средства да реши своите проблеми, тъй като няма с кого да формира съюз - нито България, нито Югославия - другите две съседки - могат да предложат нещо на Румъния.

За България членството в НАТО придоби значение с течение на времето, но то не е въпрос на национално убеждение. Само преди четири години българското правителство за пръв път официално заяви желание за членство. Промяната в нагласите се дължи отчасти и на последвалата дестабилизация и икономическа стагнация на Балканите през последните четири години, а също и на смяната на генерациите в управлението в София, което намали влиянието на кадри от съветския период, които бяха ориентирани към Москва.

Критерии за членство: НАТО винаги се опитва да прилага комплексни изисквания към страните - кандидати, но така и не успя да разграничи прецизно условията, чието изпълнение ще може да бъде измерено по безпристрастен и еднозначен начин.

На хартия, България и Румъния може да се каже, че изпълняват най- базисните изисквания за членство. Те са демократични държави, където парламентът упражнява пряк контрол върху въоръжените сили. Те също така стартираха програми за военни реформи, насочени към премахване на прекалено големите войскови подразделения, и към създаване на мобилни сили за бързо реагиране, които ще са нужни на алианса при бъдещи военни операции. И двете страни повишиха - поне номинално, своите разходи за отбрана, показвайки готовността си да допринесат към военните усилия на НАТО. Нещо повече, и двете държави оправиха отношенията си със съседите и оказаха лоялна подкрепа за операциите на алианса, включително и при бомбардировките на НАТО срещу Югославия през 1999 г., независимо, че София и Букурещ имаха резерви към тях.

Така България и Румъния демонстрираха желание да приемат тежестите на членството. Тяхното приемане в НАТО ще допринесе за укрепването на сигурността в няколко посоки, но и двете кандидатки имат значителни проблеми:

1.Военна готовност.

Румъния разполага с големи и уважавани въоръжение сили, които са способни да привлекат личен състав от висок калибър. Някои специални сили, като планинските, могат да бъдат ефективни за операции на НАТО. Военната логистика на страната също е добра. Румъния беше една от малкото държави, които не само подпомогнаха операциите в Афганистан, но също така се включиха със свой собствен състав и собствени военновъздушни сили.

Независимо от това, обаче, Румъния все още е неадекватна във военно отношение:

- Въпреки нееднократните съкращения, румънската армия е все още раздута. Отказът на Букурещ да съкрати броя на офицерите е един от източниците на напрежение в продължаващия спор с МФВ.

- Въоръжените сили са конфигурирани главно за териториална отбрана, с огромно количество пехота и танкове - точно такива подразделения, от които НАТО няма нужда. По-голямата част от екипировката е остаряла, а условията за обучение на новите попълнения са твърде жалки.

- Румъния има амбициозни планове да придобие нови бойни хеликоптери и самолети - прихващачи, но няма пари. Разходите за отбрана са 3% от БВП - по-високи отколкото в много страни - членки, но икономиката е малка и ще остане такава още няколко години. Така в средносрочен план въоръжените сили ще страдат от недостатъчно финансиране. Този проблем отчасти може да бъде преодолян чрез внос на употребявана техника от държавите - членки, в т.ч. от Франция и Великобритания.

Българските въоръжени сили са в по-лошо състояние. Нито една от трите програми за реформа успя да намали раздутите офицерски корпуси, или да подбори качеството. Макар че разходите за отбрана да са респектиращите за натовските стандарти 2.2 %, от БВП, 85 на сто от който се харчат за заплати и пенсии. Няма никакви големи планове за закупуване на въоръжение и няма изгледи за такива дори и след приемането на България в НАТО. Нещо повече, има съмнения, че българските въоръжени сили ще са в състояние да се справят с подарено от натовски държави оборудване. Докато румънците оперираха с някакво западно военно оборудване дори по времето на комунизма и бяха обучавани на Запад съвместно със западни въоръжени сили през последните години, българите остават изцяло зависими от произведени в Русия или лицензирани от Русия въоръжения.

2. Готовност в областта на сигурността: Един от ключовите въпроси, които НАТО скоро ще трябва да адресира, е в основата на дискусиите за членство - състоянието на службите за сигурност:

- Румъния има четири специални служби. Нито една не е под ефективен парламентарен контрол. Битката за контрола върху службите за сигурност е постоянен проблем в Румъния през последните 10 години, но стана особено интензивна през последната година, като основните противници са премиерът Нъстасе и президентът Илиеску.

- Ситуацията в България изглежда по-добра. Докато президентът има номиналния контрол върху службите, ефективният контрол е в ръцете на правителството и има активна парламентарна комисия за надзор на тяхната работа. Недостатък на българските специални служби е може би най-високата в Европа концентрация на обучени в Русия кадри. Независимо от по-широкия подход в отношенията НАТО- Русия, анализаторите на алианса очакват усложнения във връзка с това.

Сигналът на Пауъл

Поради множество прагматични и психологически причини, Румъния и България винаги са били най- малко желаните, особено от ключовите държави - членки. Те се противопоставиха на приемането на двете страни с аргумента, че разширяването трябва да е умерено, докато поддръжниците пледираха за голямо разширяване.

На последната министерската среща на НАТО в Рейкявик, американският държавен секретар Колин Пауъл се обяви за голямо разширяване. В момента е почти сигурно, че няма да има държава - членка, която да се обяви против приемането на България и Румъния.

Но проблемите, които двете държави ще създадат на алианса, не са пренбрежими. Приносът на България и Румъния ще е крайно селективен и ограничен. Така следващите няколко години ще бъдат използвани от България и Румъния за военни реформи.

Някои смятат, че американската подкрепа за България и Румъния е доказателство, че администрацията на Буш не се интересува от бъдещето на НАТО, доколкото съюзът на 26 държави ще е слаб и трудно управляем. Но това не е задължително вярно:

- Вашингтон подкрепя голямото разширяване, за да приключи най-накрая дебата за разширяването. Ако България и Румъния останат навън, дебатът ще продължи. След като те бъдат приети, в средносрочен план въпросът ще бъде снет и вниманието може да се концентрира по други теми.

- Двете държави имат специфична роля в стратегията на САЩ. Вашингтон иска да се оттегли от полицейски операции в Босна и Косово и може би вярва, че това може да се постигне без създаване на трансатлантически спор, чрез разширяването на НАТО на Балканите.

Освен това въоръжените сили на САЩ са в процес на трансформация след 11 септември.

Вместо поддържане на големи постоянни бази на териториите на страните - членки, САЩ се насочват към създаване на малки бази за поддръжка при прехвърляне на войски по въздуха, които се оперират с лекота от американски инженерни части и ще действат като опорни точки на американските сили по пътя на техните действия в различни краища на света. Две такива бази бяха създадени в България и Румъния.

- Макар че военният принос на България и Румъния към НАТО няма да е голям, двете държави едва ли ще създават политически проблеми на САЩ. НАТО ще продължи да има политически трудности със страни, които са членки от десетилетия, като Франция, Гърция или Турция.

Ключовата разлика между двете балкански държави много вероятно ще бъде по отношение ефективността им за НАТО. Тя произтича от разликата в степента и историята на тяхната обвързаност с алианса. Докато Румъния ще се бори за запазване на военната ефективност на НАТО поради собствените си интереси в областта на сигурността, България ще се задоволи с само с факта на приемането. Много вероятно сред бившите комунистически страни в рамките на алианса да се развие двустепенна система. Полша, Румъния, Чехия, вероятно и Литва, ще останат решителната военна опора на НАТО, докато Естония, Латвия, Словакия, Унгария, Словения и България ще са по-малко активни.

Заключение: САЩ показаха ясно, че двете балкански страни ще влязат в НАТО, независимо от трудностите, свързани с техните кандидатури. Като членки на НАТО те няма да създават политически проблеми, но само Румъния ще бъде от значителна военно - политическа полза за съюза.

*Публикуваме с незначителни съкращения анализа на Oxford Analytica
България и Румъния: Кандидати за НАТО; заглавието е на Mediapool