България ще получи 11.1 млрд. евро от ЕС от 2007 до 2013 г.

България е доволна от постигнатото в ЕС споразумение за бюджетната рамка на общността за 2007 - 2013 г., тъй като за този период ще получи 11.1 милиарда евро, което е с 144 милиона евро повече спрямо предложения първоначално от британското председателство, стана ясно от изявленията на премиера Станишев, външния министър Калфин и министърът по европейските въпроси Кунева.

След часове на интензивни и трудни преговори лидерите на ЕС в петък вечерта се споразумяха по дългосрочния бюджет от 2007 до 2013 година.

Сделката бе постигната, след като Великобритания реши да се откаже от около 11 милиарда долара от специалната ѝ отстъпка, за да помогне на новите страни-членки в централна и източна Европа. В замяна Франция и нейните съюзници се съгласиха основно да преразгледат разходите в ЕС, особено скъпата система на земеделски субсидии.

Висока оценка се дава на ролята на новия германски канцлер Ангела Меркел, която, според президента на Румъния Бъсеску, има най-големи заслуги за постигане на сделката.

Кореспондентът на ББС по европейски въпроси съобщава, че резултатът е преценяван като справедливо споразумение, което изтрива лошите спомени сред европейските лидери, които спориха по бюджета близо година и половина.

Общият бюджет на ЕС за периода 2007-2013 година ще е 862,4 милиарда евро.

В последния момент британският премиер Тони Блеър, чиято страна председателства Евросъюза до края на декември, предложи Великобритания да се откаже от 20 процента от отстъпката си, която ползва ежегодно от общия бюджет. За този период Лондон ще получи с 10. 5 милиарда евро по-малко, но Блеър успя да убеди Франция за преразглеждане и на европейската програма за субсидиране на фермерите, от която основно са облагодетелствани френските производители.

Блеър определи споразумение като необходимото условие Европейският съюз да върви напред, избягвайки възможността да се стигне до голяма криза.

Представителите на страните от Източна Европа коментираха преди гласуването, че ако има вяра в разширяването, тази сделка трябва да се  постигне сега.

Най-емоционалната реакция, след постигане на заветното споразумение, бе на полския премиер Кажимир Марчинкевич, който скачаше и викаше от радост. Най-вероятно тази реакция се дължеше на факта, че Полша ще получи 4 милиарда евро повече, отколкото им бе предложено при първия вариант на бюджета, коментира ББС.

Френският президент Жак Ширак, който имаше най-големи разногласия с Блеър по отношение на бюджетната рамка, след гласуването похвали британския премиер за постигнатия напредък.

Чрез приемането на нуждата за дълбока трансформация на отстъпката от общия бюджет, Блеър направи един правилен, но и политически труден жест, заяви Ширак.

Франция от своя страна се съгласи да бъде направен пълен преглед на субсидиите за селското стопанство през 2008 и 2009 година, като ще има право да налага вето върху взимането на решението за промени.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че осигуряването на бюджета е добър сигнал за бъдещето на Европа.

Германия, Великобритания и Франция заедно с другите по-богати европейски държави ще трябва да увеличат вноските с общия бюджет, за да осигурят плащанията по разширяването с 10 нови държави през 2004 година.

Бюджетът за периода 2007-2013 година представлява 1.045% от общия БВП на ЕС за този период, но е доста по-нисък отколкото предложения от Европейската комисия бюджет, който залагаше 1.24 на сто от общия БВП на ЕС. Предното предложение на Блеър бе за 1.03% от общото производство в ЕС.

Бюджетът е по-нисък и от предложените от Европейския парламент 883 милиарда евро.

Председателят на Европейския парламент Жозе Борел заяви, че постигнатото споразумение е само предложение на лидерите на ЕС и че то трябва да бъде подписано от Европейската комисия и парламента.

“Това споразумение... не е краят на процеса. Това е само началото на последната фаза от преговорите”, заяви Борел, цитиран от ББС.

Средствата, които България ще получи по предприсъединителни и структурни фондове, са най-големи на глава от населението от всички нови членки на ЕС.

Вноската в европейския бюджет на всяка от страните в съюза ще бъде 1.045 на сто от БВП.

На въпрос за какво ще бъдат разпределени очакваните 11.1 милиарда евро, които ще получи България, Меглена Кунева посочи, че 2.3 милиарда евро от тях ще бъдат за развитие на селските региони, 2.5 милиарда евро - за директни плащания на земеделците.

Останалите 6.5 милиарда евро са за структурни и кохезионни действия, което включва пътища, подобряване на жилищните условия, подпомагане на икономиката да стане по-конкурентноспособна, каза тя.

Според Кунева, тези средства се харчат по определени правила и, ако България не успее да въведе правилата на ЕС, е възможно тези пари да бъдат загубени за страната, като останат в европейския бюджет.

Срокът за усвояване на тези средства е увеличен с три години, тоест така наречената формула - N плюс три. Но това е само за първите три години и важи всички нови страни на ЕС.