България си остава приютът за бедни в Европа

България е най-бедната страна, с която ЕС е започнал преговори за присъединяване. Брутният вътрешен продукт на човек от населението, измерван от гледна точка на покупателната способност, възлезе през миналата година едва на около една четвърт от средните стойности за ЕС и бе най-ниският сред всички източноевропейски кандидати. През 1996 и 1997 г. икономиката регистрира спад от около 20 процента, междувременно 10 процента от спада бяха компенсирани.

За новата управляваща коалиция, която след изборите през юни 2001 г. бе оглавена от Националното движение на бившия цар Симеон Втори, приемането в ЕС и НАТО остават приоритетни цели.

Независимо от икономическите слабости обаче Европейската комисия се изказа в своя доклад ласкаво за стопанската политика на България и констатира напредък в процеса на приватизация и преструктуриране на икономиката. Делът на частния сектор е нараснал от 65 процента през 1999 г. на приблизително 70 процента през 2000 година. През миналата година са сключени 1325 приватизационни сделки. Между другото икономическият растеж през 2000 г. се повиши и достигна 5,8 процента.

Забелязват се наченки на реформа в административния апарат. Все повече служители в администрацията получават статут на държавни служители, приет е кодекс на държавния служител и е публикуван списък на държавните институции. Въпреки всичко обаче еврокомисията констатира: "Подобно на миналата година и сега не се следи в достатъчна степен за практическото приложение на законите."

Що се отнася до АЕЦ Козлодуй, чиито шест реактора са все още в експлоатация, Европейската комисия припомня договорения през ноември 1999 г. с България план за спирането на първите четири реактора. Според плана първите два блока трябва да бъдат спрени до 2003 г., що се отнася до 3 и 4 реактор, все още не е изготвен план-график. По мнение на еврокомисията крайният срок за това е 2006 година.

От оскъдицата страдат най-слабите членове на обществото, тоест децата и малцинствата. Съществуват държавни детски домове, които са в много лошо състояние, се констатира в доклада на еврокомисията. 65 процента от децата в домовете са от малцинствата. Възпитателите в тези домове са най-зле платените хора в страната. Наистина същестуват институции като Държавна агенция за закрила на детето и Национален съвет за закрила на детето, въпреки всичко обаче са нужни още много усилия в това направление.

Ромите са подложени на "постоянна социална дискриминация" и живеят при "много мизерни условия". Между 60 и 65 процента от ромите на трудоспособна възраст нямат работа.

Корупцията си остава "сериозен проблем". Към групата на корумпираните спадат митничари, полицаи, университетски преподаватели, профсъюзни дейци, държавни служители и представители на правосъдието. Подкупът се смята за "най-ефикасното средство при решаването на лични проблеми". Грубостта и жестокостта на българските полицаи дават повод за "тревога". Хора от малцинствата, хомосексуалисти и проститутки се малтретират от полицаите. Слаб е ефектът от усилията срещу търговията с хора. В това отношение България е не само транзитна страна, оттам също се организира трафик на хора.

Липсва също "функциониращ кадастър" на недвижимата собственост и по тази причина често пъти не може да се проследят промените в собствеността на имотите.