България стига догодина 96,25 от нивото на БВП на човек от 1989 г.

В края на 2005 г. се очаква нивото на БВП на глава от населението да достигне 96,2 на сто от равнището през 1989 г. Това каза днес изпълнителният директор на Дирекцията за икономически анализи и прогнози Румен Борисов. Според него обаче, като се има предвид, че населението в момента е по-малобройно оттогава, това ниво вече е надминато.

На дискусионен форум днес, организиран от Министерството на финансите и от Агенцията за икономически анализи и прогнози, бе представена Предприсъединителната програма на България 2004-2007 г.

Според Борисов данните за заетостта за първото полугодие на тази година сочат нарастване от 3,1 на сто, а прогнозата за 2005 г. е безработицата да бъде малко под 11%. Инфлацията е сравнително ниска и контролируема, като за първото полугодие агенцията отчита, че тя е 0,17 на сто, до края на годината предвижда да е 3,65 на сто, а средногодишната - да е над 6%.

Прогнозата за 2005 г. е инфлацията да бъде 3,5 на сто в края на годината и 3,42 на сто средногодишно.

Румен Борисов посочи, че основните рискове в развитието на икономиката са свързани с дефицита по текущата сметка на платежния баланс и с ръста на кредитирането. За първото полугодие дефицитът по текущата сметка е спаднал, но все още е съществен, посочи той. По думите му, ръстът на потребителските стоки е 30 на сто, но като дял е сравнително малък в търговския баланс.

С 35 процента са нараснали частните парични трансфери на българи, работещи в чужбина, за първото полугодие и те са достигнали 360 млн. евро, посочи Борисов.

По отношение на рисковия растеж на дела на кредитите към нефинансовите институции е достигнал 30 процента от БВП при 22 на сто от юни 2003 г., а жилищните и ипотечните кредити са се удвоили за последната година.

Според съпредседателя на Центъра за икономическо развитие Александър Божков двата документа, представени днес от МФ - Предприсъединителната програма и Националният план за развитие /НПР/, трябва да бъдат територията, върху която да тече политическият дебат ва България през следващите месеци и особено в контекста на предстоящите избори, а и след това. По думите му обсъжданията на Предприсъединителната програма и НПР трябва да се водят на ниво експертна общност, на ниво администрация и на ниво политически сили.

"Отсъствието на политическите сили от такива дебати показва или неразбиране, или нежелание да се дебатира", посочи Божков. Според него "е очевидно, че мястото на този дебат не е в парламента, защото по дефиниция депутатите са некомпетентни, те не са избрани като експерти, а като народни представители."