Занапред държавата ще може да отнема имоти и пари, придобити от престъпна дейност, прехвърлени на близки на извършителите – жена, деца, роднини или приятели, които не са осъдени. Това предвиждат промени в Наказателния кодекс (НК), които правителството одобри в сряда.

Те са част от третия, последен пакет от законодателни промени, които са необходими за излизането на България от т.нар. "сив списък" за пране на пари, съобщи министърът на правосъдието Георги Георгиев.

Той отбеляза, че изключването на страната ни от списъка "освен въпрос на престиж, е и от изключително значение за развитието на икономиката и привличането на чужди инвестиции". Големите компании традиционно имат забрана да инвестират в държави от "сивия списък", напомни Георги Георгиев.

Правителството одобри промени в три нормативни акта – Наказателен кодекс (НК), Наказателно-процесуален кодекс (НПК) и Закон за Националната агенция за приходите (НАП) в три направления.

За първи път в българското право в рамките на наказателния процес се предвижда отнемане на имущество в полза на държавата от хора, които не са осъдени за престъпление, но са трети недобросъвестни лица, които са се обогатили неправомерно, посочи правосъдният министър. По този начин се слага край на "разпиляването" на престъпното имущество, при наличие на строги правила кога е налице недобросъвестност, поясни Георгиев. Изпълнява се и важна препоръка на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL).

Отново за първи път в България в НПК се създава процесуален ред за изземване, съхранение и разпореждане с криптоактиви и криптовалути, за да се съхранят за целите на наказателното производство, каза Георги Георгиев. Модерната организирана престъпност все по-често пере пари и финансира дейността си именно чрез такива активи, допълни той.

Отпада изискването компютърните информационни данни, изземвани в хода на разследването, най-вече на компютърни престъпления, да се записват върху хартиен носител. Те вече ще се прилагат към делото като електронни доказателства и ще се обработват от компетентните органи с автоматизирани средства, заяви Георги Георгиев.

С тези промени се изпълняват препоръки от Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма към Съвета на Европа (MONEYVAL). България беше включена в "сивия" списък за пране на пари в края на октомври 2023 г.

Една от критиките в доклада беше, че наказателното ни законодателство не допуска обезпечаване и отнемане на облаги от престъпления от трети недобросъвестни лица. Тази препоръка е съобразена в одобрения от правителството днес проект за НК, като едновременно с това е предвиден и процесуалноправен ред за защита на правата на третите лица при обезпечаване и отнемане чрез НПК.

Отнемане на имущество от неосъдени

Сега с промените в НК изрично се уреждат случаите, в които се приема, че имуществото е придобито от трето недобросъвестно лице. Става въпрос за хора, които не са извършители или съучастници в умишлени престъпления, но са се обогатили неправомерно.

Сред тях са имущество, придобито безвъзмездно от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е придобито от престъпление.

Ще се отнемат и имоти, ако са придобити възмездно от трето лице, ако имуществото е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност или е извършена замяна в тези параметри.

Ще се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от съпруг, лице, с което виновният се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, роднини по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително, ако са знаели или са могли да предполагат какъв е произходът му.

На отнемане ще подлежи и имущество, прехвърлено или внесено в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага произхода му, както и когато е придобито от юридическо лице, контролирано от виновния, се казва в съобщението на Министерския съвет.

Процедурата ще минава през съда

Нова глава в НПК ще регламентира участието в наказателното производство на третите лица, чието имущество подлежи на отнемане. Те ще могат да участват в наказателното производство и чрез повереник.

От момента, в който е направено искане за отнемане на тяхното имущество, тези лица могат да участват в съдебното производство, да се запознават с делото, да представят доказателства, да обжалват актовете на съда, които накърняват законните им права и интереси.

Тези права обаче ще са в пределите, необходими за защита срещу исканията за вземане на мерки за обезпечаване и за отнемане.

Промени в сроковете за разследване

Предлагат се и изменения в НПК, свързани със сроковете за извършване на разследване и на мерките за процесуална принуда.

В отговор на отправената критика за формални и бюрократични процедури за удължаване на срока, се предлага увеличаване на първоначалния срок за разследване на три месеца, както и възможност още в началото да се определи по- дълъг срок при фактическа и правна сложност на делото – до шест месеца.

Предвижда се при фактическа и правна сложност на делото прокурорът вече да може да удължи срока на разследването до дванадесет месеца, вместо както досега – до четири месеца.

Запазва се възможността, ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор да може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор.

Комитетът MONEYVAL остро критикува и заложения максимален срок от 18 месеца за наложени обезпечителни мерки заради риска от осуетяване на обезпечаването на облаги от престъпна дейност по мащабни наказателни дела, като тези срещу организираната престъпност, сложни схеми за изпиране на пари и др.

Предлага се тези срокове да могат да се удължават, но с решение на съда. По искане на прокурора, съдът ще може да удължава срока на мерките за обезпечаване на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от 18 месеца при обвинение за тежко престъпление и осем месеца – в останалите случаи.

Компютърни престъпления

При дела за компютърни престъпления отпада изискването компютърните информационни данни да се записват върху хартиен носител. Иззетите компютърни информационни данни ще бъдат приобщавани по делото като електронни доказателства и обработвани от компетентните органи с автоматизирани средства.

Създава се също процесуален ред за изземване на криптоактиви като обект или средство на престъпление, за да могат да бъдат съхранени за целите на производството.

Предлагат се и изменения в Закона за Националната агенция за приходите, с които се преодоляват констатирани слабости в режима на управлението на конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, е посочено в правителственото съобщение.

Излизане от сивия списък в началото на 2026 г.

Амбицията на правителството е България да излезе от "сивия" списък за пране на пари в началото на 2026 г., каза правосъдният министър.

Дотогава обаче има още много работа, която трябва да бъде свършена. Освен това трябва да се покаже, че приетото от парламента законодателство се прилага и работи, обясни Георги Георгиев. Той допълни, че се надява депутатите за приемат законовите промени до края на юли.

Междувременно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира пред журналисти в Народното събрание, че ако трябва депутатите ще работят и през август, за да бъдат приети нужните закони.

"Това с тези вотове няма да им го простя не за друго, а за това, че губят времето на парламента. Ще направим и такова предложение за август, но законите, свързани с прането на пари, Плана за възстановяване, сивия списък, където Асен Василев ни вкара, ние трябва да ги изгласуваме, за да можем да си получим, и второто, и третото плащане. Така че да се готвят – вотове можем да понесем колкото искат, но парламентът трябва да работи", заяви Борисов.