Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година в размер на 5.5 млрд. евро или 10.8 млрд. лева беше приет във вторник от парламентарните комисии по здравеопазване и бюджет и финанси. Отново управляващите не дадоха яснота на здравния сектор по какъв механизъм ще бъде разпределен държавният трансфер от 260 млн. евро (508 млн. лева) за увеличение заплатите на медиците. Припомняме, че в проектозакона за бюджета на НЗОК са предвидени минималните прагове от 1860 евро за лекар без специалност и 1550 евро за медицинска сестра и за тяхното достигане е предвиден въпросният трансфер.

Още по темата

С парите за заплати на медиците ще се вдигат цени на клинични пътеки

4 ноември 2025 18:03

Председателят на парламентарната здравна комисия Костадин Ангелов (ГЕРБ) декларира, че това са целеви средства, които ще бъдат ползвани само и единствено за възнаграждения, а не за увеличение на цените на клиничните пътеки, както обяви преди две седмици управителят на НЗОК Петко Стефановски. Ангелов уточни, че между първото и второто четене на бюджетния закон ще бъдат внесени поправки, които да гарантират решенията на Съвета за съвместно управление на управляващата коалиция, че държавният трансфер ще бъде ползван само за възнаграждения.

Ангелов обаче така и не отговори на поставените въпроси от страна на работодателски, съсловни организации и депутати по какъв механизъм ще бъдат разпределяни средствата и какви са гаранциите, че ще достигнат до работещите. Бюджетът беше разкритикуван заради това, че осигурява двойно по-голям ръст на парите за болнично лечение отколкото за превенция и профилактика, както и че липсват достатъчно механизми за контрол над разходването на многомилиардния ресурс.

Валери Апостолов от КТ "Подкрепа" заяви, че бюджетът на НЗОК не решава основните предизвикателства пред системата – постоянно растящ брой лечебни заведения, недостиг на медицински персонал, ниско заплащане. "Все още нямаме подписан КТД в сектора, което допълнително влошава състоянието на работещите в системата и възнагражденията остават ниски спрямо натовареността и отговорността", заяви той. От синдиката настояват за 13.6% увеличение на заплатите в сектора. "Хубаво е, че има текст за увеличаване на минималните възнаграждения, но не виждаме механизма за прилагането му", посочи той. По думите му вменяването на несвойствени функции за НЗОК в дългосрочен план е недопустимо и ще доведе до изкривяване на системата.

Свилена Димитрова от Българската болнична асоциация коментира, че увеличението на бюджета на НЗОК е недостатъчно, за да покрие разходите в системата. "Не одобряваме липсата на сигурност, че ще се увеличат цените на клиничните пътеки. Това е единственият начин, по който функционира системата. Здравеопазването не е на бюджетна издръжка и не знам за какви минимални, гарантирани и обещани заплати говорим, при положение, че този сектор от над 20 години функционира на база заплащане за дейност и единственият начин да се увеличат заплатите е като се увеличи заплащането за дейност.", коментира Димитрова.

Тя заяви, че цените на клиничните пътеки не са увеличавани от 3 години, а разходите в сектора нарастват. По думите ѝ здравеопазването не е финансирано в достатъчна степен и фактът, че се търсят пари за заплати е доказателство за това. От Българския лекарски съюз също изразиха резерви относно механизма за изплащане на възнаграждения от НЗОК и казаха, че очакват увеличение на заплатите да бъде предвидено и за работещите в извънболничната помощ.

Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК) каза, че организацията не подкрепя бюджета на НЗОК, защото процесът по увеличението на заплати е изначално сбъркан и обещаните заплати няма да стигнат до хората. Тя обясни, че възнагражденията са предмет на възможности на конкретното лечебно заведение. От БСК са против целевите пари за заплати да се договарят между НЗОК и БЛС, тъй като Лекарският съюз не е работодател и няма ангажимент да плаща възнаграждения след като се договорят. Минчева коментира, че политиката по доходите трябва да се провежда от МЗ, тъй като очевидно става въпрос за ангажимент на държавата.

Д-р Калина Божилова от инициативния комитет на младите лекари "Бъдеще в България" попита как НЗОК гарантира, че средствата от държавния трансфер ще се плащат целево за заплати, по какъв механизъм ще се разпределят, какви са санкциите при неизпълнение на заложените заплати. Но тези и други поставени от нея въпроси не получиха отговори от управляващите.

Общинската съветничка Ваня Григорова заяви, че работещите в общинските болници в София също питат как бюджетът на НЗОК ще им се отрази на възнагражденията. Тя също е на мнение, че в момента не е ясно как предвидените пари ще стигнат до болниците. Тя също така постави въпроса дали държавният трансфер е еднократен само за тази година и каква сигурност дава това на системата.

Александър Симидчиев (ПП-ДБ) каза, че не подкрепя бюджета на НЗОК, защото увеличението на парите за извънболнична помощ е два пъти по-малко от това за болничната помощ, а предвиденият резерв е нищожен. Той коментира, че медиците не трябва да бъдат делени на млади и стари и че в случая става въпрос да се регламентира долна граница на заплатите в здравеопазването, каквато отдавна е трябвало да има. "Решаването на проблема чрез трансфер в бюджета на НЗОК е механизъм, който е пълен с неясноти и възможности средствата да не отиват там, където трябва", каза Симидчиев.

Васил Пандов (ПП-ДБ) коментира, че болничното лечение получава половината от бюджета на НЗОК, като болничната помощ нараства с 14%, а извънболничната помощ със 7%, което е двойно по-малък ръст. "Връщаме се към добре познатата политика да наливаме средства в нереформираната болнична помощ", заяви той. По думите му бюджетът не е придружен с никакви допълнителни контролни механизми извън връщането на лимитите от лятото на тази година. Като пример той даде възможността да се ограничи финансирането на нови болници и дейности на местата, където няма потребности от такива. Пандов каза още, че отново се предвижда ръст на хоспитализациите до историческия връх от 2.4 млн. броя. Относно заплатите на медиците Пандов постави въпроса защо това не е било трайно регламентирано в Закона за лечебните заведения, а не през държавния бюджет. Той цитира решението на КС отпреди десет дни, че цените на пътеките не гарантират възнагражденията в сектора, както и че държавата има право да регулира заплати с цел защита здравето и живота на гражданите.

Относно критиките към управляващите, че сегашните законови текстове не предвиждат санкции, ако болниците не достигнат заложените минимални възнаграждения, Костадин Ангелов се оправда, че Народното събрание в момента не може да гласува такива, защото преди по-малко три месеца вече е отхвърлило на първо четене промените в ЗЛЗ, където бяха регламентирани подобни санкции.

Андрей Чорбанов (ИТН) се съгласи с опозицията, че бюджетът на НЗОК от години не е правилно конституиран и болничната помощ надделява над профилактиката и превенцията. Той също така изрази мнението, че чрез клиничните пътеки няма как да се достигнат заложените в закона нива на заплащане.