След половин година протести на младите лекари, тупкане на топката и умишлено бавене с процедурни хватки въпросът за възнагражденията на медиците беше вкаран в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. Предвижда се увеличение на заплатите на най-общо две категории: лекари без специалност и професионалисти по здравни грижи: медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори.

Управляващите записаха в закона минимална основна заплата от 1860 евро за лекар без специалност и 1550 евро за медицинска сестра. За целта в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. е предвиден трансфер от държавата в размер на 260 млн. eвро (508 млн. лева). Въпросът с осигуряването на привлекателни заплати за младите лекари и медицинските сестри е важен. От една страна, за да влизат млади хора в системата във времена, когато има отлив от медицинските професии. И от друга – за да бъдат задържани и привлечени дефицитни кадри в система, каквито са медицинските сестри, така че здравеопазването да не рухне съвсем в следващите години.

Подмяна: Вместо пари за заплати, повишение на клинични пътеки

Държавният трансфер от над половин милиард лева първоначално беше представен като целеви трансфер за заплати. Идеята беше парите да се използват, за да се подпомогнат болници, които нямат достатъчно приходи от НЗОК, да успеят да достигнат заложените прагове от 1860 евро (3637 лева) основна заплата за лекар без специалност и 1550 евро (3031 лева) за медицинска сестра. В много болници тези нива вече са достигнати, но под формата на брутна заплата, в която влизат добавки като клас прослужено време и допълнително материално стимулиране. Идеята е сега болниците, които така или иначе имат финансов ресурс да постигнат тези прагове, да го пренасочат приоритетно към основните заплати. А болниците, на които не им достигат средства, да бъдат подпомогнати с парите от държавния трансфер. Очакванията бяха парите да бъдат раздавани по механизъм подобен на този, при който по време на Covid кризата се раздаваха по 1000 лева над заплатата на работещите на първа линия.

След като през почивните дни идеята беше критикувана от болнични асоциации и Българския лекарски съюз (БЛС), тя претърпя обрат.

Във вторник управителят на НЗОК Петко Стефановски обяви, че трансферът от 260 млн. евро ще отиде за повишение на цените на клиничните пътеки. Той аргументира това решение със закона, който казва, че НЗОК закупува медицински дейности, а не плаща заплати. Реално обаче това е само извинение, тъй като по време пандемията НЗОК плащаше заплати и дори плащаше на болници без насреща да има извършена дейност. А кризата с липсата на медицински сестри е не по-малко страшна от пандемията. Още повече, че тази седмица излезе и решение на Конституционния съд, според което регулирането на възнагражденията на лекарите и медицинските сестри е в защита здравето на гражданите.

Парите отиват в общия кюп

Ако при предстоящото гласуване на Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. в Министерския съвет и Народното събрание не настъпи някаква промяна, то трансферът от над 500 млн. лева ще отиде за повишение на цените на клиничните пътеки, т.е. ще влезе в общия кюп и ще изгуби своя целеви характер. Управителят на НЗОК обясни, че предстои да бъде направен анализ по болници, за да се види кои от тях имат затруднения с достигането на минималните прагове и по кои клинични пътеки работят основно, за да се насочат средства за корекция на цените на тези пътеки.

Подобен подход е изключително порочен по редица причини. От една страна това за пореден път потвърждава, че остойностяването на клиничните пътеки е въпрос на стъкмистика и лобистки натиск, а не почива върху никакви реални разчети за стойността на медицинските процедури, труда на медицинските кадри и други разходи. На второ място с оповестяването на подобен подход НЗОК реално бие камбаната за всички болници да започнат да превъртат повече болни по "избраните" клиничните пътеки, чиито цени ще бъдат увеличени. На трето място самият процес по избор на клинични пътеки има потенциал да се превърне в лобистко надцакване. И не на последно място при такъв подход няма гаранции че парите ще стигнат точно до най-нуждаещите се болници, а няма да потънат в болници, които генерират свръххоспитализации, големи обороти и надлимитна дейност.

Статуквото ще диктува къде отиват парите

Увеличението на цените на клиничните пътеки трябва да залегне в новия Национален рамков договор (НРД), а преговорите с Лекарския съюз по него ще отнемат време. Затова болниците ще получат тримесечен гратисен период и вероятно увеличението ще стане факт през март-април със задна дата от 1 януари.

Това означава, че повишението на цените на пътеките ще бъде договаряно по същия порочен модел, който доведе до това определени специалности да са фаворизирани, а други силно подценени, както и до огромната ножица във възнагражденията на медицинския персонал. В резултат едни получават по 2000-3000 лева, а други по 50 000 лева от обществения ресурс, без това да е предмет на какъвто и да било обществен консенсус.

Няма санкции, ако заплатите не бъдат повишени

След като болниците евентуално си "изработят" по-високи приходи от повишените клинични пътеки, идва въпросът как парите ще се разпределят между персонала. В момента законовите текстове не дават никакви гаранции, че парите ще отидат за увеличение на заплати. Липсват и каквито и да било санкции за болниците, които не изпълнят записаните в закона минимални прагове от 1860 евро (3637 лева) основна заплата за лекар без специалност и 1550 евро (3031 лева) за медицинска сестра.

Такива санкции бяха предвидени в първоначалните законопроекти на управляващите и опозицията за регулиране на заплатите в здравеопазването, които обаче мнозинството на ГЕРБ, ИТН, БСП и ДПС-"Ново начало" отхвърли миналата седмица. Впрочем, във въпросните законопроекти беше залегнала много по-обстойна регулация на възнагражденията, включително и по отношение на парите за нощен труд на медиците, каквато в момента липсва.

Ето защо предложението на управляващите представлява пълна подмяна на поетите към медиците ангажименти и наливане на огромен финансов ресурс в добре познатите порочни и неефективни схеми.