След дългогодишно забавяне България най-после има приета Национална програма за действие срещу антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г. Документът е бил приет на заседанието на правителството в оставка на 21 януари и предвижда намаляване на oбщото потребление на антибиотици с не по-малко от 18%, както и редуциране на инфекциите на кръвта, причинени от резистентни бактерии.

Предвидени са и редица дейности за повишаване на осведомеността на гражданите отнасно правилната употреба на антибиотици, както и промени в работата на болниците за ограничаване на вътреболничните инфекции. Редица мерки са предвидени и по отношение на животновъдството, където държавата си поставя за цел да намали продажбите на антибиотици с 25%.

За изпълнението на заложените мерки през четирите години до 2029 г. е предвидено финансира в размер на 838 900 евро – 505 300 евро за Министерството на здравеопазването и 333 600 евро за Министерството на земеделието и храните.

До 80% от прилаганите в домашни условия антибиотици са излишни

Сега около 80% от антибиотиците в хуманната медицина се използват в извънболничната помощ – предимно за лечение на инфекции при децата, включително при инфекции на горните дихателни пътища, на средното ухо, при риносинуити и фарингити. Според здравните власти в между 50% до 80% от случаите те се прилагат без да са необходими.

"Масова практика е да не се извършва микробиологична диагноза и антибактериалната терапия да се провежда без уточняване на причинителя и резистентността му, което също е доказана предпоставка за създаване и разпространение на лекарствена резистентост, в допълнение към неуспешното лечение. До 2019 г. докладваните нива на антибиотична консумация в България бяха съпоставими със средните за ЕС. По-време на пандемията и след това, ситуацията се промени и понастоящем България заема водещо място по употреба на антибиотици в Европа", се посочва в документа.

Данните за макролиди (azithromycin, clarithromycin) показват, че за 15-годишен период в България употребата им е нараснала с 80% в обществото за разлика от държавите в Западна и Централна Европа, където тенденциите са стабилни или вече низходящи. Резултатът е висок относителен дял на макролидна резистентност при пневмококи, стрептококи и стафилококи, и при причинителя на стомашна и дуоденална язва и карцином Helicobacter pylori.

Подобна е ситуацията при употребата на пеницилини с бета-лактамазни инхибитори (amoxicillin/clavulanic acid) и флуорохинолони (Ciprofloxacin, Levofloxacin), масово предписвани при инфекции на дихателните пътища и уроинфекции и при диариен синдром. България е на едно от последните места в ЕС по употреба на тясноспектърни пеницилини, които са първо средство на избор при инфекции на горните дихателни пътища. Другият основен проблем в извънболничната помощ е свръхупотребата на трето-генерационния цефалоспорин Cefixime, която за последните 10 години е нараснала с 300%. Свръхупотребата на цефалоспорини от трето поколение е генерален фактор за развитие и разпространение на резистентност, пример за което са рязкото увеличение на случаите на гонорея, причинени от мултирезистенни щамове.

В извънболничната помощ програмата предвижда пилотен проект за въвеждане на бързи тестове в практиката на общопрактикуващите лекарки, с които инфекциите да се диагностицират правилно и да се предписват подходящите антибиотици.

В болниците – промени в клиничните пътеки и изолационни стаи

Въпреки че делът на антибиотиците, използвани в болниците, е по-малък, именно там първоначално възникват резистентните щамове. Доказано е също, че неправилната антибиотична профилактика в хирургията и некоректната антибиотична терапия, несъобразени с локалните особености на резистентността, са сред основните фактори, допринасящи за проблемите с антимикробната резистентност в болниците.

Основните проблеми в болниците са свързани отново със свръхконсумацията на цефалоспорини от трета генерация, и по-специално с широкото използване на Ceftriaxone. В много лечебни заведения за болнична помощ неправилно провежданата периоперативна профилактика с Сeftriaxone, както и свръх употребата му като терапия, са довели до бърза селекция и разпространение на щамове Enterobacterales.

В отговор на липсата на ефективност на Сeftriaxone, клиницистите са започнали да лекуват масово с карбапенеми, които са резервни антибиотици от последна възможност. В резултат на това се наблюдава рязко повишаване на инфекциите с ентеробактерии и грам-отрицателни неферментативни микроорганизми (A. baumannii, P. Aeruginosa).

След пускането на антибиотика Colistin у нас през 2013 г. и нарастващата му роля като средство на последен избор за терапия при грам-отрицателни бактерии, въпреки риска от нефротоксичност и само при ограничен брой инфекции, е довело и до експанзията на щамове с много широк спектър на резистентност. В националната програма е заложено създаване и усъвършенстване на световно утвърден механизъм за управление на антибиотичната политика – т.нар. "аntimicrobial stewardship" – мултидисциплинарна, консенсусно приета, подсигурена с човешки и финансови ресурси и правителствено ангажирана стратегия, гарантираща оптимален антибиотичен избор за пациента, по-ниски разходи и ограничаване на антибиотичната резистентност

Предвижда се изготвяне на ръководство за ограничаване на множествено-резистентни бактерии с мерки за превенция и контрол на инфекциите в болниците. Друга мярка е ревизиране на алгоритмите на клинични пътеки с оглед прилагане на правилата за антибиотична употреба. Има предложение и за законови промени, които да задължат болниците да поддържат и предоставят изолационни стаи за пациенти с инфекции, причинени от мултирезистентни бактерии.

Документът очертава за първи път в България цялостна рамка от мерки за ограничаване на антимикробната резистентност чрез координирани действия в областта на хуманната медицина, ветеринарната медицина и опазването на околната среда.

Програмата е разработена в съответствие с Глобалния план за действие срещу антимикробната резистентност на Световната здравна организация и Европейския план за действие срещу антимикробната резистентност. Тя се основава на принципа "Едно здраве", който отчита взаимовръзката между здравето на хората, животните и околната среда.