Финансовият министър Владислав Горанов се обяви за пълна демонополизация на здравната каса и предоставяне на избор за хората дали да внасят цялата си здравна вноска в НЗОК или в частно застрахователно дружество. Личните си предпочитания Горанов обяви в сряда в коментар на започналите обсъждания около подготвяната, но все още необявена официално промяна в здравноосигурителния модел на здравния министър Кирил Ананиев. В началото на седмицата здравното министерство започна обсъждане на идеите си със съсловни, пациентски и бизнес организации и изтекоха част от подготвяните промени, без обаче никой да е наясно с цялостната концепция на Ананиев.

Той се кани да я представи чак на 26 септември, въпреки многобройните въпроси, неясноти и започнали спекулации по темата.

Самият Ананиев не се появява публично, за да внесе повече яснота, а вместо това от два дни като говорител по темата се изявява финансовият министър Владислав Горанов, който освен това е и критичен към предлаганото.

С или без допълнителна данъчна тежест

“Обсъждат се няколко модела за промяна в системата на здравеопазването, един от тях включва задължителна здравна осигуровка. Въпрос на терминологичен спор е дали задължителната застраховка е нов вид данъчно бреме. Но по-скоро да, и това ще е част от дебата дали един такъв модел е приемлив. Лично аз съм привърженик на един друг. Всички модели за промяна в системата на здравеопазването предстои да бъдат представени до края на септември в Народното събрание“, обясни Горанов.

Той обаче коментира, че е привърженик на модел за демонополизация на НЗОК с даване право на избор на осигурените лица дали да се осигуряват с цялата си вноска в частно дружество или да останат осигурени в здравната каса. "При модела, който аз съм предложил на колегите от Министерство на здравеопазването, допълнителна тежест за здравноосигурените лица не се налага“, каза Горанов.

По думите на Горанов ако по предложените модели няма консенсус, ще бъдат направени само финни настройки за подобряване на контрола в системата с бюджета на НЗОК за следващата година. Така или иначе проектът на Ананиев предвижда следващата година да е подготвителна и да се приемат промени в законите, а новият модел да влезе в сила от 2020 година.

Ананиев предвижда запазване на монопола и надграждане

И двата модела, подготвяни от Ананиев и екипа му, предвиждат надграждане на сега съществуващия като се запазва в голяма степен монополът на НЗОК. При първия, към който е по-малко вероятно да се пристъпи, се предвижда в НЗОК да продължават да постъпват 8% здравна вноска както и сега и още 2% – към частен застраховател като всеки поеме определено покритие на медицинските услуги.

При втория вариант се предвижда задължителна 8% осигуровка в НЗОК, 12 лева вноска при частен застраховател, която ще покрива лечението над 700 лева плюс допълнително доброволно застраховане или кешови плащания от пациентите. Лечението до 700 лева ще се поделя между НЗОК и пациента, като касата покрива 85% от него, а пациентът 15% – кеш или чрез доброволна застраховка. Отделно чрез доброволна застраховка или от джоба на пациента ще продължат да се финансират услуги като избор на екип, самостоятелна стая и др.

Разчетите предвиждат задължителната здравна застраховка от 12 лева да вкара допълнително около 800 млн. лева в системата, но според Асоциацията на застрахователите е под въпрос дали тази сума може да бъде събрана. Разчетите са правени на базата на 6 млн. здравно осигурени граждани, както се прави и бюджетът на НЗОК, но не е ясно как ще се процедира с осигуровките на децата и пенсионерите, които сега се плащат от държавата.

Застрахователите се опасяват, че нямат контрол над цените на болниците

Светла Несторова от Асоциацията на българските застрахователи коментира в сряда пред бТВ, че допълнителната застраховка от 12 лева представлява значително увеличаване на вноската за здравно осигуряване. Според нея е правилно, че се залага на частните застрахователи, за да се подобри контролът в системата, но е обезпокоително това, че организацията им не е била потърсена на нито един етап при разработването на моделите.

Тя коментира, че е много важно как ще бъдат договаряни цените на скъпите медицински услуги над граничната линия от 700 лева, които трябва да бъдат поети от частните застрахователи.

Тя даде пример, че в момента когато един пациент отиде в болница, тя си прави сметката какво ще получи от НЗОК, какво още би искала да получи и всичко, което би искала да получи, независимо каква е реалната му стойност, го взима от частната му доброволна застраховка, ако човекът има такава. Ако не – го взима от джоба му. Тя постави въпроса какво ще стане когато всички се обзаведат с такава частна застраховка и болниците се опитат да покрият всичките си дефицити от нея. По думите ѝ от известните дотук разчети “моделът се чупи при 20% увеличение на цените“.

Проектът на Ананиев обаче предвижда цените да се определята административно от МЗ, което пък е обект на критики от страна на Лекарския съюз.

Несторова изрази опасение, че онкологията, инвазивната кардиология и всички социално значими и скъпо струващи заболявания ще са в ръцете на частния сектор, който според известното до момента не е ангажиран в контрола и не може да участва в договарянето на цените на медицинските услуги.

“Фалитите на застрахователи са не по-малък проблем за обществото от фалитите на болници“, допълни Несторова.

БЛС е против да му отнемат договарянето на цени

Съпротива срещу още непредставените модели има и от страна на Българския лекарски съюз, който е недоволен, че се готви отмяна на договарянето на цени на медицинските услуги между НЗОК и Лекарския съюз, а цените ще бъдат определяни административно от МЗ.

На срещата в министерството съсловната организация е приканена да даде предложенията си, върху които ще се мисли.

Вълна на недоволство се надига и заради това, че подготвяната промяна узаконява и дори увеличава доплащането от страна на пациентите, докато страната ни е критикувана от СЗО, че трябва да намали доплащането за здравна помощ от 44%, колкото е сега, на 15%.