След като няколко поредни парламента имаха временни комисии, разследващи причините за безводието в страната и водните режими, дадени от бюджета няколкостотин милиона за ремонт на язовири, които обаче така и не са рехабилитирани или пък това е сторено незаконно и полза няма, и Сметната палата се захвана да нищи темата.

От одитната институция обявиха в сряда, че ще проверят регионалното и екоминистерството, както и общините как са управлявали водните ресурси на страната в периода от 1 януари 2021 г., а като краен срок е посочен 31 декември 2025 г., който още не е дошъл. Това означава, че скоро резултат от проверката няма да се очаква и изглежда по-скоро като пиар акция на институцията. Друг е въпросът, че надали ще констатира нещо, което да не е установявано в поредицата парламентарни питания към министрите на околната среда и на регионалното развитие, включително на енергетиката, тъй като част от язовирите се използват за производство на електроенергия. Докладите от работата на парламентарните комисии също се предоставят на ведомствата и би трябвало да служат на депутатите за законодателни мерки.

Последният такъв доклад от юни притопли стари идеи https://www.mediapool.bg/deputati-predlagat-darzhaven-fond-za-vik-remonti-i-po-strog-kontrol-varhu-vets-news372681.html , предлагани неведнъж в публичното пространство и така и нереализирани.

Миналото лята, когато темата с безводието пак беше в дневния ред на обществото, екоминистерството обяви създаването на работна група с експерти от отговорните за управлението и използването на водите министерства, която трябва да набележи краткосрочни и дългосрочни мерки за решаване на проблема с водоснабдяването на населението и напояването на земеделските площи, възникнал заради поредната сушава година. Година по-късно такива не са обявени.

След като бюджетът наля 1 млрд. лв. в Държавния ВиК холдинг още през 2020 г. и парите трябваше да отиват за ремонт на течащи водопроводи, добре че са парите от Брюксел та в началото на тази година да бяха сключени договори за 800 млн. лв. с общини за решаване на водни проблеми. 

Сега и Сметната палата ще изследва как се управляват водните ресурси за питейни нужди, какво се прави за подобряване на качеството на услугите по водоснабдяване, какви са рисковете в условия на засушаване и какви мерки се предприемат за гарантиране на устойчиво управление на водите. Ще се обърне внимание и на предприетите действия за ограничаване на загубите на вода и включването на допълнителни водоизточници.

Одитът трябва също така да оцени дали се инвестира ефективно във водоснабдителните системи и съоръжения, обосновани и адекватни ли са тези инвестиции и взети ли са предвид климатичните промени и засушаването за изготвяне на регионални планове

Като причини за проверката в двете ведомства и общините се посочва това, че 4.5 на сто от населението е на воден режим, питейната вода у нас намалява, язовирите за питейни нужди запълнени на 68 процента, хром, манган, магнезий, желязо, нитрати и уран във водата, 60 проценти загуби на вода по мрежата, средна възраст на тръбите 36 години, както и това, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от предвиденото.

Припомня се оценка на Световната банка за необходими между 325 и 400 млн. евро годишно за подмяна и ремонт на водните системи, а спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро. 7,3 млрд. лева са необходимите средства за постигане на качество на питейните води в съответствие с Директива 98/83/ЕО на ЕС от ноември 1998 година. 3,5 млрд. лв. от тях са за населени места с над 10 000 жители, 1,6 млрд. лв. – за населени места между 2 000 и 10 000 жители и 2,2 млрд. лв. – за малки населени места (с между 50 и 2 000 жители). Реално направените инвестиции във водоснабдяване обаче са под 200 млн. лв. годишно, което показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от необходимото, отбелязват от Сметната палата.