Медицински сестри в България почти няма и под половин процент от българските ученици в 9 клас се виждат да работят тази професия. За да започне да се решава кризата с недостига на медицински сестри е необходимо ударно вдигане на заплатите в следващите година-две, ясен кариерен път и привлекателни възможности за развитие. Освен това промяна трудно би могла да се случи при сегашната система с 360 болници. Това бяха част от изводите на провелата се в четвъртък кръгла маса на тема "Недостигът на медицински сестри: икономически перспективи и работещи решения", организирана от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова посочи, че повишението на заплатите е минимумът, от който да се тръгне, за да се задържат кадри в системата. Освен това Костадинова определи като грешен подхода да се търси консенсус с всички заинтересовани страни за решаването на даден проблем и чак тогава евентуално да се действа.

Децата не искат да са сестри при тези заплати

Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов цитира данни на ОИСР, които показват, че България е в много лоша позиция както по отношение на броя медицински сестри на един лекар, така и по брой на завършващи медицински сестри на 100 000 души население.

Едва половин процент от българските деца в 9 клас се виждат да работят като медицинска сестра. "Впрочем, този дял е нисък в много от страните в Европа, но в Източна Европа и в България е особено нисък", посочи Богданов и даде пример, че например в Япония 7% от децата на тази възраст са привлечени от професията. Осем пъти повече деца например искат да са фармацевти и ветеринари и затова не е изненада какво ще продължат да учат тези деца три години по-късно.  

Още по темата

ИПИ предлага 10 решения на проблема с медицинските сестри

19 декември 2024 14:41

"Средно в страните от ОИСР една медицинска сестра в болница взима 1.2 пъти над средната работна заплата в дадена страна, което при нашата средна заплата от 2400 лева, прави до 3000 лева. Къде е проблемът? Проблемът е, че 15-16-годишните като гледат пазара на труда и какво се очаква от различните професии, ще видят, че има много други икономически отрасли и професии, които могат да изкарват много повече пари, отколкото ако станат медицинска сестра. Ако преди 60 или 100 години да си медицинска сестра е паставяно много над това да работиш във фабриката или в мината и да дишаш въглищния прах, сега вече не е така. Като изключим културата и социалната дейност, във всяка друга сфера, специалистите изкарват повече от медицинска сестра. 15-16 годишните започват да се питат защо да учат 4 години, да се бъхтат, да гледат кръв, да дават нощни дежурства, когато всичко друго изкарва повече пари", обяснява Богданов.

Как парите в системата да стигат до медицинските сестри

Старши икономистът Петя Георгиева коментира, че сестрата е тази, която директно и пряко общува с пациентите и реално тя е, което пациентът вижда като услуга. И до голяма степен лошото отношение, което пациентите си формират за здравната система зависи от това колко време има сестрата за тях, колко е претоварена. На един лекар в болниците отговарят средно по около 1.4 сестри, но в някои лечебни заведения лекарите са повече от сестрите. "Има места, на които една сестра отговаря за 30 пациента", каза Георгиева. Тя цитира данни от НАП, според които брутният доход на сестрите за 2 години е нараснал от 1960 лева до 2600 лв., но това включва включително работата на повече от едно място. Същевременно ръстът на парите за болнична помощ в НЗОК не води до пропорционално увеличение в заплатите на медицинските сестри. "Парите са налични в системата, но те не са насочени, не са приоритизирани или ако са приоритизирани, не е ясно кой поставя приоритетите", коментира тя.

Според Георгиева има три варианта за това как парите в системата да достигат в крайна сметка до медицинските сестри: "Единият вариант е чрез увеличение на минималната възнаграждения чрез законов норматив, който казва минимална заплата за дадената длъжност. Другият вариант е с колективно договаряне, но тук проблемът са затрудненията страните да се разберат колко да се плаща на сестра и на лекар. За да стане това обаче, държа да отбележа, че няма как една съсловна организация да доминира над останалите, както е в момента у нас. Няма как Лекарският съюз да взима решения за всичко, което се случва в сектора: включително за цените на пътеките, включително да договаря с НЗОК абсолютно всичко и да казва дали мога да уча 4 години или не. Трябва да се даде възможност на тези, които наистина съсловно представляват професията, те да взимат решения какви ще са възнагражденията и колко да бъде минималното ниво. И вече, ако има системен проблем в болниците, той трябва да се реши там: между касата и болниците. Третият вариант е да има отделен от здравноосигурителния модел ресурс, за който да отговаря Министерството на здравеопазването. За да сме сигурни, че тези пари ще стигнат конкретното до сестрите. Този модел също крие риск и ние не искаме това да се случва, но стои като вариант, ако няма никакъв друг начин тези пари да стигнат конкретно до сестрите". 

Лъчезар Богданов също коментира, че ако се провалят опитите да се постигне резултат по цивилизован за демократичното общество начин със свободно договаряне, накрая проблемът ще трябва да се решава с такива груби, непазарни и диктаторско централизирани авторитарни инструменти.

Много болници, липса на качество

Като друг проблем Петя Георгиева открои наличието на болници, които не работят ефективно. "В 30 от 70 общински болници в последната година не е извършено нито едно раждане. Има още десетина, в които са извършени десет раждания за година. Тук идва въпросът болница ли е изобщо това и що за кадри работят там", коменитра Георгиева.

Петя Недкова от Националния съвет по качество към Българската асоциация по здравни грижи каза, че в съсловието има усещане за несправедливо разпределение на средствата и това допълнително демотивира хората. Ние не може да се стремим към това да е около 2600 заплатата на сестра, при положение, че работи на три места и на самото си работно място е натоварва за двама или трима. По думите ѝ има болници с около 1500 лева заплата на сестра. Тя посочи, че няма нормативен документ, който да казва на какъв брой пациенти колко сестри трябва да има, а такъв трябва да има. Недкова посочи, че трябва да се заложи изискване болници, които не изпълняват критериите за брой сестри спрямо брой пациенти, да не бъдат финансирани от НЗОК, защото не могат да осигурят качество на медицинските услуги. Освен това тя посочи, че лечебните заведения с 50% използваемост на леглата са неефективни.

Относно обучението на медицинските сестри от ИПИ предлагат срокът на обучението да се съкрати от 4 на 3 години. Петя Недкова от БАПЗГ обаче обясни, че четвъртата година е стаж в болница и предложи по време на този стаж бъдещите сестри да бъдат назначавани в лечебното заведение. Според регистрите на съсловната организация сестрите у нас са около 23 000.

По отношение на кариерното развитие от ИПИ казват, че трябва да се даде възможност на медицинските сестри да се договарят самостоятелно с НЗОК, което би повишило интереса към професията.

Болничното лоби става все по-силно

Бившият депутат от ПП д-р Антон Тонев коментира, че увеличението на парите за болнична помощ е 3.5 пъти над инфлационното увеличение за последните 5 години. "Дали имаме 3.5 пъти увеличение на ръста на заплатите? Всички знаем, че няма такова увеличение. Къде е отишла разликата? И това не е въпрос към политици и министър. Това е въпрос към болнични директори, които имат 4 на брой асоциации и стават все по силни. "И политиците на днешното време, които управляват България, все повече се съобразяват с техните искания.

Бях слушател и свидетел на една теза, че тяхното влияние е стигнало дотам, че са успели да консултират и Конституционния съд в решението му за отпадането на лимитите, което, разбира се, е само хипотеза. Ако направим малко икономически анализ, привидно отпадането на лимитите в болнична помощ е в полза на пациентите. Но всъщност е в полза на лечебните заведения, които получавайки средствата, предвидени в растежа за следващата година, имат възможност да не предоговарят работните заплати", коментира Тонев.