В Световния ден на сестринството 12 май медицински сестри излязоха на протест пред Министерството на здравеопазването с искания за по-добри възнаграждения и условия на труд, стандарт за здравните грижи, както и за финансиране на практиките на сестри и акушерки от Здравната каса.

Протестът е организиран от Синдиката на българските медицински специалисти и беше подкрепен от съсловната организация ан сестрите – Българската организация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и синдикат "Защита". Сред исканията на протеста е заплатата на медицинските сестри да се равнява на 150% от средната работна заплата за страната. По данни на протестиращите масово сестрите у нас са с основна заплата от 1200-1400 лева. Освен това работещите в интензивните звена настояват за 7-часов работен ден.

"Трябва да има грижа за медицинските специалисти, останали в системата. При тези условия те няма как да останат – напускат я, преквалифицират се, отиват да работят друга професия. Няма как да задържим тези хора и да ги накараме да пожелаят тази професия, защото след като я завършат нямат реализация, перспектива и финансова стабилност", каза лидерът на Синдиката на медицинските специалисти Мая Илиева. Тя допълни, че и отношението към професията не е добро и припомни позициията на Българския лекарски съюз, който се обяви срещу директното финансиране на практиките на сестрите и акушерките от Здравната каса. "Видяхме отношението на БЛС. Искам да ги попитам: Защо когато работим на частно сме компетентни, а когато трябва да ни плати НЗОК ставаме некомпетентни?", коментира Илиева.

Тя засегна и проблема с вечната липса на достатъчно финансиране за медицинските сестри.

"Тук трябва държавна политика. При 9 млрд. лв. бюджет на НЗОК и отделен бюджет на МЗ, как няма пари само за медицинските специалисти, работещи в тази система?! Преди 5 години предупредихме, че ще затварят отделения заради липса на медицински сестри и това вече се случва. Когато търсенето определя цената, защо нашата цена не се качва? И отговора го знаем: не се качва, защото има картел между самите работодатели и управляващите", каза Илиева. Тя посочи, че здравеопазването е бизнес за много пари, но те отиват в нечии джобове, но не и за сестрите, които носят системата на гърба си.

Тя посочи, че заради ниските заплати сестрите работят на 2-3 места и така "покриват дупките в системата". "Превръщаме се в потенциални убийци заради опасността да направим грешка от това, че не почиваме. Когато чуете, че ще има нова лъскава болница – модерна, с инвестиции – не се радвайте. Трябва да ви е страх. Защото вътре няма кой да ви обслужва. Апаратурата не обслужва. Медицинската грижа я няма и няма да я има в следващите години", заяви Илиева. Тя допълни, че сестрите искат да обслужват пациентите по стандарт, за да им дават качествена грижа, а не да се превръщат в потенциални убийци заради това, че не почиват. "Искаме цялостна реформа в здравеопазването, а не на парче", допълни тя.

Протестиращите бяха приети от заместник на здравния министър, който отсъстваше от министерството по време на протеста. 

След срещата стана ясно, че е обсъдена възможността за сключване на нов колективен трудов договор в здравния сектор със заложена основна заплата от 1850 лв. за медицинските сестри. В петък предстои нова среща, на която ще се обсъжда приемането на стандарт за здравни грижи. Предстоят срещи на протестиращите и в Министерството на финансите и Министерството на труда и соицалната политика относно финансирането и работното време. Сестрите са решени и на по-кардинални действия, ако видят, че по исканията им не се работи.

Здравният министър Силви Кирилов, който в понеделник беше в Русе, коментира, че уважава правото на протест на сестрите, а в МЗ работят по стратегия за осигуреност с медицински сестри и професията ще стане защитена. "В Бюджет 2026 ще поставим акцент в посока намаляване на диспропорциите", обеща министърът.

От съсловната организация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) излязоха на празника с шест предложения за преодоляване на кадровия дефицит в системата и подобряване качеството на здравните услуги. Те включват приемане на медицински стандарт по здравни грижи; осигуряване на финансиране от НЗОК на амбулаторните практики за здравни грижи в извънболничната помощ; прецизиране на алгоритмите по здравни грижи в болничната и извънболничната помощ; остойностяване на дейностите по здравни грижи и на труда на специалистите по здравни грижи; въвеждането на автономно управление по здравни грижи в болниците.

Още по темата

Сестри и акушерки искат НЗОК да поеме домашните грижи за пациентите

23 април 2025 16:23

Само преди няколко дни БАПЗГ за пореден път алармира, че медицинските сестри у нас са два пъти по-малко от нужното за болниците в страната. Останалите професионалисти по здравни грижи също са критично малко. За да бъде запазен и надграден кадровият потенциал в сферата на здравните грижи, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи настоява политиците и отговорните институции да вземат бързи и адекватни мерки, за да бъде спасено съсловието, да започне да функционира нормално системата на здравеопазването, да се развие извънболничната помощ и да няма свръххоспитализации и рехоспитализации, да се даде път на превенцията, профилактиката и здравната просвета.  

По данни на БАПЗГ общият брой на медицинските сестри в България през 2024 г. е 21 984 и е с 30% по-малък в сравнение с 2015 г. Освен, че намаляват като абсолютен брой, медицинските сестри са и повече от два пъти по-малко от средното за ЕС на глава от населението. 341 на 100 000 души население са били медицинските сестри през 2024 г. в България срещу 786 на 100 000 души население средно за ЕС.

Друг проблем е неравномерното разпределение на медицинските сестри по региони. Най-много са тези кадри в Северен централен и Северозападен региони – съответно 416 и 399 на 100 000 души население. Най-малко медицински сестри има в Южен централен и Североизточен региони – съответно 295 и 298 на 100 000 души население.

Още по темата

"Здравеопазване в колапс". Стандарт за медицинските сестри би затворил половината болници

14 януари 2025 15:14

През миналата година в лечебните заведения са работили 17 243 медицински сестри, което показва, че те са с 35% по-малко в сравнение с 2015 г. Броят им на 100 000 души население е бил 268 срещу 574 на 100 000 души население средно за ЕС или повече от два пъти по-нисък.

В края на миналата година Националната здравноосигурителна каса е имала договор за финансиране на 49 512 легла, необходимият брой медицински сестри за тях според проекта за Медицински стандарт по здравни грижи е 35 366 или два пъти по-голям от реално работещите в болниците.

Още по-драматично е положението, ако се изчисли нужният брой медицински сестри на база всички легла в болниците – 55 724 по данни на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2023 г. Тогава необходимият брой медицински сестри за лечебните заведения е 39 802.

Медицинските сестри не достигат и в извънболничната медицинска помощ, въпреки че през последните години има увеличение на броя им: от 4 284 през 2015 г. те са станали 4 705 през 2024 г. На 100 000 души население обаче у нас се падат 73 медицински сестри в извънлоблинчата помощ срещу 212 медицински сестри средно за ЕС.

20% от работещите в системата на здравеопазването са в пенсионна възраст срещу едва 4% средно за ЕС. Средната възраст през миналата година на медицинските сестри е била 49 години. Тя се е понижила с една година спрямо 2015 г., но не защото в системата са влезли достатъчно млади кадри, а защото по биологични причини са я напуснали специалисти в напреднала възраст.