Необходимо е приемането на стандарт по здравни грижи, въз основа на който да се оцени потребността на лечебните заведения от кадри: медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти и др. След това трябва да има план и срокове за набавянето на тези специалисти от лечебните заведения с хоризонт 2030 и дори по-далечен. Същевременно за българската здравна система е наложително преструктуриране на определени лечебни заведения. Това коментира пред Mediapool Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество към Българската асоциация по здравни грижи (БАПЗГ).

През тази седмица представителите на няколко здравни професии, в това число медицински сестри, лекарски асистенти и помощник-фармацевти се обявиха за ясни правила и стандарти, по които да работят и които да гарантират качество на здравните грижи. Председателят на съсловната организация Милка Василева коментира преди дни, че стандарт за медицинските сестри в момента би затворил половината болници, но съсловната огранизация има предложения как въвеждането му да се случи плавно.

Още по темата

"Здравеопазване в колапс". Стандарт за медицинските сестри би затворил половината болници

14 януари 2025 15:14

Националния съвет по качество е органът, който е в основата на разработване на нормативните документи на съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и другите професионалисти по здравни грижи.

"През годините сме разработили стандарти по здрани грижи. Искахме в началото те да са приложение към медицинските стандарти по специалности, които МЗ разработва, но се оказа, че не се приемат тези предложения. Искахме да се добави изискване за броя професионалисти по здравни грижи, които извършват определена дейност, както беше за лекарите. Това обаче не се случи, даже с годините тези регулации отпадаха една по една. Отпадна задължителната акредитация на лечебните заведения, в която имаше такъв показател. Отпаднаха условията в медицинските стандарти, които казват какъв брой професионалисти по здравни грижи трябва да има в конкретната структура. И затова се съсредоточихме да изработим един стандарт по здравни грижи, в който е казано колко професионалисти по здравни грижи са необходими според потребността на пациентите. В едни по-тежки отделения трябва да има повече сестри, а в по-леките – по-малко. Разработили сме стандарти по аналог на подобни в цяла Европа. Стандартът, който сме изработили и изпратили до Министерството на здравеопазването, предвижда да се оцени по определени критерии всяко лечебно заведение до каква степен отговаря на заложеното. В рамките на една година да се направи план, по който до 2030 или с по-дълъг хоризонт да бъдат набавени нужните специалисти", обясни Недкова.

Подобно плавно въвеждане на стндарти и осигуряването на нужните кадри за покриването им няма да доведе до шоково затваряне на голям брой болници, но това не отменя необходимостта от преструктуриране на лечебни заведения. Според Недкова такова преструктурително е наложително за българската здравна система.

"Всички български и европейски доклади отчитат това, че има неравномерно разпределение на лечебни заведения в страната, че има региони, оставени без медицинска и здравна грижа. Че трябва да се наложи практиката за извършване на първична здравна грижа в измънболничната помощ, където тотално липсват медицински сестри и акушерки. На практика, ако се приеме този стандарт, това може да се регламентира чрез задължителна здравна карта. Защото в момента е катастрофално положението: в едно отделение може да има 2 медицински сестри, останалите да са асистенти, да са хора без съответното медицинско образование. А на мястото на сестри работят акушерки, фелдшери, лекарски асистенти. Колегите също не са съгласни с това. Не случайно има различни професии", коментира Недкова.

Още по темата

Милка Василева: Няма качество на здравните грижи. Трябва радикална промяна

15 януари 2025 07:52

За попълване на дефицита от кадри от БАПЗГ предлагат и включването на болногледачи и здравни асистенти, които да облекчат работата на медицинските сестри в болниците.

"Ние допускаме и това е залегнало в изготвения от нас стандарт – до 20% от необходимия състав на сестрите да бъде заменен от обучени здравни асистенти. Това е професионално обучение втора степен. Има лицензирана такава професия. На тези специалисти обаче също трябва да се заплаща. Нашите предложения включват още степени на сестрите и нива на компетентност . Но поради липсата на хора няма такова разделение и всеки върши едно и също и получава една и съща заплата, която обикновено е гарантираната минимална от КТД и нищо повече. Не се плащат квалификации, не се плаща нищо допълнително, просто защото ние не сме наясно в коя структура каква квалификация трябва да притежава човек, за да може да работи.

Ето това искаме да изясним ние и да се сложи рамка на професията. И оттам нататък да има ясно кариерно развитие. С натрупването на квалификация и стаж вече се стига до извършването на самостоятелни дейности. Самостоятелни дейности има и в момента, които са регламентирани в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Може да се регистрират самостоятелни амбулаторни практики на сестри и лекарски асистенти и акушерки. Сега се борим за това те да получат финансиране от НЗОК.", посочи Недкова. Тя обясни, че сестрите и акушерките имат регламентирани автономни дейности, които обаче са достъпни само за хората, които могат да си платят. Това не е добре за хората, и особено за малките населени места, посочи тя.

По думите ѝ грешно се възприема, че амбулаторните практики на сестри и акушерки се конкурират с лекарите: "Ние работим в екип, работим под техен контрол. Джипито може да насочва към такава практика на сестри и акушерки. Има много варианти, в които да обхванем по-отдалечените региони. И там където няма достатъчно медицински и здравни грижи хората да са по-спокойни. Не е въпросът само да се направят изследвания в извънболничната помощ. След като е дигностициран човек има нужда от наблюдение и оценяване на състоянието му".