С наближаващия финал на 50-ия парламент, се засилва и политическата треска около следващия служебен премиер. Докато ПП-ДБ, "Възраждане", БСП, ИТН и ДПС-Доган обсъждат неофициално как да намерят кандидат, който не е толкова зависим от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски и ГЕРБ, президентът Румен Радев води разговори с посочените в конституцията длъжностни лица, които могат да заемат поста.

Във вторник подуправителят на БНБ Петър Чобанов, който е бивш депутат от ДПС, допусна, че може да е следващият служебен премиер. Пред "24 часа" той казва, че това не му било приоритет, но изрежда хипотези, при които би "обмислил предложението":

"Ако установя, че се появяват екзотики, които заплашват финансовата стабилност, фискалната стабилност и пътя на България към еврозоната, заплашват държавата, тогава бих приел".

Междувременно се се заговори, че зам.-председателката на Сметната палата Горица Грънчарова – Кожарева също е съгласила да стане министър-председател. През април, когато за пръв за пръв път бе приложен новият конституционен ред за избор на служебен премиер, тя отказа. Същото направи и вторият зам.-председател на палатата Тошко Тодоров, за когото не е ясно дали сега не би се съгласил. И той, и Грънчарова-Кожарева, са с изтекли мандати.

От президентството казаха пред Mediapool, че разговорите с потенциалните кандидати продължават и когато има решение, то ще бъде официално обявено. 

Източници на Mediapool от групата на ДПС, подкрепяща почетния лидер Ахмед Доган, твърдят, че Чобанов "категорично подкрепя Пеевски". Ресорът на Чобанов в БНБ е свързан до голяма степен с управлението на платежните системи.

Макар управителят на БНБ и подуправителите да са сред допустимите според конституцията кандидати за служебен премиер, ЕЦБ вече реагира негативно на подобна възможност заради риск да се застраши независимостта на централната банка от политическия живот. Това не пречи на подуправител на БНБ да стане служебен премиер, но след приключване на мандата му е заплашен да не се върне в банката.

Самият Петър Чобанов е дългогодишен народен представител от ДПС, работил е в БНБ и е бивш шеф на Комисията по финансов надзор. Той беше министър на финансите в кабинета на Пламен Орешарски, който ще се запомни със скандалния избор на Пеевски за председател на ДАНС.

Твърде странно би било президентът Радев да покани именно Чобанов за служебен министър-председател, като се има предвид недоволството от сега заемащия поста Димитър Главчев, който е бивш политик от ГЕРБ, но като премиер видимо се съобразява с Пеевски.

Още повече, че в момента Пеевски не спира да атакува публично Румен Радев, воювайки паралелно на далеч по-важния за него фронт – за овладяването на ДПС. Президентът от своя страна обяви Пеевски за "тежко компрометирана фигура", поради което спроед него е нужна "радикална хирургия".

В понеделник Главчев потвърди за пореден път готовността си да бъде назначен отново за ръководител на служебната власт.

В същото време ПП-ДБ, "Възраждане", БСП, ИТН и ДПС-Доган продължават да търсят варианти за алтернативна кандидатура, включително чрез смяна на председателката на парламента Рая Назарян (ГЕРБ).

"Разбрахме вече, че може да има ДПС с Пеевски и ДПС без Пеевски. Истинският въпрос днес е може ли да има ГЕРБ без Пеевски. Така, че това, което искаме да чуем от ръководството на ГЕРБ, е какво е тяхното отношение към Пеевски", каза във вторник пред журналисти председателят на парламентарната група на ПП-ДБ Николай Денков.

Неофициално се говори, че сред обсъжданите за поста на Назарян е Иван Иванов от БСП, който бе земеделски министър в кабинета "Петков". Депутати от ПП-ДБ обаче смятат, че това не е реалистичен вариант.

Преди ден самата Назарян потвърди пред Румен Радев, че отказва да бъде министър-председател.

Междувременно ПП-ДБ внесоха законови промени за избора на зам.-председателите на Сметната палата, чрез които ще е възможно те да не бъдат номинирани от председателя на институцията (в случая Димитър Главчев), а направо от Народното събрание, което впоследствие да ги утвърждава.

Този план изглежда неизпълним заради краткото време, оставащо до финала на 50-ия парламент, както и липсата на консенсус за новите попълнения в Сметната палата.

От пролетта България няма нито омбудсман, нито зам.-омбудсман, каквито са другите две възможности за служебен премиер.

Сред посочените в конституцията хора, които могат да станат служебен премиер, единствено подуправителят на БНБ Андрей Гюров не бе свързан с ГЕРБ и ДПС, но той бе отстранен от поста в банката.

Според източници на Mediapool президентът е разговарял и с подуправителя на БНБ Радослав Миленков, който през 2019 г. бе избран за пръв път на поста с подкрепата на ГЕРБ и ДПС. Твърди се, че в момента бил на по-неутрални позиции от Петър Чобанов, но не е ясно дали би се съгласил да оглави служебното правителство.

Президентът Радев предстои да обяви официални консултации с парламентарните сили, преди да покани кандидат за поста.