ГЕРБ и ДПС ще имат силен превес в управата на БНБ, а може би и в други регулатори

Новото ръководство на Българската народна банка (БНБ) на практика е вече ясно. Досегашният управител на БНБ Димитър Радев бе предложен отново от ГЕРБ за втори мандат, а "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) се съгласиха да го подкрепят. Сделката обаче е пакетна. След като бъде избран на поста, гуверньорът трябва да предложи двама подуправители, които също подлежат на гласуване в парламента. По неофициална информация управляващите са се разбрали на тези позиции да бъдат избрани двама политици - депутатът от ПП-ДБ Андрей Гюров и Петър Чобанов от ДПС.

Ако БНБ се приеме за модел, по който управляващите коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще разпределят контрола върху десетките регулатори, чиито ръководства са за смяна, може да се заключи, че цената на стабилното управление е силна хватка на тандема Борисов-Пеевски върху реалната власт в държавата.

Ден преди публичното изслушване на стария нов управител вече е ясно, че ДПС е част от сделката за избор на нова управа на БНБ. Нещо повече, ДПС е напът дори да засили съществуващото си влияние в централната банка. Това е така, защото в сметката трябва да се включи и третият подуправител и ръководител на управление "Банков надзор" Радослав Миленков. Неговият мандат не е изтекъл, а през 2019 г. той бе избран от негласната коалиция "ГЕРБ-ДПС", въпреки тогавашната декларация на "Демократична България", че "г-н Миленков показва неспособност да защити публичния интерес в качеството си на председател на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който назначава и контролира дейността на синдиците на обявената в несъстоятелност КТБ".

На този фон логично може да се заключи, че в следващите 6 години ръководството на централната банка ще бъде силно доминирано от кръга Борисов-Пеевски. В управата на БНБ има и трима членове, назначени от президента, но техните правомощия са незначителни в сравнение с отговорностите на подуправителите, ръководители на управления.

По неофициална информация бившият министър на финансите в кабинета "Орешарски" Петър Чобанов най-вероятно ще поеме управление "Банково".

Ключовото управление "Емисионно" (отговарящо за валутния борд) ще бъде ръководено от Андрей Гюров.

Предстоящото разпределение на ресорите бе коментирано по време на парламентарния дебат в четвъртък по процедурните правила за избора на нови подуправители.

Тошко Йорданов от ИТН директно назова двете вероятни номинации за подуправители, като иронично предложи в процедурните правила направо да се запишат имената им, номера на личните им карти и пръстовите им отпечатъци, за да е сигурно, че точно те ще бъдат избрани.

Според Йорданов в процедурните правила трябвало да се запише, че единият подуправител е роден на 20 юли 1976 г. в Ямбол, завършил е местната математическа гимназия. Освен това професионалната му кариера да започва през 2000 г. като главен експерт в отдел "Анализи" при дирекция "Ковчежничество" в БНБ, да е член на Консултативния съвет на Центъра по парични изследвания към УНСС, а на 29 май 2013 г. да е станал министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски. Той добави, че инициалите му трябва да бъдат П.Ч. (Петър Чобанов). Според второто предложение на Йорданов другият подуправител трябва да е роден на 31 декември 1975 г. в град Гоце Делчев и да е работил една година като кредитен анализатор в "Харис Банк" в Чикаго. Освен това трябва да е неуспешен кандидат за управител на БНБ и, най-важното, трябва основно да е работил в голф клуба на Цветелина Бориславова. Йорданов каза, че инициалите на вторият кандидат трябва да бъдат А.Г. (Андрей Гюров), който преди повече от година бе номиниран за участие в неуспешната процедура за избор на управител на централната банка.

Защо е важно какви хора влизат в регулаторите

Както повечето регулатори, и ръководството на БНБ е с отдавна изтекъл мандат, но политическите турбуленции през последните две години затрудниха смяната му. Какви хора ще оглавят регулаторите е от ключово значение за икономиката и е въпрос с дългосрочно значение, защото министрите могат да бъдат сменени и другия месец, но управителят на БНБ е един от най-защитените откъм смяна и отчетност постове. Тази позиция и още повече позициите на подуправителите, които практически имат далеч по-големи правомощия от шефа си, е ключова не само заради стратегическата цел на България за присъединяване към еврозоната, но и заради достъпа до огромна информация и влияние върху финансовите потоци в държавата, преминаващи през банките. Данни за едри кредити, за финансиране на крупни сделки, за пране на пари, за международни санкции – всичко това минава през банките.

За управител на БНБ и още по-важното – за подуправители, а може би и за всеки пост в държавата, са нужди три качества – експертиза, почтеност и смелост в отстояването на първите две. Засега безспорно може да се приеме само, че Димитър Радев, както и двамата предполагаеми подуправители – Петър Чобанов и Андрей Гюров, притежават експертиза. Но дали този екип (заедно с Миленков) може да гарантира независимостта на институцията, е отделен въпрос, като се има предвид компромисната политическа сделка, която стои зад избора им.

А това е от критично значение предвид драконовските изисквания на Европейската централна банка България да запише крути изисквания в закона за БНБ, които да гарантират нейната "независимост".

Неудобни въпроси към Димитър Радев

През годините Димитър Радев успешно поддържа публичната си репутация на експерт и следва стратегическата цел за еврото. От високия амвон на поста си обаче той не обича, а не му се е налагало да отговаря на неудобни въпроси. Журналистите, които отразяват дейността му през последните 8 години, не могат да си спомнят да е дал дори една пресконференция. Затова в четвъртък финансистът и политик Георги Кадиев публично постави 13 неудобни въпроса към Димитър Радев:

1. Защо БНБ разреши продажбата на Общинска банка на акционер, който няма прозрачен капитал и структура на управление? Възможно ли е зад тази непрозрачна структура на собственост да стоят български политици-бизнесмени? Какви биха били последствията за финансовата стабилност на страната, ако тези политици-бизнесмени са обект на санкции от други страни, напр. "Магнитски"?

2. Защо БНБ не изрази мнение, когато финансовият министър Горанов прехвърли ББР на Министерство на икономиката като принципал и икономическият министър Караниколов и изпълнителните директори на ББР раздадоха близо 1 млрд. лв. големи кредити? (В това число кредитът на бизнесмен, който в момента подава документи за покупката на Токуда банк.).

3. Не Ви ли се струва странно, че Кирил Петков влезе в политиката чрез рекламата за борбата с проблемите в ББР, а в момента подкрепя преизбирането Ви?

4. Защо предложихте Радослав Миленков за подуправител на "Банков надзор", като знаете #КОЙ предложи кандидатурата му за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФВБГ) преди това?

5. Защо не сменяте вече осма година г-жа Нели Кордовска от УС на ФГВБ, след като е известно как тя изтегли парите си от сметката си в КТБ в извънработно време и явно възползвайки се от информация, придобита по служебен път?

6. През 2020 г. ББР закупи акции на ПИБ на цена близо 80% над пазарната цена с цел рекапитализация на банката, за да може да се изпълнят изискванията на ЕЦБ за членство на страната ни в Банковия съюз. Вие, финансовият министър Горанов и Бойко Борисов твърдяхте, че ББР ще продаде тези акция и държавата ще спечели от тази операция. ББР не е продала акциите, държавата не е спечелила, а финансовото състояние на страната се влошава (големи бюджетни дефицити, нарастващ публичен дълг). Как държавата ще си възвърне тази инвестиция? Не подведохте ли българските граждани?

7. Защо казахте в парламента, че ЕЦБ ще направи компромис с инфлационния критерий за еврозоната, като знаете, че това е невъзможно?

8. Какво стана с целта за присъединяване през 2024 г., която бяхте обявили, и така ли ще стане и с целта 1 януари 2025 г.?

9. Как ще изпълним критерия за инфлация, за да влезем в еврозоната през 2025 г., след като няма никаква антиинфлационна политика от бюджета и днес сме 5.4 процентни пункта над критерия? Пак ли ще чакаме за изключение, за което през февруари 2023 г. при посещението си в София зам.-председателят на ЕК Домбровскис каза, че е невъзможно да бъде направено?

10. Защо БНБ осем години няма комуникационна политика и не може да обясни на българското общество за потенциалните ползи и негативите от бързото присъединяване на страната към еврозоната?

11. БНБ има вероятно най-добре развитите икономически изследвания в страната. В управление "Емисионно" има дирекция и отдели, които изследват националната и международната икономика. Защо БНБ възпрепятства балансираното обяснение на въпроса за ефектите от еврозоната върху българските граждани и фирми?

12. Поддава ли се БНБ на политически натиск, да не участва компетентно и безпристрастно в представянето на потенциалните ползи и негативи от участието на страната в еврозоната?

13. Готова ли е ИТ инфраструктурата на БНБ за въвеждане на еврото в страната, както и инфраструктурата за замяната на лев с евро - трезори, машини за обработка на банкноти и монети, бронирани камиони? Вие твърдяхте, че ще сме готови за присъединяване през 2024 г., но в годишния отчет на БНБ няма нито едно изречение, което да дава оценка за необходимите инвестиции и степента на тяхната завършеност.