"Темата с уседналостта е фалшива, няма да има такова нещо, но тази фалшива новина е лансирана, за да измести истинския въпрос – изтичат седемте седмици, в които България може да направи конкретни искания към "Газпром" в рамките на спора с Европейската комисия". Това коментира членът на "Нова република" и бивш депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров в своя профил във "Фейсбук"

Той напомни, че "Нова република" е поискала от президента свикването на Консултативен съвет по национална сигурност.

"Но Радев избягва темата и заедно с Герджиков (служебния премиер Огнян Герджиков – б.р.) чакат да изтече срокът и да не направят нищо. Това е начинът за формиране на обща българска позиция. Пропуска се златна възможност за намаляване цената на газа с над 40%, ако ЕС започне да купува по единна цена", казва Димитров.

Според него "тактиката на новите управляващи, но най-вече на ГЕРБ", е да не повдигат темата, да изчакат сроковете за възможни действия да изтекат и накрая да кажат, че служебният кабинет е пропилял тази възможност.

"Ако България сама не поиска по-добри условия, няма кой да защити нашия интерес, ако ние си мълчим. Изглежда, че има съгласие да се правят на "умряла лисица" и накрая българските потребители ще продължат да плащат едни от най-високите цени на газа в ЕС", казва бившият депутат.

На 13 март Европейската комисия обяви предложенията на руския газов монополист "Газпром", за да се прекрати антомополното дело срещу концерна, стартирало заради злоупотреба с господстващо положение при ценообразуването на газовия пазар в България още седем държави от Източна Европа. На осемте държави бяха дадени седем седмици да изпратят своите становища по поетите от "Газпром" ангажименти.

Те предвиждат компанията да въведе конкурентно ценообразуване за България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Унгария и Словакия, да разреши на държавите да препродават свободните им количества руски газ чрез реекспорт, да им осигури достъп до западноевропейските газови хъбове и да се откаже от непазарни преимущества, получени за сметка на контрола върху газотранспортната и газоразпределителната инфраструктура.

 В хода на антитръстовото разследване ЕК успя да извоюва от "Газпром" правото "Булгаргаз" да иска от доставчика си предоговаряне на цената на газа, ако предлаганата от руснаците тарифа се различава от ценовите референтни стойности в Западна Европа, включително цените в конкурентните газоразпределителни възли.

От съобщението на ЕК от преди точно четири седмици се разбира, че по-скоро Брюксел събира допълнителни претенции от засегнатите страни. Не се посочва дали липсата на становища от съответните държави ще се отрази върху договарянето на ангажиментите държава по държава.

От Министерството на енергетиката вече обявиха, че се работи върху позиция  на страната ни по предлаганите ангажименти. Преди дни председателят на енергийния регулатор Иван Иванов заяви от своя страна, че КЕВР ще предложи на Европейската комисия в рамките на ангажиментите на "Газпром“ по антимонополното дело, да заложи срок, в който да се промени ценообразуващата формула в договора между "Булгаргаз“ и "Газпром експорт“. Регулаторът ще настоява също цената на руския газ за България да се определя според цените на големите европейски газоразпределителни центрове, а не да е вързана към петрола за девет месеца назад, както е в момента, каза Иванов.

Според него още това лято могат да стартират преговорите за промяна на ценообразуването за България и това да се отрази върху тарифите наесен.

В понеделник той отново изрази надежда, че природният газ ще поевтинее преди началото на следващия отоплителен сезон  дори и само заради движението на цените на суровия петрол през последните месеци на световните борси.