Програмата за енергийно обновяване на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е сред програмите с европейско финансиране, които към момента не са рискови.

Това е резултат от създадената организация в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), засиления контрол върху изпълнението на проектите и ежедневната координация с общините.

Към момента 585 многофамилни жилищни блока в страната се обновяват с финансиране по първия етап на НПВУ под ръководството на МРРБ. Всички дейности по тях трябва да приключат до 30 юни 2026 г. Разплатените средства към общините вече са над 175 млн. евро.

В министерството е създадена необходимата организация чрез Структурата за наблюдение и докладване (СНД) и експертните екипи, ангажирани с проверката на документацията, проследяването на напредъка и контрола върху изпълнението на дейностите. Целта е проектите да бъдат завършени в срок и в съответствие с изискванията на НПВУ.

"Програмата за саниране беше спасена чрез ясна организация, формиране на добър екип, последователна работа и засилен контрол. В момента за нея няма риск, а това означава, че финансирането е защитено и хората ще могат да се възползват от реалните ползи от енергийното обновяване", заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова.

Общо 1048 проекта са одобрени по програмата. С Постановление на Министерския съвет № 22 от 2026 г. към Българската банка за развитие са прехвърлени за управление 463 жилищни блока, като 177 от тях са сгради от първия етап на програмата. Срокът за изпълнение на тези проекти е до края на 2029 г.

Експерти от МРРБ извършват проверки на място в населените места, в които се изпълняват проектите. Контролът обхваща спазването на насоките по програмата, изпълнението на строително-монтажните работи и напредъка по обектите.

МРРБ отчита и значението на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН) като основен инструмент за публичност и проследимост. Чрез системата информацията за проектите, напредъка и плащанията е видима и достъпна, което осигурява прозрачност при разходването на средствата.

"Задачата е да гарантираме, че инвестициите се реализират в срок, прозрачно и при спазване на всички изисквания. Тази програма засяга над 150 000 български граждани и затова е важно средствата да достигнат до тях под формата на по-топли, по-сигурни и по-икономични жилища", посочи заместник-министър Янкова.

По думите ѝ енергийното обновяване е сред най-важните инвестиции в жилищния сектор, защото има пряк ефект върху домакинствата – намалява разходите за енергия за отопление и охлаждане, повишава комфорта на обитаване, удължава живота на сградите и подобрява градската среда.

Видимите резултати от програмата вече са налице в редица общини. С обновена визия са многофамилни жилищни сгради в Свищов, Кюстендил, Бургас, Драгоман, Габрово, Димово, Лом, Свиленград и други, където приключилите дейности допринасят за по-добра среда в цели квартали.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството работи и по дългосрочната рамка за сградно обновяване. До 2029 г. ще бъде осигурен постоянен финансов ресурс за мерки за енергийна ефективност на сградите.

Стратегическата цел е процесът да продължи до 2050 г. в съответствие с европейските политики. България е изготвила Национален план за сградно обновяване до 2050 г., който е изпратен за съгласуване от Европейската комисия. Ангажиментът на страната е постепенно да обнови сградния си фонд, така че жилищните сгради да бъдат по-енергийно ефективни, по-безопасни и по-достъпни за обитаване.

"Енергийното обновяване не е само строителна мярка. То е част от съвременната жилищна политика, която поставя в центъра човека, неговия дом и разходите на домакинството. В Европа все по-ясно се говори, че домът е право, а нашата цел е политиките за сградно обновяване да бъдат насочени към реална подкрепа за хората", каза още Дора Янкова.

Като част от бъдещите политики за сградно обновяване темата за ремонта или подмяната на най-старите и рискови асансьори в многофамилните жилищни сгради, както и за изграждането на подемни съоръжения там, където такива липсват, се очаква да бъде сред въпросите, които е необходимо да бъдат разгледани от следващото правителство. Мерките са свързани както с безопасността, така и с достъпността на жилищната среда.