Правителството на Румен Радев отново се заяви като адвокат на Кремъл в Европа, като подписа с резерви инициативата на Франция за ключови принципи на европейската сигурност, която бе приета от около 40 държави в рамките на Деветата среща на върха на Европейската политическа общност, която се състоя в Дъблин.

Страната ни бе представена на форума от Румен Радев. Първоначално ДПА съобщи, че страната ни е единствената от ЕС, която не е подписала документа. Малко по-късно последва реакция от страна на българското правителство, което съобщи, че декларацията е била подкрепена с резерви.

"България подкрепя постигането на справедлив и траен мир в Украйна, постигнат чрез преговори, като новият кръг разговори в Абу Даби с посредничеството на САЩ са важна стъпка в тази посока. Европейските позиции трябва да подкрепят този процес, затова България настоява езикът на общите европейски документи да отразява динамиката на процесите и очакванията от преговорите за мир. Във връзка с това премиерът Радев е изразил писмени резерви към преамбюла на декларацията с искане за адаптиране на политическите послания към настоящия етап на преговори, така че те да не възпрепятстват постигането на общо решение в интерес на мира", посочи българското правителство в своя позиция.

Подписалите декларацията страни се задължават да изградят капацитет срещу хибридните действия на Русия и настояват Европа да има ключова роля за постигането на мир в Украйна. Те настояват и за стабилни гаранции за сигурността на Киев.

Пред журналисти Радев обясни, че резервите му са само към преамбюла.

"В по-ранните версии е имало формулировка, че трябва да подкрепим преговорите в Абу Даби, но това е отпаднало", обясни Радев.

В по-ранните версии е имало формулировка, че трябва да подкрепим преговорите в Абу Даби, но това е отпаднало, Резерви имаме само за преамбюла, обясни Радев.

Според него САЩ имат достатъчно лостове и ще са силата, която ще застави и двете страни да седнат на масата на преговорите.

Ситуацията с българската позиция напомня съвместната декларация след разширеното заседание на Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на Украйна, която бе подкрепена от българското външно министерство и бойкотирана от президента Илияна Йотова.

Правителството на Радев системно заема проруски позиции, но в същото време не спира общите европейски позиции. Преди ден от Дъблин Радев коментира, че е немислимо НАТО да се оттегли от източния фланг в границите отпреди 1997 г., както настоява Кремъл.

Радев потвърди позицията си срещу още европейска финансова помощ за Украйна

Правителството на Радев спря военната и финансова помощ за Русия, а сега потвърди, че има резерви към плана на Германия ЕС да осигури допълнителна финансова помощ за Украйна.

Четири държави от ЕС – Унгария, Словакия, България и Чехия – вече сигнализираха, че няма да участват в предоставянето на допълнителна финансова помощ за Киев. Унгария, Словакия и Чехия получиха миналата година разрешение да не участват в плащането на лихвите по заема от 90 милиарда евро.

"Нашата позиция е ясна – подкрепяме всички усилия за мир. Не приемам налагането на позицията за мир от позиция на сила. Това ще води само до повече жертви, разрушения и ескалация на конфликта", каза Радев.

"Няма как да предоставим финансови средства, но по никакъв начин не блокираме никого. Готови сме обаче да разговоряме за механизми, които да гарантират, че тези средства няма да отиват за оръжия".

Той посочи още, че е склонен да обсъжда помощ, която да бъде таргетирана директно към българската общност в Украйна.

Европа готви по-силен отговор на руските хибридни операции

Хартата в Дъблин беше приета от около 40 държави по инициатива на Франция по време на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО), в която участват общо 47 държави. Сред подписалите документа са Германия, Украйна, Великобритания, Италия и Полша.

Страните са "постигнали съгласие по общи принципи за бъдещата сигурност на Европа", заяви френският президент Еманюел Макрон.

"В момент, в който мнозина биха искали Европа да остане извън дискусиите, засягащи нейната сигурност и стабилност, тази декларация е изключително важна, защото именно тя утвърждава необходимостта тази широка Европа да се мобилизира", добави той.

В документа се посочва, че основите на сигурността на Европа продължават да се базират на съществуващите международни актове и договори – Устава на ООН, договорите на НАТО и Европейския съюз и други.

Според текста на декларацията държавите подписали я, "признават, че европейските страни поемат по-голяма отговорност за сигурността на Европа, което ще допринесе положително и за глобалната и трансатлантическата сигурност".

Освен това подписалите документа държави потвърждават, че "всеки въпрос, засягащ европейската сигурност, трябва да бъде решаван съвместно с европейците" – позиция, която идва в момент на дискусии относно участието на Европа в преговорите с Русия.

Държавите, подписали документа, заявяват, че хибридните кампании на Москва само ще "засилят ангажимента им към Украйна и тяхната решимост".

Една от особеностите на декларацията е, че тя излиза извън рамките на традиционното разбиране за сигурност и включва и заплахите от "хибриден" характер. Документът предвижда подписалите го държави да изградят самостоятелен капацитет за справяне с рисковете, надвиснали над Европа, чрез прилагането на подход, обхващащ всички измерения на сигурността. Това предполага "укрепване на устойчивостта и стабилността на нашите демокрации", особено с цел противодействие на информационната намеса и манипулациите, се казва в документа, цитиран от БТА.

Държавите се ангажират да "разработят инструменти" за "предотвратяване" на дестабилизиращи действия, които не достигат прага на въоръжено нападение, включително кибератаки и хибридни заплахи, както и за предприемане на ответни действия при необходимост.

Хартата включва също борбата с тероризма, наркотрафика и каналджийството.

Относно приетия в Дъблин документ германската новинарска агенция ДПА, отбелязва, че голямото мнозинство от европейските държави са готови да водят преговори с Русия по ключови въпроси на сигурността едва след края на войната в Украйна. Това става ясно от декларация, подписана от 39 държави на европейска среща на върха в Дъблин, отбелязва ДПА.

Гаранции за Украйна

Декларацията, предложена от Франция, подкрепя провеждането на дискусии относно мерки за управление и намаляване на рисковете за сигурността, но посочва, че те могат да започнат едва след изпълнението на необходимите условия и възстановяването на мира.

Документът, озаглавен "Декларация за ключовите принципи на европейската сигурност", подчертава също, че решенията относно Украйна трябва да бъдат вземани с участието на Украйна, а тези, засягащи сигурността на Европа – с участието на европейските държави, пише още ДПА.

В документа се призовава и за осигуряване на надеждни и стабилни гаранции за сигурността на Украйна.

ДПА отбелязва, че сред държавите нечленки на ЕС, които не са подписали декларацията, са Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина и Швейцария.