Поне три до пет години вероятно ще се запази сегашният модел за определяне на цените на електроенергията за бита от енергийния регулатор, но междувременно се работи по провеждането на експеримент, при който на семейства ще се плати да излязат за определен период от време на свободния пазар. Това обяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Пламен Младеновски по време на дискусия за енергийната трансформация на България, организирана от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и Центъра за изследване на демокрацията.

В момента комисията кандидатства за финансиране от различни европейски механизми за провеждането на регулаторни експерименти. Ако бъде одобрен проектът, семейства с малки деца, други с възрастни хора, от различни по големина и като местоположение градове и села, ще бъдат включени в теста как ще се отрази на пазара освобождаването на цените на електроенергията за битовите потребители, обясни Младеновски.

Тези потребители ще бъдат оборудване с умни електромери и ще се следи тяхното потребление – дали пестят енергия заради високи цени, ползват ли различни часове на консумация. "Това ще позволи изпреварващ анализ за влиянието на либерализацията на електроенергийния пазар за предотвратяване на проблеми при същинското освобождаване на цените", каза шефът на КЕВР.

В отговор на медийни въпроси той не пожела да коментира колко финансиране се търси за проекта, кога може да се очаква да стартира експериментът, колко време ще продължи и дори колко семейства ще се включат. Каза, че е възможно да са 300-500 домакинства, което според експерти обаче не е представителна извадка за каквото и да било проучване. Посочи 500-1000 лв. като възможни суми за плащане за излизането на тези семейства на свободния пазар, но каза, че не се знае за какъв период от време се предвижда да се проведе опитът. Според него това, че експериментът ще е платен, не означава, че хората в него няма да реагират сериозно на предизвикателството да пестят енергия и да съобразяват потребителското си поведение с пазарните цени на електроенергията.

Останалите участници в дискусията се обединиха около становището, че пълното освобождаване на пазара на ток не бива да плаши политиците, тъй като с ударното навлизане на възобновяемите енергийни източници и комбинацията им със системи за съхранение на ток, които през следващата година ще доближат 10 хил. Мвтч, ще се успокоят значително борсовите цени на електроенергията.

Постигнатата средна пазарна цена на тока у нас тази година е около 107-108 евро за мегаватчас, докато тази от ВЕИ е била 60 евро, коментира Северин Въртигов от компанията Enery. По думите му цените ще се стабилизират допълнително с предстоящи дългосрочни договори за т.нар. агрегатни услуги, включващи както доставката на ток от слънце и вятър, така и съхранение на енергия и балансиране.

Изобщо на въвеждането в експлоатация на изграждащите се сега с европейско финанансиране по плана за възстановяване батерии за съхранение на 9700 МВтч и допълнителните проекти за още 5 хил. МВтч, се гледа като на голямата промяна на пазарната игра.

Очакванията са наличността на тези системи да отключи още повече инвестиции не само в слънчеви централи, но и във вятърни, чието изграждане в последните години е в застой. Батериите ще помогнат за съхраняване на слънчевата енергия денем, когато е толкова много, че системата не може да я поеме и се стига до нулеви цени, които не устройват операторите на фотоволтаици. Вечер пък ще се разреждат в пика на потребление, а при много ветровито време ще складират енергията от перки. Така няма да има пикове на търсене или на предлагане и цените ще са балансирани и предвидими, коментира Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" на Центъра за изследване на демокрацията.

Той даде пример как Дания, покриваща 54 на сто от енергийните си нужди от вятър, реализира близо 6 млрд. евро приходи от износ на вятърни технологии и услуги. Според него същото може да се случи и в България при достатъчно политическа подкрепа за изграждане на вятърни паркове в морето.

Министърът на енергетиката Жечо Станков обаче отново даде за пример недовомството на рибари и ресторантьори, а разбирането на правителството било, че "трябва да е близо до хората е ако те не приемат нещо, няма как държавата да върви срещу тях".

Участници в дискусията отбелязаха, че догодина се очаква ренесанс за наземните вятърни мощности.

"България не е остров – ние сме част от един общ регионален пазар. Румъния, Гърция и Турция инвестират ударно във възобновяема енергия, защото това гарантира евтин ток за потребителите. България изоставаше, но през последните години бяха проведени дълго отлагани реформи и вече започваме да наваксваме", коментира председателят на АПСТЕ Никола Газдов.

А изпълнителният директор на "Електроенергийнията системен оператор" Ангелин Цачев коментира, че условията за отпушване на подобни пректи в Североизточна България са налице с извършени инвестициите от страна на компанията в развитие на мрежата ѝ там.

Той коментира, че ако през 2017 г делът на ВЕИ в крайното потребление на ток е било 17 насто, днес то е 30 процента и има всички предпоставки да расте и също акцентира върху това, че батериите за съхранение на ток са решението за преодоляване на нестабилните цени на възобновяемите източници.

С изграждания капацитет от системи за съхранение на енергия България ще стане лидер в Европа по експлоатацията на подобни съоръжения и по думите на участниците в дискусията това дава шанса на страната ни да е "лаборатория за батерии" в Европа, но също така и трябва да се внимава за проблеми като със срива на електроснабдяването в Испания това лято.